Съдържание Цялата книга на една страница

ОСНОВАТЕЛЯТ НА СТИЛА

Номер едно

Ако изследваме обективно Библията и се опитаме да степенуваме по важност случки и личности, Исус без съмнение ще бъде централната фигура. Самият Исус казва за Себе Си:

Святият Дух е помогнал на Павел да види Исус така, както Го е описал в посланието си към Колосяните:

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели“. (Йоан 14:6-7)

„Той е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. И глава на тялото, то-

След като Исус е всичко, което е Бог, но изразено в телесна форма и след като всички съкровища на мъдростта и знанието са в Него, тогава всеки един от нас може да каже: Ако искам да познавам Бога, ще Го позная чрез Исус. Ако искам да получавам знание, то се съхранява в Исус. Ако искам мъдрост, ще я намеря в Исус. Ако Бог пребъдва в мен, то е защото Исус пребъдва в мен. Ако искам да изучавам Бога, трябва да изучавам Исус. Ако Святият Дух действа в живота ми, ще Го чуя да говори за Исус. Личността, живота и думите Му трябва да бъдат осъзнати и възприети от нас, с цялата ни енергия. Във всичко, Той трябва да бъде поставен на първо място. Но, трябва да си призная, че други неща са заели по-сигурно място в живота ми. Прекалено голяма част от мислите ми са съсредоточени върху неща, които привидно дават сигурност – например: придобиване на пари и титли, реализиране на лични амбиции. Може би те са получили такова важно място поради погрешното ми разбиране за истинския Исус. Духовно късогледство изкривява виждането ми. Всичко, което „действа“ и „преуспява“ (като виждането ми за преуспяването е според културата на страната ми) свързано с името на Исус, „действа“ и „преуспява“, защото (както често заключавам) го върша според Исусовия начин и следователно Той го благославя. Толкова много „успешни“ светски системи съм приел безкритично за боговдъхновени просто, защото се крият зад името на Исус или под формата на църква.

Тоест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.“ (Колосяни 1:15-20)

Но осъзнаването на този мой недостатък не е достатъчно, за да разбера и последвам отговора. Как да поправя погрешната си представа? Трябва ли наистина да живея с природата на Исус? За отговор нека да разгледаме една заповед, която Той дава и на която набляга, като буквално изисква учениците Му да я спазват.

Един за всички

Исус даде много заповеди на учениците Си и на тези, които биха Го последвали, но всички те са само подзаглавия на основната заповед, която ни остави:

Две неща веднага грабват вниманието ми, когато чета тези думи. Първо, Исус постанови само един отличителен белег за Своите последователи – да се обичат един друг. Не моето познаване на Писанията. Не стилът ми на обличане или степента, до която дрехите покриват тялото ми. Не ритуалите, които извършвам всяка седмица. Не членството ми в дадена организация. Не дължината на косата ми или някое друго украшение. Дори не и моята праведност. Единствено любовта ми към другите ме отличава като последовател на Исус. Умът ми моментално се бунтува, когато говоря за това. Изглежда така, сякаш Христос отрича необходимостта от знание, от свят живот, от приличен външен вид, казвайки, че само ония, които обичат, са Негови. В този контекст Той дори не споменава за приетия ред на духовните опитности и практикуването на вярата. Нищо не се споменава за изобличението, спасението, освещението, кръщението, святия живот, даването на десятък. Нима това не са също отличителни белези? Не биха ли могли и те така бързо да ме отличат като последовател на Исус? Може, но само в нашите умове, докато Исус в никакъв случай не им се доверява. Но, тогава не ни ли сервира Той едно евтино и лесно за изпълнение евангелие? Едва ли! Не ми е нужно много време, да осъзная, че съм един безнадеждно егоистичен и нелюбящ човек (с явни, но редки изключения) без присъствието и действието на Христос в мен. Второто нещо, което привлече вниманието ми в Неговата заповед да се обичаме един друг е „така, както Аз ви възлюбих“. Знаех си, че има някаква клопка. Означава ли това, че всички ние трябва да бъдем разпънати на кръста като Него, защото в противен случай няма да обичаме така, както Той обича? Откровено казано, смятам тази възможност за непривлекателна и много непрактична. Ако всички християни трябва да бъдат разпънати на кръст, тогава кой ще разпространява евангелието? Така може да възникне нов интересен църковен ритуал. Но, чакайте! Когато Исус даде тази забележителна заповед на учениците Си, Той все още не беше разпънат на кръста, а изглежда, че всички разбираха какво има предвид. Дори Петър не зададе въпроса: „Какво имаш предвид под любов?“ Нещо, свързано с действията на Исус към тях като цяло, до този момент, не само ги бе убедило в Неговата любов към тях, но също бе създало и един практичен образец на подражание. В нашата култура, ако искаме някой да знае, че го обичаме, просто му казваме „Обичам те“. Въпреки че е възможно и Исус да е правил същото, в Библията не съществуват никакви доказателства за това, че Той е използвал такива средства. Съмнявам се, че е подредил учениците в една редица и е казал: „Петре, обичам те. Якове, обичам те. Йоане, обичам те. Юда, ъъъ…“. Служенето на Исус на учениците направи любовта Му очевидна за всеки един от тях. Никой дотогава не ги бе обичал по този абсолютно неегоистичен начин. Тази заповед и този пример са толкова важни, че когато ги разберете, ще откриете, че това е нишката, която свързва в едно целия Нов Завет.

„Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:34, 35)

Малко са темите в Новия завет, които да са така добре изяснени, както тази за любовта. Сам Исус подчертава нейното огромно значение: „И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците“. (Матей 22:35-40) Или с други думи: „Ето за това е цялата Библия“. Невероятно! За мен бе голям шок, когато открих, че независимо от огромното си значение, любовта към Бога и любовта към ближния липсваха в изложенията на доктрините на различните деноминации, липсваха във великите систематични богословия, липсваха в символ-веруюто и най-лошото беше, че липсваха в ежедневния ни живот. Но, природата на Исус като слуга, покрива ли всички страни от Христовата любов? И кои са нещата, които любовта прави? Апостол Павел прави едно класическо описание на любовта в I Коринтяни 13. Тук той ни казва, че езиците и красноречието, пророкуването и знанието, вярата и филантропията не струват нищо, ако са без любов. Това ни удря по най-слабите места. Кръгът на проповедниците най-лесно се отваря за тези, които са красноречиви и ни трогват с думите и за тези, които ни привличат с вероятността да говорят ангелски езици, но Павел отрича посочените „динамични“ говорители, ако нямат любов. Периодично, пророкуващи ученици правят опит да ни разкрият времената, сезоните, датите или да ни предадат последното слово директно от Бога. Гладът ни за нови откровения ни кара да ги приемаме с отворени обятия, но Павел и тях сравнява със земята, ако са без любов. Преподавам в един колеж. Там знанието е най-важното. То е единственото, което знаем да ценим и единственото, заради което в крайна сметка ще бъдем удостоени с научна степен. Хора, с такова знание и степен, служат за пример в нашия институт, както и в други, но Павел сравнява това с безумие, ако водещият принцип не е любовта. Вярата и учението за вярата са нещо голямо в християнските среди. Ако се появи някой, който ги прилага на практика и заяви, че ще премести връх Пайк от Колорадо в Небраска и наистина го направи, тогава всички средства за информация в страната ще го следват неотклонно, а много хора ще го търсят, за да говори в най-големите аудитории. Демонстрираната вяра дава големи резултати, но Павел я свежда до езичничеството, ако не е мотивирана от любов. Светът с радост приема усилията на филантропите, особено на тези, които са толкова благородни, че желаят дори да бъдат жигосани като роби и така да покажат, че принадлежат на някой друг. Но доста странно е, че дори това може да има различен от любовта мотив и така да се обезсмисли. Някои дават пари, за да придобият влияние, или за да си намалят данъците. Красноречието, вярата, знанието, даването – всички те са добри неща в нашите очи и са от полза, но любовта е най-високото постижение. Дори добрите и благотворителните стават източници на смърт, ако не са мотивирани от любов. Павел продължава с един силно въздействащ и поразителен списък на това какво е любовта и какво прави тя. Любовта дълго търпи Любовта е милостива Любовта не завижда Любовта не се превъзнася Любовта не се гордее Любовта не безобразничи Любовта не търси своето Любовта не се раздразнява лесно Любовта не държи сметка за зло Любовта не се радва на неправдата Любовта се радва заедно с истината Любовта всичко премълчава Любовта на всичко хваща вяра Любовта на всичко се надява Любовта всичко търпи Любовта никога не отпада Слугуването по своята природа изпълнява всичко това. Чуйте също изискването за любов в посланието на Йоан:

