Съдържание Цялата книга на една страница

Изучаване 4. Исус – господарят на страха. Лука 8:22-56.

Цел: Да открием страховете си и да ги предадем в ръцете на Исус.

Въпрос 2. Обърнете внимание, че действието във всички четири истории се развива при езерото. В Стария и Новия Завет езерата и моретата са едновременно място на опасности и заплахи, и място, където Бог показва Своята сила. Богт, който презведе людете на Израел през Червено море, сега прави път по езерото за последователите на Исус.

Галилейското езеро е известно с внезапно надигащите се ветрени бури (ст. 23). Църковните отци като Тертулиан виждаха тук символ – „ладията“ на църквата, люляна от бурята на опозицията.

Въпрос 3.  Най-добрият начин да се отървем от съмненията си е, като отговорим на въпросите и призивите на Исус. Неговите въпроси често разкриват причините за нашите съмнения. Ние живеем в епоха на скептицизъм – епоха, в която хората изпитват и подлагат на съмнение всичко. Ние забравяме, че Бог също ни изпитва!

Въпрос 4. „Кой ли ще е Тоя“ (ст. 25). Страхът от бурята отстъпва пред далеч по-големия страх или чувство на страхопочитание пред Исус. Нашето духовно постоянство зависи не толкова от вътрешната ни дързост или от позитивните обстоятелства, а от растящото ни доверие от личността на Христос.

Въпрос 5. Обърнете внимание как злото  кара хората като този човек да живеят „в гробищата“ (ст. 27) – между живота и смъртта, било то поради чудатост на характера или антиобществено поведение. Това е истинска демонстрация на начина, по който злото изолира, завързва и води към саморазрушително поведение.

Уилям Л. Лейн казва за „герасинската страна“: „Мястото на пристигане е посочено общо като герасинската страна, което най-вероятно е означавало град, чието име е запазено в съвременното название Керса или Курси. При Керса брегът е нисък и в близост няма гробища. Но на около миля южно от това място и на не повече от четиридесет ярда от брега се издига доста стръмен хълм, а на около две мили от там са открити издълбани в скални гробници, които изглежда са били използвани за жилища“ The Gospel According to Mark, в The New International Commentary on the New Testament, ed. F. F. Bruce [Grand Rapids, Mich.; Eerdmans, 1974], стр. 181).

Въпрос 6. Отново Исус отговаря на въпроса с въпрос (ст. 30). Той зададе въпрос на човека, но на него отговориха нечистите духове, с което показаха, че те владеят неговите реакции. Исус ги кара да излязат на открито, за да ги идентифицира, да свали тяхната маска, така да се каже.

„Легион; защото много бесове бяха влезли в него“ (ст. 30). Един римски легион наброяваше шест хиляди войници. Душата и личността на този човек се бяха превърнали в територия, окупирана от врага. Присъствието на свините (ст. 32) посочва, че това беше територия, населявана от езичници, защото тези животни са считани за нечисти от евреите и те никога не биха ги отглеждали.

„И позволи им“ да влязат в свините (ст. 32-33). Защо Той не разруши напълно нечистите духове? Може би (1) бе нужна видима демонстрация, че Божията сила е по-мощна или (2) на този етап от битката със злото Господ все още позволяваше на злото да завзема някои територии.

В мисионерската ситуация днес често има „сблъсък на сили“, при което живата сила на Исус Христос се проявява по един осезаем начин, побеждавайки страха, болестите и нечистите духове и води до освобождаване и обръщане на цели племенни групи. Въпрос 7. Обърнете  внимание на контраста между стихове 37 и 38. Хората молят Исус да си отиде. Човекът го умолява да дойде с Него.

„Сходните реакции“, които трябва да дискутирате, са тези при които хората днес са изправени пред нещо добро, но необичайно и плашещо. Например, онази реакция, която хората могат да проявят ако някой зъл човек най-неочаквано стане християнин и се промени за един ден.

Въпрос 8. Стих 39 представлява едно мини-мисионерско предизвикателство: молбата на човека да последва Исус  е отхвърлена, мястото на неговото служение и темата на неговото свидетелство са определени.

Въпрос 9. Кръвотечението на жената я правеше церемониално нечиста и отритната от обществото, тъй като всеки който се докоснеше до нея ставаше също нечист (Левит 15:25-27). Нейното отчаяние е видно от факта, че въпреки това тя влезе в тълпата и се докосна до Исус.

Защо тя идва изотзад и само се докосва до него (ст. 44)? Тя не смееше да се покаже открито. Жената е една трогателна смесица от суеверия, вяра, разочарования и надежда.          „Сила излезе“ (ст. 46) – подобно на положителния и отрицателния полюс на батерията, изцеленията не бяха без цена, най-малкото защото нашите физически болести са в частност свързани с битката с греха.

Обърнете внимание на контраста между двата вида контакт – случайното докосване от люшкащата се тълпа от хора (ст. 45) и съзнателното докосване на жената до Исус (ст. 46).

Защо Исус я кара да се покаже(ст. 45-48)? Вярата е призована не само да вярва, но и да изповядва. Фактът, че тя трябваше да говори като жена на публично място в близкия изток, и то с нейната болест, беше много смиряваща опитност.

Въпрос 10. Забавянето даде възможност да се изпита вярата на бащата. Той вярваше въпреки смъртоносната болест, забавянето, разочарованието и присмеха на другите.

Въпрос 11. „Не е умряло, а спи“ (ст. 52). Не е сигурно дали детето беше в кома или бе наистина мъртво. Не е изключено Исус да е използвал думата спи само като метафора на смъртта като сън, победен от Христос за вярващия.

„Той заповяда да му дадат нещо да яде“ (ст. 55). Обърнете внимание колко практичен е Исус. Той не очаква ние да живеем благодарение на ежедневна дажба от чудеса.