Съдържание Цялата книга на една страница

Изучаване 3. Исус – разказвачът на притчи. Марк 4:1-34.

Цел: Да разберем защо е важно да практикуваме истината, която знаем.

Въпрос 2. Притчата е история, предназначена да предизвика отклик у слушателя. Обикновено историята се отнася до неща, които са познати на слушателите, като семена, почва, светилници, растения, птици и т.н. Въпреки това, често притчите предприемат неочакван обрат, водейки до край, който е различен или дори противоположен на очакванията на слушателите. Например, в притчата за добрия самарянин  слушателите вероятно са очаквали религиозните хора (свещеника и левита) да се спрат и помогнат на човека на пътя.

Последният човек, който те биха очаквали да се спре, беше презреният самарянин. Този неочакван обрат във фабулата на историята изненада слушателите и ги накара да преразгледат определението, което те дават на „ближен“. Притчата за сеяча не притежава този елемент на изненада, но приканва слушателя към незабавен отговор на въпроса „От кой вид почва съм аз?“

Въпрос 4. Семето е словото, пътя символизира твърдата камениста почва, тръните са тревогите и желанията на този живот, а добрата почва  е възприемчивостта. По подобен начин птиците символизират Сатана, а слънцето – беди.

Въпрос 6. „Уши да слуша“ – обърнете внимание на стихове 3, 9, 12, 15, 16, 18, 20, 23 и 24, в които звучи един и същ рефрен: „Нека слуша“.

Въпрос 7. Относно „тайната на Божието царство“ (ст. 11), Р.В. Таскър пише: „Матей показва ясно… за разлика от другите евангелисти, че Исус съзнателно възприема метода на притчата на определен етап в Своето служение с цел скриване на цялата истина за Себе Си и небесното царство от множествата, които бяха останали глухи за Неговите твърдения и безучастни към Неговите призиви… Досега Той бе използвал притчи като илюстрации…сега, когато се обръща към невярващите множества, Той говори само в притчи, които тълкува само на учениците си… Съществуваха тайни на царството…които не можеха да бъдат разбрани от онези, които… Го виждаха с очи, но не разбираха значението на Неговата личност“ The Gospel According to St. Matthew, в Tyndale New Testament Commentaries, ed. R. V. G. Tsker [Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1961], стр. 134-35).

Според мен Исус използва притчите едновременно като наказание за онези, които не слушат, и като милост към онези, които не са готови да слушат. С други думи, една притча може да освети истината, може да доведе до нова истина или може да разочарова онези, които не са готови за истината.

„Слушат словото, приемат го, и дават плод“ (ст. 20) може да се изрази по следния начин: „оставете го да влезе във вас, оставете го да пусне корени, и оставете го да израсне.“

Въпрос 8. В стихове 24-25 виждаме закона на растежа и загубата, или „използвай, или загуби“. Учението на Исус казва, че има две алтернативи – духовен растеж или закърняване. Притчите не скриват истината нарочно. Това би било толкова безсмислено, колкото да запалиш светилник и да го скриеш. Дали ние ще ги „използваме или загубим“, зависи от това как слушаме.

Въпрос 9. Синаповото зърно не е най-малкото известно зърно днес. Ето защо някои обвиняват Исус в това, че прави погрешно твърдение. Все пак, това означава да изискваме словесна прецизност, която не е целта на Неговите думи. Синаповото зърно беше най-малкото зърно, използвано от земеделците и градинарите в Палестина. За тези слушатели Неговото твърдение би било ясно и отговарящо на истината.

„По-голямо от всичките злакове“ (ст. 32): При добри условия синаповото зърно може да достигне на височина десет стъпки.

„Под сянката му могат да се подслонят небесните птици“: Вероятно птиците са символ на езичниците или на народите, които ще дойдат при Христос. (вижте Данаил 4:20-22, където се описва сходна картина.)