Бях поразен от факта, че взаимоотношенията ни с Бога и ефективността ни в света се предопределя от способността ни да се обичаме един друг и започнах да виждам огромно изобилие от наставления за това как да се отнасяме „един към друг“ в Новия Завет. Ето няколко примера: Да се привързваме един към друг Да се надпреварваме да си отдаваме почит един на друг Да бъдем единомислени

„От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов от Бога? Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“ (I Йоан 3:16-18)

Да не се съдим един друг Да живеем в мир и да се назидаваме един друг Да се приемаме един друг Да се увещаваме един друг Да се поздравяваме един друг със свята целувка Да се грижим за другия като за себе си Да си служим един на друг Да се търпим един друг Да бъдем внимателни и милостиви един към друг Да си прощаваме един на друг Да се покоряваме един на друг Да не се лъжем един друг Да се утешаваме един друг Да се назидаваме един друг Да бъдем честни един към друг Да се изчакваме един друг Да се молим един за друг Да се обичаме един друг (на много места) Тук, отново виждаме, че по самата си природа и своята същност, слугуването изпълнява всички тези заповеди. Преди години на една Великденска сутрешна служба чух един проповедник да заявява, че в Библията много се говори за това в какво да вярваме и малко за това как да се отнасяме към хората. Нищо не е толкова далече от истината, както това изявление! Време е да се заемем с посоченото изобилие от наставления и да развием една теология на взаимоотношенията. Така по-добре бихме могли да живеем като жители на Божието царство. С това разбиране за взаимоотношенията ще можем по-ясно да видим принципите на Библията в тяхната правилна перспектива. По този начин по-малко ще злоупотребяваме с Библията за собствена изгода. Всяка година в часовете, в които запознаваме студентите с принципите на християнското образование, аз ги моля да напишат кратко съчинение на тема: „Учителят, който е оказал най-голямо влияние в живота ми и който най-много ме е стимулирал да уча“. Без изключение, това са учители, които са ги обичали и са проявявали любовта си към тях. Второстепенни по важност са способностите за преподаване и количеството знания на експертите. Но независимо от това, нито една образователна институция, с която съм запознат, не избира преподавателите си според способността им да обичат, включително и институтите по библейско обучение. Това показва, че необходимостта от любов и необходимостта да обичаш така, както Исус е обичал, в никакъв случай не е изчерпана. Надявам се, че ще стане ясно, че природата на Исус, да бъде слуга, отговаря на всички въпроси, които имаме относно любовта.

