136. Истинска молитва

Скъпо мое дете, Моето сърце се протяга към теб всеки ден. Ето защо Аз искам да прекарваш време с Мен ежедневно. Аз обичам когато можем да говорим заедно, по-специално когато отваряш сърцето си за Мен. Ти не винаги правиш това, нали? Понякога ти казваш нещата, които мислиш, че би трябвало да кажеш, нещата, които си въобразяваш, че Аз искам да чуя. Но не казваш това, което действително имаш предвид, това, което е в твоето сърце. Ти мислиш, че Аз няма да го одобря, ако го направиш.

Слушай сега, повече предпочитам да говориш истината от твоето сърце. Кажи Ми как си наистина. Аз нямам нищо против. Виж, Аз вече знам. Аз знам това, което е в твоето сърце; така че какъв смисъл има да се опитваш да го криеш от Мен? Това изглежда напразно. И не Ми е приятно да слушам всичките тези фалшиви шеги. Това може да звучи като молитва за теб, но не и за Мен!

Понякога Аз слушам твоята молитва с другите и това Ми звучи сякаш говориш повече на тях отколкото на Мен. Ти толкова се интересуваш за това дали те одобряват твоята молитва, че забравяш на кого говориш. Много пъти твоето сърце е избухвало с истинска молитва, но ти си бил спъван и си оставал тих в случай, че другите не са одобрявали. Колко жалко!

Колко обичам когато хората спрат да бъдат дресирани и започнат наистина да бъдат честни един с друг и с Мен. Бих искал да съм на повече молитвени събрания като това. Понякога една честна дума е изговаряна в цялото събрание. Хората се препират един с друг; те се дуелират, дори в молитва. Те поправят доктрината на другите и се критикуват един друг. Как мога да отговоря на молитва като тази? На какво да отговоря?

Аз знам колко критични и осъдителни могат да бъдат християните; Аз съм от приемащата страна достатъчно за да зная това! Така че Аз знам твоите причини да желаеш да останеш тих. Аз не желая критиките да текат в Моята църква. Аз искам тези, които са отворени да бъдат водени от Моя Дух и да те насърчават, и другите като теб, да ходите смело и уверено в Моя Дух.