Съдържание Цялата книга на една страница

ПОДХОДЪТ НА ИСУС

Нека ви задам един спекулативен въпрос. Какво щяхте да направите, ако бяхте Бог и искахте да разкриете себе си в пълнотата на някаква планета? Знаейки за огромното несъответствие между вас и хората от тази планета, кое щеше да бъде първото ви действие? Иронията и нестандартният начин, по който Бог избра да открие Себе Си, са невероятни. Нека разгледаме някои от парадоксалните събития, които се случиха, когато Исус влезе в нашия свят.

Роден в обор

Колко необичайно място за раждането на цар! След изморителния път, за жена, бременна в деветия месец, яслите са последното място, където един грижовен съпруг би искал тя да бъде. Сцените на раждането на Исус, които красят стените по време на празника Рождество Христово, са доста необективни. Никоя от тях не представя нещата в истинската им светлина. Мисля, че не разбираме напълно нехигиеничните условия в обора, където трябва да пристъпваш внимателно, да заобикаляш нечистотиите от животните и след това с още неотминали болки от раждането да положиш току-що роденото бебе в яслите с фураж, пропит от слюнката на животните. Едва ли можем напълно да разберем объркването, което Йосиф е изпитал, виждайки жена си да преминава през такава скръб в тази обстановка. Синът на Бога заслужаваше нещо по-добро. Моите четири деца бяха родени в изключително стерилни условия – толкова стерилни, че присъствието ми бе нежелателно. Бях станал баща и се смаях, когато видях, че сестрите моментално изнасят новороденото ми дете от стаята на съпругата ми, защото влизах аз. Ако Бог се бе обърнал към мен, тъй като имам известен опит в организирането на обществени мероприятия, бих Го посъветвал да щракне с пръсти и да издигне една величествена, модерна болница, на няколко етажа, ярко светеща отвън, с огромен диамант на върха на покрива, който да улавя слънчевите лъчи и после да ги разпръсква наоколо. И естествено, Синът Му щеше да бъде единственият, Който да я използва. Така целият свят щеше да ходи и да се прехласва от удивление, наблюдавайки рожденото място на Сина на Бога. Но Бог не се посъветва с мен. Вместо това, Синът му се роди в обор. Така раждането му не би впечатлило никого и със сигурност никой нямаше да се почувства заплашен. Повечето хора дори биха могли да се похвалят, че са се родили в по-добри условия. Може би името на града, в който бе роден, ще бъде някаква утеха. Но дали е така? А какво да кажем за избора му на място? Ако градът беше известен, хората лесно биха го запомнили и репутацията му би се подобрила. Но такъв град ли бе Витлеем? Там няма достатъчно хотели, мотели и конгресни центрове, които да го направят място, подходящо за посещение, където можеш да почетеш паметта на Царя. Не, Витлеем не бе достатъчно голям, за да има привилегията Синът на Бога да се роди там. Но Той се роди там. Никой не се чувства заплашен от родното Му място. Но царското Му потекло с нищо не би могло да бъде заличено и изискаността на родителите Му все някога щеше да проличи. Дали това е така?