Един от многото

Великата първосвещеническа молитва на Исус, записана в седемнадесета глава на евангелието от Йоан, може да бъде разбрана само в контекста на Неговата първостепенна заповед да се обичаме един друг. Чрез Своята велика заповед в тринадесета глава, Той изяснява напълно, че свидетелство за взаимоотношенията ни с Бога са взаимоотношенията ни един с друг. Тук в молитвата Си, Той разкрива, че евангелската страна на взаимоотношенията ни, е също свързана със способността ни да обичаме ближния си. Пет пъти в своята велика молитва Исус се моли за едно и също нещо – едно повторение, което би трябвало да привлече вниманието ни. Той се моли за последователите Си, които са много, да станат едно. Неговата молитва е удивително проста. Той се моли ние да бъдем едно така, както Той и Отец са едно! Трябва да призная, въпреки че вярвам в Троицата, не я разбирам. Трудно ми е да разбера как три напълно отделни личности могат да бъдат един неразделим Бог, а не някакъв комитет – комитет, в който са гласували двама срещу един да се изпрати Исус на земята. Но тяхното единство е било такова, че Исус можа да каже: „Който е видял Мене, видял е Отца“. Що за единство трябва да има между нас, за да можем да кажем: „Ако искаш да провериш що за християнин съм, просто погледни на някой друг християнин… аз съм като него?“ За да стане това, трябва да се промени и усъвършенства да видят любов, която изразяваме един към друг в деноминационните граници и извън тях. Друго, което Той свързва с молитвата Си за единство, е от много голямо значение за евангелизма. Той се моли: „За да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.“ (Йоан 17-23 – подчертаното е от мен). Повечето от моите евангелизаторски усилия са били насочени към развиването на още по-творчески методи, за да премине евангелието през защитните стени, поставени от света. Така, че аз преминах към по-добри търговски системи за лично спасяване на души, към по-добро сценично поставяне на програми за аудитории, към по-красноречиви говорители, към по-драматично използване на средствата за масова информация. Но все пак източникът на сила за ефективното спечелване на света се основава на това доколко се обичаме един друг и на влиянието на единството, за което Исус се моли. Защо да ни слуша светът, след като не вижда плода, който по най-правилен начин показва пребъдването ни в Христа? Докато плодът на единството не стане явен, християнството ще бъде просто още една философска система, която можеш да обсъждаш, но не и да живееш. Ние съвсем ясно виждаме, че егоизмът е източникът на разделенията, а слугуването – основата на единството. Ако между нас се вижда истинска любов, тогава светът ще отъпче пътека до вратата ни, за да „вземе насила царството“. В заповедта Си в Йоан 13 и в молитвата Си в Йоан 17, Исус излага последователите Си на съда на света – „по това ще познаят всички, че сте Мои ученици“ и „за да познае светът, че Ти си ме пратил“. Тук отново умът ми се бунтува. Изглежда несправедливо! В по-голямата част от живота си съм се крил зад съзнанието: „Ти не можеш да ме съдиш; ти виждаш само външната страна, а Бог вижда сърцето ми“. Това може и да е така, но все пак Бог е дал право на света да проверява плода на спасението и растежа ни. Имам едно дърво в двора си, за което ми казаха, когато купувах къщата, че е праскова. Наистина и формата на дървото, и листата му са като на праскова, но през всичките години, откакто живеем там, то не роди нито една праскова. Ако реша да се приближа към това дърво със секира в ръка, за да не обременява повече земята, то би могло да ме замоли: „Не ме отсичай. Не можеш да съдиш за мен по външния ми вид. В сърцето си аз наистина съм праскова“. Но на такива молби няма да се обърне внимание. То е било създадено и засято, за да дава плод, а не прасковени сърца! Въпросът, който трябва да си задам, е дали съм част от изпълнението на молитвата на Исус. Врата ли съм към Неговото царство или съм ключалка на вратата, която няма да разреши на никой да премине, ако не знае нейния код – естествено, става въпрос за моя код? Тук отново се сблъсквам лице в лице с необходимостта да обичам и да служа на другите – първо, за да бъда разпознат като християнин и второ, за да бъда ефективен в спечелването на света за Исус. Така че, какво говорят фактите? Ако трябва да обичам така, както Исус заповяда и ако трябва да бъда в единство с тялото, както Той се помоли, тогава трябва да знам, че чрез Него Отец се разкрива в пълнота и че Той е моят пример. Ако аз съм изпълнен със Святия Дух, то аз ще Го чуя да говори за Исус, ще следвам водителството на Духа, да бъда като Исус.

следваща глава СТИЛЪТ НА ИСУС