ПРЕЧКА СЛЕД ПРЕЧКА

Аз бях най-дивият грешник преди да се спася, и когато бях напълно преобразена от благодатта на Бог, в миг на око, станах също толкова дива като християнка. Моментално станах духовно прасе… Исках всичко, което Бог има. Постоянно четях Библията, сутрин, обед и вечер, когато имах и една свободна минута. Ако имаше време само за един малък стих, аз го назубрях с цялото си същество! Бях гладна, гладна, гладна!

Обичах да пея “Благословена сигурност, Исус е Мой,” и аз винаги вдигах дясната си ръка, колкото можех по-нависоко, защото имах тази благословена сигурност, че Исус е дошъл в сърцето ми, за да остане. Нямах проблем с това да издигам дясната си ръка, но когато Чарлс и аз се оженихме и започнахме да обикаляме там, където ни водеше Святия Дух, ние видяхме “онези хора,” които си издигат и двете ръце! Една ръка не беше проблем, но за нас “Не-Петдесятните” тази втора ръка тежеше два тона, когато се опитвахме да я вдигнем по едно и също време с другата!

Когато започнеш да търсиш обаче, рано или късно биваш хванат! В нашето обикаляне, ние веднъж попаднахме в едно събрание в Питсбърг на една Харизматична конференция преди много, много години. Бяхме слушали много лоши неща за Петдесятните, и явно сме имали много силно изразено поведение на “духовни прасета” иначе никога  не бихме се и доближили до такова събрание. Години преди това щях да мина поне на една миля от Петдесятна Църква, просто защото се страхувах от тях!

Бях чувала, че винаги те водят в мазата и нещата, които се случвали там били страшни! Не е ли чудно как сме могли да вярваме на това което казва дявола? Вероятно това, от което се страхувахме най-много обаче беше факта, че бяхме чули ( и повярвахме), че те те завеждат долу в мазето, наобикалят те с “онези зли хора,” които те удрят по главата и продължават да те бият, докато някой най-накрая не каже “Тя го получи!” Разбира се ти веднага се съгласяваш с тях, защото би казал всичко само за да ги накараш да спрат, защото биенето е било толкова здраво и болката толкова голяма!

Събранието, на което отидохме беше много интересно, защото те правеха нещо, което наричаха “пеене на езици.” И двамата с Чарлс си помислихме, че това е най-красивото нещо, което бяхме чували през живота си. Прибрахме се вкъщи и се опитахме да покажем на дъщеря ни как е звучало, но когато го правиш в плътта, не е както, когато го правиш в Духа! Тя въобще не се впечатли!

Те обаче настояваха да си вдигнем и двете ръце и о, каква борба имахме. Вместо обикновеното превзето вдигане на едната ръка, ние се борихме срещу две тежки ръце, по един тон всяка. Най-накрая успяхме да ги вдигнем, но на по-ниско ниво, и беше толкова трудна битка, защото наистина имахме проблем с тежестта на ръцете си. Изглежда всички се зарадваха на това,  а ние се радвахме, че те пееха със затворени очи, защото не виждаха мъките ни, докато се опитвахме да участваме, дори и малко!

Накрая пеенето спря и те ни позволиха да седнем. Какво облекчение! Със сигурност не си вдигаха и двете ръце и докато седяха! По този начин нямаше да има място. Не го направиха, така че Ние се отпуснахме и чухме най-силното послание, което бяхме чували някога. Може би не самото послание беше толкова силно, колкото начина по който беше освободено! Нямаше писъци, викове, но говорене със сила, каквато не бяхме усещали преди на служба. Наслаждавахме се на всяка минута от него и решихме, че Петдесятните не са толкова лоши (може би), докато приличат на нас. Но после проповедника провали цялата служба като каза, “Тези от вас, които искат да получат кръщение със Святия Дух и да говорят на езици, моля вървете след мен в МАЗАТА! Тогава разбрахме, че е вярно – всичко, което бяхме чули за Петдесятните и за това което правят под първия етаж!

Ние седнахме близо до изхода и когато проповедника тръгна към вратата, преди още някой да беше минал през нея, ние излязохме. Избягахме от сградата, колкото се може по-бързо  и когато бяхме в “безопасност” останали без дъх ние казахме, Бог наистина ни пазеше, нали? Наистина се успокоихме, че не попаднахме в клопката на тези хора, и бяхме убедени във факта, че Бог ни е опазил.

следваща глава ОЩЕ ЕДНО ПРЕПЯТСТВИЕ