Какво да кажем за родителите Му? Днес ние вярваме, че Той е бил роден от девица. Тази доктрина е била обсъждана и одобрена от повечето християни. Но, по времето на раждането на Исус, не се е знаело, че е роден от девица. И Исус израсна сред шушуканията, че е незаконородено дете и позора на това, че е бил заченат извънбрачно. Какво ще кажете, ако най-забележителното младо момиче от младежката група на известна църква, внезапно се появи бременна? Нищо в живота й досега не е показвало, че това би могло да стане, така че всички са шокирани. След огромно колебание и смущение, водачът на групата събира кураж и я запитва кой е бащата. Тя отговаря: „Святият Дух“. Църквата жестоко ще й се присмее за тези думи. Мислите ли, че приятелите и съседите на Исус никога не са го запитвали защо не оказва нужното благоволение към Йосиф? Мислите ли, че приятелите Му от детските години не са се събирали, за да се присмеят на твърдението Му, че Святият Дух е баща му? Мислите ли, че фарисеите никога не са му напомняли това? В библейски времена незаконородения и поколението му до десето коляно не са били допускани в събранието на Божиите хора. Незаконородените не можели да изискват родителска грижа, или обичайните привилегии и възпитание на законородените деца. Макар да знаем, че Исус не е бил незаконороден, светът го е гледал с различни очи. Ако си искал да бъдеш признат като Бог, едва ли би искал да ти бъдат приписани подобни неща. Всеки опонент щеше да плисне кофи кал в лицето ти. Вълната от шушукания щеше да бъде опустошаваща. Но хиляди хора, които дотогава бяха търпели подигравките на света, сега вече щяха да намерят човека, чийто произход с нищо не ги заплашва, щяха да намерят Този, който бе дошъл да ги изкупи. Колко дълбоко уязвим Бог направи Себе си за един толкова язвителен свят. Роден от девица. Е, ако това не беше достатъчно, поне прадедите Му бяха оставили нещо, с което да се гордее.

Изпълненото с превратности минало на семейството Му

Родословията никога не са ме вдъхновявали особено и съм чувал, че много хора се уморяват от четене на Библията, когато трябва да преминат през тях. Но родословието на Исус е нещо повече от списък с имена на хора. Също, както изучавайки собственото си потекло, можем да се натъкнем на един или двама конекрадци, така и Исус, ако не беше „Бог с нас“, би се смутил от хората, от които произлиза. Така почитаната от евреите чистота на потеклото, бе компрометирана от моавката Рут и ханаанката Раав. Дори имаше и нещо още по-срамно! Раав беше блудница. Яков, както посочва и името му, беше известен с мошеничествата си. Юда беше поклонник на жените. Давид, на чийто трон седи Христос и чието име взе, беше прелюбодеец и убиец, а изцапаните му с кръв ръце попречиха да издигне храма. От връзката между Давид и Витсавее, заради която той уби Урия, произлезе Соломон, който независимо от това, че бе мъдър, имаше стотици жени и наложници и отклони сърцето си от Бога. Ние може и да се гордеем с царствени или величествени жилки в потеклото си, но този невероятен Исус стои над този лукс, да не би потеклото Му да представлява заплаха за нас и за да не може никога скептикът да твърди, че Той просто е крайният продукт на някаква свръх раса. Исус също така изпълняваше ролята си на Месия без да се ползва от привилегията да носи необикновено име. Може да ми опонирате като кажете, че името Исус не е обикновено име и със сигурност не е израз на слабост. Но трябва да разберем неговия произход, за да направим каквито и да било изводи.

Ще започнем с това, че Неговото име не беше всъщност Исус. Името Му бе Йешуа. Това е хубаво име, което означава „ЙАХВЕ е спасение“, но е било много често срещано име, неподходящо за цар. Името Йешуа е дошло при нас като Исус от гръцки. И ние го използваме по този начин без да го подлагаме на проверка. Лесно е да се види разликата, когато разберем, как името Яков се превежда на испански като Яго или Жеме. Тъй като обикновеното име Йешуа не изпъква сред останалите имена, то е и ключ към Неговата природа, защото Той също е бил наричан и Емануил, което означава „Бог с нас“. Той избра да се отъждестви със Своите хора, вместо да стои настрана от тях. Какво щяхме да предложим, ако трябваше да дадем по-подходящо име за цар? Нямаше ли да искаме то да звучи гладко, привлекателно, пищно, уникално, като на Холивудска звезда? Но Йешуа? Може би имаше вече двама-трима с това име в блока Му. Защо въобще да си правим труда за това как да съобщим за раждането Му, след като началото е толкова лошо. А и начинът, по който това се съобщи, не беше много впечатляващ. Отново може да протестирате. „Чакай малко! Ангели не са пели, когато аз съм се раждал. Как можеш да наречеш това събитие слабо разгласяване?“ Ще разберете как.

