Съдържание Цялата книга на една страница

Изучаване 13. Исус – възкръсналият Господ. Йоан 20:1-31.

Цел: Да изследваме доказателствата за възкресението на Исус.

Въпрос 3. Изследователите приемат, че “другият ученик” е Йоан – авторът на това евангелие.

Каменните гробове бяха затваряни с кръгли камъни, поставени в наклонени улеи, по които камъните се търкулваха така, че да затворят входа на гроба. За отварянето му бяха нужни дружните усилия на няколко мъже. Жените не очакваха камъка да е отвален и не биха могли да го сторят сами. Той би трябвало да е бил преместен от някаква мощна сила и с цел.

Празният гроб е важно доказателство за възкресението. Исус възкръсна на неголямо разстояние от мястото, където проповядваха първите християни и всеки лесно би могъл да установи дали гробът наистина е празен.

Трудно е да се повярва, че учениците са откраднали тялото, защото в такъв случай Петър и другият ученик не биха бързали толкова много, за да видят един гроб, за който вече са знаели че е празен. Още по-малко вероятно е по-късно те да умрат заради проповядване на нещо, за което са знаели че не е истина. Ако тялото бе откраднато от врагове, защо те не се опитаха да приведат доказателства, когато по-късно се опитваха да дискредитират християните?

Погребалните одежди (ст. 6-7) също са важни, и то поради това че Йоан ги описва съвсем не като небрежно хвърлени, а като внимателно положени отделно една от друга. Дрехите бяха свити и затрупани под тежестта на аромати, но тялото бе изчезнало. Кърпата, която беше на главата на Исус бе свита и сложена отделно от плащеницата на мястото, където би трябвало да лежи главата Му. Как някой, който е откраднал  тялото, би могъл да остави одеждите в такъв вид?

Въпрос 4. Никой от свидетелите на възкресението не очакваше да види Исус. Когато Мария Го видя, тя Го взе за градинаря (ст. 15). Лука ни казва, че когато учениците видяха Исус в горницата, те “се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух” (Лука 24:37). Тома също очевидно не очакваше да получи доказателство за възкресението на Исус (ст. 25). Следователно, явяванията на Исус едва ли могат да се обяснят като халюцинации, когато учениците нито очакваха, нито вярваха че Той ще възкръсне.

Фактът, че Мария не позна Исус (ст. 14) може би предполага, че в известна степен външният Му вид бе изменен. Все пак не бива да забравяме и това, че срещата се състоя рано сутрин, Мария плачеше и очевидно не се беше обърнала цялостно към Исус, докато Той не и каза: “Марио!” (ст. 16).

Заповедта на Исус към Мария “Не се допирай до Мене” (ст. 17) сякаш посочва, че Той желае Неговите ученици да зависят по-малко от физическото Му присъствие и повече от новите им духовни взаимоотношения.

Въпрос 5. Стих 23 трябва да се превежда буквално: “Тези, на които прощавате греховете, вече са простени; онези, на които не прощавате греховете, не са простени.” Божията простителност никога не е зависела от нашата простителност. По-скоро апостолите (и ние днес) имаме власт да заявим, че повярвалите в Исус са опростени, а на неповярвалите в Исус не е простено.

Въпрос 7. Тук имаме прекрасен пример за властта и състраданието на Исус. Той знаеше онова, което Тома бе казал. Той можеше да минава през заключени врати. Въпреки това, Той не толкова смъмри Тома, колкото показа състрадание и му даде доказателство, върху което да основе своята вяра.

Въпрос 8. Ако един евреин наречеше друг човек “Господ и Бог” (ст. 28), това означаваше, че той Му се покланя като на истинския Бог.

Въпрос 12. Ако ви остане време, можете да зададете един добър въпрос в тази връзка: “Какво е вярата – вярване без доказателства, вярване въз основа на доказателства или посвещение, което не изисква доказателства? Обосновете отговора си.”