Съдържание Цялата книга на една страница

СОБСТВЕН СТИЛ

Исус – да

Видяхме само един от многото плакати, развявани от протестиращите през шестдесетте години, но той силно ме впечатли. Там пишеше с прости думи: „Исус – да! Християнство – не!“ Замислих се: „Защо, през всичките тези години, действителното съществуване на Исус все още така естествено привличаше хората, докато тълкуванията ни във връзка с Него бяха много по-малко завладяващи?“ Някъде бяхме пропуснали нещо в разбирането си за Него, което правеше портрета неточен. Но какво? Възможно ли е да има нещо за Него, което да не сме изследвали или развили досега? Има ли някакъв ключ? Ще споделя с вас това, което открих. Прицелната точка през вековете, на цялата история и на всички изследвания (явно е накъде клоня), е личността на Исус Христос. Но, независимо от това, тази книга не е за всезнанието, всемогъществото и вездесъщието на Исус, нито за предопределението или предузнанието от Бога. Тези атрибути, за които чета в систематичните теологии и тълкуването им за Неговата природа, поставят Исус над моите разбирания и понякога си мисля, че така е по-добре. Какво повече може да се каже за Неговото осезаемо величие от това, което рисува Словото в първата глава на Откровението.

Вместо за тези завладяващи, величествени описания, в които се крият безкрайни възможности за теологически завои, аз искам да говоря за въплъщението на Исус. Искам да обхвана Неговата невероятна сила, да я вместя в тяло – Неговото, да поставя ръката ви върху кожата Му и ако умът ви може да го схване (за духа ви знам, че може), да ви помогна да разберете, че топлината, която чувствате, е самият Бог. Когато се чу първото проплакване от обора във Витлеем, и когато Мария и Йосиф поеха грижата за набръчканото, покрито с кръв бебе, настъпи повратен момент в цялата вселена. За първи път хората можеха да видят и да докоснат този Бог и Създател, за когото дотогава само бяха слушали. Всичко, което беше Той, сега се бе вместило в човешка плът… Той бе на разположение на хората, достъпен и уязвим. Но човечеството предпочита невидимия, далечния Бог. Трудно ни е да приемем Бог, който живее в плът. Предпочитаме да се борим с принципи, догми и идеи, вместо да го чуем да ни вика при себе си като личност. Но Бог не иска да сме такива. Исус – повратната точка в историята на човечеството – можеше да бъде докоснат и Той ни свърза с Бога. Това показват и историческите документи – Исус е ходел навсякъде и е докосвал хората, дори и тези, които никой не бил докосвал дотогава. С ирония документите показват, че докоснатите от Него също не разбраха кой е Той. Дори и най-близките Му сподвижници, често не бяха сигурни.

Царство, обърнато с главата надолу

Йоан Кръстител, братовчедът на Исус, е пример за това съмнение. В началото на своето служение той каза за Исус: „Това е Той!“ По-късно, в резултат на съмненията си, той попита: „Ти ли си Този?“ Какво се бе случило междувременно? Защо той се обърка за това, кой всъщност е Исус? Йоан ни дава ключ към това, което би могло да бъде източника на неговото объркване. С първото си изявление, той показа, че не би разпознал Исус, ако Святият Дух не бе слязъл и останал върху Него. С други думи, нямаше нищо във външността на Исус, което да подсказва, че Той е Месия (нещо, което е трудно да се повярва, когато погледнем художествените портрети на Исус), а и действията Му не отговаряха на традиционните очаквания за Месия. Въпреки че Йоан проповядваше посланието, което му беше възложено и с което трябваше да направи подготовка, той също като другите ученици, които непрекъснато питаха Исус кога ще събори Рим и установи царството Си, може би таеше в себе си традиционното разбиране за Месия. Но, независимо от това какви бяха техните очаквания, Исус не отговори нито на тяхното, нито на нашето общоприето разбиране за Месия. Въпросът е: „Как ние съобразяваме нашето разбиране с истината?“ Учениците непрекъснато се бореха с това, което Исус се стремеше да ги научи за царството на Бога. Те се бореха да получат определен пост или за да спечелят благоволението Му, спореха кой от тях е най-велик. Честно казано, аз ценя тяхната човешка природа. Естествено, смятам себе си за достатъчно изискан, за да се унижа дотам, че да използвам техния груб подход. Вместо това, когато ходя на събранията на ръководството, точно пресмятам как мога да накарам другите да направят това, което аз искам, а те си мислят, че правят това, което те искат и накрая биват признателни. Или се присъединявам към другите, в добре замислени политически маневри зад кулисите на църковните събрания и оставам сляп за истинската си мотивация. Исус отговори ясно и категорично на учениците, които се надпреварваха в спорове (и на моите собствени мотиви):

„Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; Този човек каза, че дойде да служи, вместо да Му служат. Той управлява, както казва един автор, в „царство, обърнато с главата надолу“. Изучавайки Го, ние ще се натъкнем на толкова много изненади, на колкото се натъкнаха и учениците. Когато Йоан Кръстител запита: „Ти ли си Този?“ Исус отговори като изброи изцеренията, проява на грижата Му – действия много по-малко драматични от това, което по традиция се очаква от един Месия. Йоан все още беше в затвора, не беше избавен. Рим все още бе управляващата власт. Къде беше Исус-царят? Или нещо не беше в ред, или недоразумението бе пълно. Исус, който знаеше за противоречието между реалността и нашето разбиране, каза: „И блажен е оня, който не се съблазни в Мене“. Това е Този Исус, за Когото искам да говоря, Исус, който нарече Себе Си слуга. По причини, които не мога да разбера, в моята изследователска работа не съм открил качествата на човека, който слугува, толкова явни и основни за Исус, освен ако не са разгледани повърхностно и накратко. Единственото, което знам е, че тяхното осъзнаване и дори минималното им практикуване в живота има сила, която не мога да опиша, мога само да ви поканя да го сторите. Ще разгледаме тези характеристики в следващата глава.

И който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките. Защото наистина Човешкия Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота си откуп за мнозина.“ (Марк 10:42-45)

следваща глава ПОДХОДЪТ НА ИСУС