Съдържание Цялата книга на една страница

Изучаване 11. Жертвата Исус. Матей 26:1-30.

Цел: Да разгледаме Господната вечеря като картина на Исусовата смърт на кръста и нашето участие в Неговата смърт.

Въпрос 2. Може като въведение към изучаването да проследите развитието на враждебността към Исус и причините за нея. Вижте Марк 2:6-7; 3:2, 22; 7:5; 8:11; 9:14; 10:2; 11:27-28; 12:12-13, 18.

Въпрос 3. Матей ни казва, че мирото беше “много скъпо” (ст. 7). Марк 14:5 споменава, че то е струвало повече от едногодишна заплата (300 пеняза).

Твърдението на Исус, че сиромасите винаги са сред нас (ст. 11) е погрешно тълкувано, че ние не трябва да се опитваме да премахнем бедността. Това разбиране прераства в довод срещу опитите за помощ за бедни. Очевидно обаче, намерението на Исус е да покаже, че винаги ще ни се предоставят възможности да помагаме на хората изпаднали в бедност, и че това е наше задължение.

Въпрос 4. По какъв начин може да се оправдае екстравагантността в любовта? Това става чрез красотата на нейното посвещение, чрез възможностите, които не винаги ще са пред нас, чрез способността на посветения – “тя извърши това, което можеше” (Марк 14:8) и чрез духовната значимост на събитието – в случая погребението на Исус, което е необикновено по своето значение.

Въпрос 6. Какви бяха мотивите на Юда? Никой от евангелистите не хвърля светлина върху това, така че най-доброто, което можем да сторим е да се опитаме да пресъздадем събитията и да се досетим относно причината, поради която той предаде Исус. Религиозните водачи искаха да Го уловят тайно, за да избягнат бунт по време на празника Пасха в Ерусалим (Марк 14:1-2). Въпреки това за тях бе трудно да Го открият (Йоан 11:56), защото в града имаше повече от триста хиляди души (в сравнение местното население наброяваше едва 50 000 души) и защото Исус се бе оттеглил в едно село извън Ерусалим (Йоан 11:54). Ето защо те заповядаха “ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят” (Йоан 11:57).

Разбира се, Юда знаеше къде се намира Исус и кога беше най-благоприятното време да се арестува Той без да се вдига много шум. Ето защо той отиде при главните свещеници и предложи да им предаде Исус за тридесет сребърника (сума приблизително равна на заплатата за 120 дни; Матей 26:15).

Защо той стори това? Може би беше разочарован от Исус, който не влезе в Ерусалим като побеждаващ Месия, когото хората очакваха да видят. Или Юда се е убеждавал, че ако не може да участва в месианската сила и слава за които се беше надявал, поне може да спечели някаква парична награда. Лука и Йоан ни казват, че “влезе Сатана в Юда” (Лука 22:3; Йоан 13:27), който стана пешка в ръцете на демоничните сили и техните опити да сломят Исус.

Въпроси 7-8. През вековете празника Пасха символично е изобразявал смъртта на Христос, “Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29).

Ако членовете на вашата група не познават Пасхата, може би ще е полезно да ги накарате да прочетат набързо и наум стиховете в Изход. Въпреки това, ако някой в групата може накратко да обобщи значението на Пасха (откога води началото си, как се провежда и т.н.), това е за предпочитане.

Въпрос 10. Във връзка с взаимоотношенията между Божия суверенитет и човешката отговорност, вижте Деяния 2:23. Винаги когато говори за Божия суверенитет, Писанието споменава и нашата отговорност, без да се опитва да примири двете.

Въпрос 11. Исус каза: “това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете” (ст. 28). Заветът, за който Той говори, е Новият Завет, който замени Старият Завет между Бог и Израел (Изход 24:8). Пророк Еремия говори за деня, когато Бог ще установи Своя Нов Завет: “Ето, идат дни казва Господ, когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; не такъв завет какъвто направих с бащите им, в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ” (Еремия 31:31-32). (Вижте също Евреи 8:6-13.)

Въпрос 12. Очевидно ние трябва да тълкуваме Господната вечеря в светлината на по-нататъшното новозаветно откровение. Събитието само по себе си дава само бегъл поглед върху истини, обяснени далеч по-подробно след това. Все пак, важен е фактът, че символизмът включва не само хляба и виното – образи на Христовото тяло и кръв, но и тяхното ядене и пиене от Неговите последователи. С други думи, ние трябва някак интимно да вземем участие в Христовата смърт, за да участваме в благословението, което произтича от нея. Следователно, яденето на хляба и пиенето на виното се превръщат в символи на спасителната вяра (вижте Йоан 6:53-63).