Начинът, по който дойде

Първо, ако Бог се бе консултирал с мен, щях да му предложа да организира съобщаването с малко повече усет, като например да стои на луната със скъп микрофон в ръка, да провеси в пространството два говорителя по милион вата и да оповести: „Здраве-е-е-й, Свя-я-я-т! Говори Бо-о-о-г!“ Или, тъй като Бог избра хор като средство за оповестяване на тази вест, бих Му препоръчал да последва поредицата от заповеди и да отиде първо при Синедриона или поне да използва разумно възможностите си и да отиде на пазара, където съобщението ще бъде отправено към най-много хора за съвсем кратко време. Но, не. Той настояваше да избере обезлюдено място. Как щяхте да се чувствате, ако бяхте един от членовете на ангелски хор, избран да оповести рождението? В продължение на 200 години сте репетирали и очаквали това величествено представление. Всичко вече е напълно уредено за концерта на вековете. Сто години е била строена сцена в небето за този велик момент. И тогава Гавраил казва: „Роди се! Сега е ваш ред, приятели!“ Завесите се дърпат и пред вас е тълпата, съставена от… шест овчаря!? Какво разочарование! „Е, добре“, ще каже някой. „Кой отговаряше за плакатите?“ Овчарите не бяха специалисти в комуникационни центрове. Техните слушатели можеха да споделят това, което чуват, единствено с другите овце. Освен това, овчарите не бяха най-добрите пратеници, които да разгласят тази толкова важна вест. По времето на Исус бяха загубили уважението, което може би са имали по времето на Давид. Сега те бяха група мъже със съмнителна репутация. Бяха склонни да крадат от собствеността на други хора. Идването им в града със сигурност не е било приветствано. Хората не отдаваха голямо значение на думите им. Чувате ли разговора в една от къщите във Витлеем? След посещението си в обора, овчарите хлопат от врата на врата и викат: „Йешуа се роди! Йешуа се роди!“ „Боже мой! Още един Йешуа в махалата! Само това липсваше. Ама, кой го каза?“ „Нашият местен, приятелски настроен крадец.“ „Какво каза?“ Четейки за това примитивно съобщение за раждането, ние се удивляваме кой се издига в присъствието на слугата Исус. Но, както и да е, почакайте да видим лицето Му, тогава наистина ще бъдем удивени… нали?

Начинът, по който изглеждаше

Исус не беше красив. Може би ще ви е трудно да приемете това. Сигурно ще възкликнете: „Сега вече отиде твърде далеч. Имам негова снимка на стената си и не е грозен. Той е удивителен – изглежда наистина много добре.“ Съжалявам, но Исая ни казва как изглежда Той:

Исус беше толкова обикновен на външен вид, че често можеше да го изгубиш от поглед в тълпата. Юда трябваше да покаже кой е Исус, като го целуна, независимо от това, че 3 години Той прекара сред хората. Кой знае, възможно е дори предателят да е изглеждал по-добре от предадения? Това е добър начин за разбиране на подхода на Исус към хората. Знам как се чувствам в присъствието на необикновено красиви мъже – завиждам. Но видът на Исус никого не заплашваше. Всички около Него се чувстваха спокойни. Видът Му по никакъв начин не го изолираше от обикновените, бедни хора, за които бе изпратен. Но, ако видът му не Го отделяше, може би домът Му изпълняваше тази функция. Нека разгледаме тази страна на Неговото идване. Чудели ли сте се някога какво бихте направили, ако Месия се бе родил във вашето семейство? С вас да живее най-скъпоценното нещо, което някога е съществувало. Какво щяхте да направите с Него? Каква къща щяхте да купите? Кой град щяхте да изберете? Кой район от града? Какви хора, щяхте да разрешите, да Му бъдат приятели? Някои неща са толкова ценни, че не знаете какво да правите с тях. Вие не бихте разнасяли диаманта на

„… Нямаше благообразие нито приличие та да Го гледаме, нито красота та да Го желаем.“ (Исайя 53:2)

Надеждата в джоба си, нито бихте си го сложили на верижка около врата, когато сте на обществени места.

