Съдържание Цялата книга на една страница

Изучаване 12. Исус – умиращият Цар. Йоан 19:1-42.

Цел: Да се изправим лице в лице срещу факта и значимостта на разпъването на Исус.

Въпрос 2. Подигравките с Исус и бичуването Му са предназначени да събудят съжаление у хората, за да може да Го освободи, но неговият замисъл не се осъществява. Отново той е изправен пред трудния избор.

Очевидно Пилат е раздвоен. От една страна, той се страхува от твърдението, че Исус е не само цар, но и Божи Син (ст. 7-8). От друга страна, евреите плашат Пилат с твърдението си: “Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел” (ст. 12). Това може да е намек, че те ще обвинят Пилат пред кесаря, ако той освободи Исус. Политическата кариера на Пилат беше такава, че той не можеше да си позволи повече грешки в своето досие. В края на краищата страхът от политическия му провал надделя над страха от свръхестественото.

Въпрос 3. В Марк 4:24-25 Исус бе казал: “Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави. Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има”. Пилат не беше склонен да откликне на просветлението, която вече бе получил. Дори сега, той не желае да действа под влиянието на страха и подозрението си, че Исус наистина е Божи Син. Безсмислено е да се дава повече светлина на такъв човек (вижте Марк 11:27-33).

Беше “около шестия час” (ст. 14). Йоан вероятно следва западната система на часоброене – денят започваше и завършваше в полунощ, която бе разпространена в Мала Азия по време на написване на евангелието. Следователно, шестият час беше 6 ч. сутринта – времето, когато бе взето решение за смъртна присъда.

Отговора на главните свещеници: “Нямаме друг цар освен Кесаря” (ст. 15) е драматичен момент в повествованието. Отхвърляйки Исус, главните свещеници, за които вероятно Бог е единственият истински Цар, сега казват: “Нямаме друг цар освен Кесаря”. В крайна сметка отхвърлянето на Исус води до отхвърляне на самия Бог.

Мерил Тени казва относно стих 16: “Изследването на поведението на Пилат води до извода, че той преминава от състояние на механично безразличие на управника, през любопитство, за да стигне до силна лична загриженост, след което – поради това че не се осмелява да стори онова, което счита за правилно, отстъпва пред колебанието, страха, грубостта и горчивината… Историята на Пилат е трагедия на неверието” (John, the Gospel of Belief [Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1948], стр. 264).

Въпрос 5. Оскъдното на детайли описание от Йоан на самото разпъване би могло да означава, че то е било нещо дотолкова познато, че не се е нуждаело от допълнително навлизане в подробности, или толкова ужасно, че той е решил да ги спести. Още по-вероятно е Йоан да се е стремял да подчертае духовното значение на Исусовата смърт.

Въпрос 6. Значението на този надпис се състои в съдържащата се в него ирония. С него Пилат желаеше да подрони авторитета на еврейските водачи, поставили го в неловко положение, но без да иска той прокламира на три езика това, че Исус ще стане цар на целия свят. Надписът потвърди още духовния характер на царството на Исус, което по Неговите думи, “не е от този свят” (18:36). “Претенциите на Исус за царство бяха предявени по нов начин…Той демонстрира суверенитета Си чрез Своята смърт, а не чрез борба” (Merill Tenney, John, стр. 266).

Въпрос 7. Разделянето на дрехите (ст. 23-24) не бе проява на извънредна жестокост. То бе общоприета практика. Но този на пръв поглед незабележим детайл показва, че смъртта на Исус е изпълнение на старозаветното пророчество. Исус не бе безпомощна жертва. Той активно изпълняваше Божия план и намерение, ставайки Спасител на света чрез Своята смърт.

Въпрос 8. “Ученикът, когото обичаше” (ст. 26) е без съмнение Йоан – авторът на това евангелие. Обикновено след смъртта на съпруга и най-големия син, за майката се грижеха живите членове на нейното семейство. Затова от гледна точка на културната традиция постъпката на Исус е в известен смисъл необичайна. Все пак, братята и сестрите Му все още не вярваха в Него (Йоан 7:5), въпреки че очевидно те дойдоха до вярата след възкресението (Деяния 1:14).

Въпрос 9. “Свърши се” (ст. 30) бе всъщност вик на победа. Исус управляваше събитията. Пилат бе този, който бе поставен на изпитание, както и еврейските водачи, войниците и всички останали лица в тази глава. Исус изпълняваше Божия план. Изразът “Свърши се” е преведен от гръцкото тетелестай, което означава освен всичко друго и “напълно изплатено”. Цената на греха бе изплатена напълно. Следователно, Исус активно “наведе глава и предаде дух” (ст. 30). С това Исус завърши великото дело на спасение, понесе наказание, за да не бъдем съдени ние и умря, за да живеем ние.

Според някои коментатори поднасянето на гъба с оцет с помощта на исопова тръстика (ст. 29) е символичен акт. Исопът се използваше от евреите за напръскване с кръв на вратите на техните домове в нощта, когато те бяха освободени от робство в Египет (Изход 12:22). Така тук Исус се явява като Божий Агнец, чиято кръв е пролята за греховете на света, с което се изпълнява истинското значение на Пасхата.

Въпрос 10. Екзекуторите счупваха нозете на жертвата (ст. 32-33), за да приближат края на нейния живот. Неспособността на жертвата да се задържа на счупените си нозе ускоряваше нейното задушаване. Без съмнение Йоан споменава тази подробност, защото тя е важно свидетелство, че Исус наистина е умрял. Тези войници бяха специалисти по екзекуциите. Те можеха да различат кога един човек е умрял и кога е в кома. По подобен начин пробождането на ребрата на Исус и изтичането на кръв и вода (серум) е доказателство за настъпването на смъртта. От тялото на жив човек изтича само кръв. Кръвта и водата биха могли да са резултат и от пробождане на перикардия (сърдечната торбичка) и на самото сърце.

Въпрос 11. Погребението също бе важно потвърждение за настъпването на смъртта на Исус. Коранът например казва, че Исус всъщност не е умрял, а е загубил съзнание и по-късно се е съвзел. Книгата на Хю Шонфиелд Заговорът по Пасха също твърди, че Исус не е умрял, а е бил упоен и по-късно съживен. Но свидетелството на войниците, както това на Никодим и Йосиф, които всъщност се погрижиха за мъртвото тяло, потвърждава факта на Неговата смърт.

Еврейските погребални обичаи не включваха балсамиране, а просто увиване на мъртвото тяло в плащеница, върху която обилно бяха разпръсвани аромати (ст. 40).

Въпрос 13. Мерил Тени изказва мнение, че всяка група в тази глава символизира вярата или неверието на дадена класа хора. Еврейските водачи показаха неверието на религията, която се бе превърнала в гордост и предразсъдъци. Пилат показа неверието на политическата целесъобразност. Войниците, които хвърлиха жребий, бяха образ на студенина и безразличие. От друга страна, жените при кръста показаха вяра чрез своята лоялност и любов. Никодим и Йосиф показаха как истинската любов ще ни придвижи от тайно ученичество към открито следване на Исус.