Може ли да произлезе нещо добро от Назарет?

Но Йосиф и Мария притежаваха Сина на Бога. Какво трябваше да направят? Те Го заведоха в Назарет (след бягството в Египет, за да спасят живота си). Но Назарет със сигурност не беше подходящо място за отглеждане на Сина на Бога. Моралната и религиозна репутация на Назарет бе толкова лоша, че ето как откликна Натанаил на поканата да се срещне с Исус от Назарет:

Така че, Исус непрекъснато се движеше и се оприличаваше с най-нищожните в света. Но Неговият Отец притежаваше добитък, който пасеше на хиляди хълмове. Нека да видим какво става, когато Исус започва да харчи парите Му. Да бъдеш собственик е първостепенно значение за западното общество. Когато пътувам през Бевърли Хилс в Холивуд, щата Калифорния, аз съм потресен от показността на богатството там масивни къщи, автомобили, охрана. Съвсем явна е значимостта на притежателя. Но Исус никога не е притежавал повече от това, което е носил на гърба си. Никой не би бил впечатлен, нито заплашен от това. Той казва за Себе си:

„От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ (Йоан 1:46)

По какъв ли начин Той очаква, че ще впечатли този промишлен свят като няма дори къща, в която да спи? Исус просто не гледа на богатствата по същия начин, както ние гледаме. В Проповедта на Планината Той говори съвсем директно за това:

„Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.“ (Матей 8:20)

Исус не Го блазнеха парите. Те не бяха важни за Него. Този, който можеше да си плаща данъците с монети, намерени в устата на риба и да превръща камъни в хляб, можеше лесно да стане финансовият крал на всички времена. Проблемът с богатството е, че то оказва влияние на взаимоотношенията ни с хората. Ако знам, че някой е богат, на мен ми е трудно да бъда естествен, когато съм с него. Ставам прекалено „учтив“. (Все пак, човек не знае, кога ще му се наложи да поиска заем.) Решението на Исус да остане настрани от световните блага, Го освободи от една скрита завист, която би оказала влияние на разговорите Му с по-богати или по-малко богати от Него хора. Така, Той можеше да насочи всичката Си енергия и чувствителност към действителните нужди на човека, на когото служеше и по този начин, действията Му бяха породени единствено от любов към него. Павел във II Коринтяни 8:9 пише, че „богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“. Исус, избирайки да ходи по земята, необременен от богатства, избра нищо да не застане на пътя Му, за да може да се раздава на хората. Той не бе дошъл да изкупи предмети. Той бе дошъл да изкупи хората и той напълно отдаде Себе Си на нас. „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат, и дето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец ни ръжда не ги изяжда, и дето крадци не подкопават нито крадат; защото дето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:19-21)

А преди да дойде Исус, един доста странен мъж проправяше пътя за Него. Ако трябваше аз да организирам поредица от евангелизации чрез моето служение и да изпратя някой да приготви пътя ми, щях да изпратя красив, елегантно облечен, гладко говорещ посланик, който по никакъв начин да не ме изложи. Но Исус явно не направи това по моя начин. Вместо това, Той използва един яростен, недодялан, облечен неподходящо за служител мъж, който се хранеше само с органична храна. И като капак на всичко, той завършваше службите си, вършейки нещо съвсем лишено от достойнство – потапяше във вода тези, които бяха достатъчно смели да се отзоват:

Дали човек може да бъде по-нетактичен от това? Ако бях на мястото на Исус, щях да се страхувам, че ще трябва да прекарам по-голямата част от времето си, обяснявайки действията на моя предвестник. Обаче, през целия си живот Исус използваше най-невероятни хора. Той винаги виждаше хората по различен от моя начин. Това виждане за хората става съвсем явно, когато разгледаме някои от другите, които Той избра.

„Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване греховете. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше се с акриди и див мед.“ (Марко 1:4, 6) „И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?“ (Лука 3:7)

Неговият разнороден екипаж

След изборите за нов президент, всички ние внимателно наблюдаваме какви хора ще постави той около себе си, кого ще включи в кабинета и кои ще са сътрудниците му. По същия начин и Синът на Бога идва на земята и започва да разкрива що за «царство“ смята да установи, събирайки хората, които ще пътуват с Него. Аз бих Му казал да отиде в най-известната семинария и да избере от там поне трима професори, които са добри във всички области на богословието и всичките й подразделения. След това да отиде в Холивуд и оттам да избере хора с „харизма“ (от гръцки – дарба бел. ред.), които могат да спечелят вниманието на тълпите и да им обясняват какво има предвид Исус, когато им говори нещо. След това да отиде на Уолстрийт и да си вземе няколко милионера (винаги е добре да имаш няколко в групата си). И после непременно да отиде до Масъл Бийч (Плажът на мускулите) и да си избере шестима телохранители, в противен случай онези религиозни водачи непременно биха Го разпънали на кръста. Но Исус не се посъветва с мене. Вместо това, Той отиде и събра от улиците и кейовете най-странния екипаж, който някога бе изпратен с мисия да промени света. Ако можехте да повървите на около петнадесетина метра от тях, щяхте да усетите мириса на риба. В групата Си Той бе взел един зилот и един бирник. (Тази комбинация е много подобна на чернокож революционер и член на Ку Клукс Клан.) Някои от тях бяха с доста силно изразени диалекти, абсолютно неподходящи да задоволят необходимостта от красноречие в групата. Исус се движеше непрекъснато сред най-долните – сред яростните, коварните и сладострастните. Аз бих уволнил Петър на първата или втората седмица, след наемането му. Животът му посочва, че той е бил болен от болестта „цапнат в устата“. Неговата импулсивност намаляваше поне с петдесет процента ползата от него. Но Исус му разреши да остане и дори го отличи. Как можеше да стане това, ако Исус не виждаше хората по много по-различен от моя начин и ако търпеливо не стимулираше най-доброто в тях? Считам, че анализът на Неговия екипаж е доста насърчителен.

Ако Той можеше да работи с тях, то Той може да работи и с мен… и с теб. Той не използва критериите, които ние обикновено използваме. Обявлението, че се търсят отрудени и обременени хора едва ли е най-добрият начин да се съберат най-способните последователи. Но Той продължи да призовава непривлекателните : „Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;,,, за да не се похвали ни една твар пред Бога.“ (I Коринтяни 1:26-27, 29) Неговата любов и виждане за хората е извън границите на логиката ми, но те са напълно съвместими с природата Му. Единственото нещо, което остана, за да спаси репутацията Му, бе бързото и поразително избавяне от смъртта. Но, страхувам се, че смъртта Му бе последният удар, нанесен на вероятността да впечатли някого. Нека видим какво стана.

Начинът, по който умря

Всички ще се съгласим, че смъртта на Исус е позорна, но откривам, че не съм разбирал напълно степента на Неговия срам. Правдивото библейско описание нищо не ми говореше: „Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват…“ (I Коринтяни 1:18). Кръстът никога не е бил безумие за мен. Виждал съм го навсякъде. Той елегантно украсява високи камбанарии. Изработен от лъскаво сребро или полирано дърво, служи като декор на църкви и други религиозни сгради. Виси като скъпо бижу на грациозни вратове. Служи като украшение по ревери на костюми и стои отпечатан по луксозните бланки на големите църкви. Пее се за него и се прогласява навред. Хората носят огромни и тежки кръстове в израз на покаяние или, за да привлекат вниманието на околните. Кръстът бе проникнал в моя свят. Но никога не беше безумие за мен. А и как можеше да бъде? Тогава си помислих, че не разбирам истински кръста, преди всичко, защото хората в наши дни не умират на кръст. Ако Исус беше дошъл в наше време, щяхме да се отнесем към Него много по-хуманно. Щяхме да Го екзекутираме на електрически стол или да Го обесим, да Го отровим с газ или да Го разстреляме, или поне да Го инжектираме със смъртоносна доза наркотици. Представете си резултатите от една такава съвременна екзекуция. Бих сграбчвал за реверите хората по улиците и бих им свидетелствал по следния начин: „Съседе, моят най-добър приятел току-що умря на електрическия стол вместо теб. Ако повярваш в това, понесеш на гръб своя електрически стол и Го последваш, ще бъдеш спасен.“ Нашите величествени химни със сигурност щяха да звучат по-различно. Представяте ли си да пеем: „На електрическия стол, на електрическия стол, където за първи път видях светлината“? Или: „Има място и за теб в газовата камера“? Или: „Вдигни наказателната си рота и ме последвай“? Щяхме да станем за присмех на целия свят. Щяхме да се срамуваме, че нашата „надежда“ е умряла по такъв позорен начин, дори да знаехме, че е възкръснал. Такава смърт наистина не се отразява добре на представата ни за кръста. Нека да парафразираме няколко стиха, за да видим как звучат.

„Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме екзекутирания на електрическия стол Йешуа, за юдеите съблазън и за езичниците глупост…“ (I Коринтяни 1:22-23 – с извинения) „Защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Йешуа Месия и то екзекутиран на електрическия стол.“ (I Коринтяни 2:2 – с извинения)

Ако трябваше да се отъждествя с някого в смъртта му, щях да искам да е героична смърт, достойна за почетни медали, а не със смъртта на един обикновен разбойник. Неговата „чаша“ бе много повече от една проста смърт, тя беше срамната, унизителна присъда, вследствие на това, че Той понесе на раменете Си греховете, престъпленията, отвратителните постъпки на цялото човечество. Сега, нека да се върнем и да видим какво открихме дотук.

Възможността да избираш

Когато се замисля за фактите, които обсъдихме и които разкриват природата на Исус – роден в обор, подозрителни родители, опетнено потекло, обикновено име, неправилно адресирано съобщение за рождението Му, непривлекателен вид, отгледан в квартал с лоша репутация, непритежаващ нищо, заобиколен от непривлекателни съработници и завършил с позорна смърт – откривам, че целият му подход е напълно несъвместим с методите, за които се сещам моментално, когато си мисля за „спечелването на света“. Неговият подход, като цяло, може лесно да се опише като незастрашителен или неманипулиращ. Като че ли във всеки период от живота си, Той ръководеше със слабост. Той не притежаваше нищо в света, но едновременно с това, имаше всичко в Бога и в Духа. Използвайки този подход към нас, Исус можеше да бъде уверен, че откликът ни ще бъде откровен. Той не приложи никой от методите, които биха ни принудили и изтръгнали от нас нещо по-малко от искрена вяра. Това е характерно за истинската любов. Тъй като беше отдаден на другите, техен слуга, Той искаше да ги освободи, така че те да бъдат възможно най-истински и откровени. Искаше те да могат да вземат истински решения. През 1956 година, в Деня на Благодарността, аз треперех повече, отколкото съм треперил от щипещия студ на Мемфис, щата Тенеси, държейки пръстен в ръката си и молейки Ада Фей Браун да стане моя съпруга. За щастие тя се съгласи. Можех да го направя и по друг начин – да държа пръстена в едната ръка, а в другата пистолет и да кажа, че е за нейно добро да се омъжи за мен. Ако това беше станало по този начин, щях да карам кучето първо да опитва всяко ядене, което тя ми приготви, за да видя дали ще остане живо. Любовта иска единствено честен отговор. В живота вземаме толкова малко истински решения. Повечето от изборите, които правим, са под външно влияние и натиск. Но ,когато става дума за най-важното решение в живота – решението ни за Бога – Исус иска да вземем истинско решение. Той подхожда към нас по такъв начин, че с любовта Си ни освобождава да вземем искрено решение. Можем да приемем или да отхвърлим предложението Му. Бог не иска да насилва личността ни и правото ни да избираме. Това е любов.

следваща глава ОСНОВАТЕЛЯТ НА СТИЛА