ОЩЕ ЕДНО ПРЕПЯТСТВИЕ

В нашите обиколки из Съединените Щати с цел да слушаме поучения, за това как да бъдем изпълнени със Святия Дух без да говорим езици ние започнахме да чуваме много за една жена на име Кетрин Кулман, и нещата, които чувахме за нея бяха невероятни!

Едно позитивно нещо, което чухме за нея беше, че хората се изцеряват на нейните служби, за което ние си мислехме, че е чудесно, защото ние винаги сме имали състрадание към болните, но чухме също, че в момента, в който те бъдат изцерени тя ги събаряла на пода!

Какво беше това странно не духовно нещо, което я караше да събаря всички на земята? Ние го отхвърлихме, разбира се, но нашето малко, гладно “духовно прасе” ни заведе на едно от нейните събрания, на следващата сутрин, след преживяването ни в Петдесятната Църква.

С изненада открихме, че Църквата беше препълнена два часа преди службата, но още по-шокирани бяхме от това, че две хиляди души стояха пред църквата и се блъскаха, за да влязат, и ние бяхме двама от тях. И двамата знаехме, че няма начин да влезем.

Ние стояхме там известно време, когато един разпоредител дойде и каза, “Чарлс и Франсис Хънтър, Вие ли сте?” Не можехме да повярваме на ушите си, разпоредителя ни знаеше имената! Как беше възможно това! По- късно разбрахме, че госпожица Кулман, чула, че има един автор в тълпата, и тя поискала да седнем на някой от първите редове. Бях написала само две книги по онова време, “Върви, човече, върви!” и “Бог е невероятен!”(моето лично свидетелство). Въпреки това тя някак си чула, че сме там.

Сложиха ни на втория ред. Също и на тази служба хвалението и поклонението бяха чудесни, и всичко, което бяхме чули за тази жена беше вярно. Видяхме хора да се изцеляват от всякакви болести, и точно както някой ни беше казал, тя ги събаряше всички на пода, веднага щом биваха изцерени.

Аз се чудех какъв трик използва, за да върши това, и все пак осъзнавах факта, че там имаше сила, каквато никога не бяхме виждали или усещали преди. Госпожица Кулман се приближи към нашия ред и посочи един човек от реда, на който седяхме. Той излезе на пътеката и бързо падна на пода. Погледнах, за да видя какво има тя в ръката си. Със сигурност беше някоя електрическа палка, която е скрита в ръкавите на красивата и рокля. Започнах да гледам човека на пода и после погледнах ръката и, която беше направила това, и видях най-дългия пръст, който някога съм виждала да сочи към мен! Тя ми направи знак с него да изляза на пътеката.

Взех да се чудя в какво съм се въвлякла, но когато я погледнах, въпреки, че беше висока, тя беше толкова слаба, и вероятно тежеше два пъти по-малко от мен, и затова реших, че няма начин да ме събори. Но някъде дълбоко в душата ми имаше една мисъл, която святкаше,” Боже, ако това е от Теб, аз искам да знам какво е то!” Този глад в сърцето ми не можеше да бъде удавен, от това, което бях чула за тази жена.

Излязох на пътеката. Тя каза просто, “Исусе, благослови моята сестра,”и Той ме благослови! По- бързо от мигване на око, аз лежах на пода на Първа Презвитерианска Църква облечена в най-хубавата си рокля. Обрах всичкия прах от мръсния под, но дори ако ми предстоеше да говоря на събрание не ми пукаше. Не си спомням да съм усетила нещо особено в онзи момент. Всичко, което си спомням е че дойде един мир, който надминаваше всяко разбиране и изпълни душата ми с любовта на Бог, дори по-голяма от любовта, която бях преживявала дотогава.

Нещо друго се случи в мен в онзи специален момент. Всички аргументи, които преди имах относно кръщението със Святия Дух и говоренето на езици моментално изчезнаха! Бог знае каква е най-голямата ни нужда. Когато отидем под силата, Той веднага започва да се грижи за нея! Това не е просто падане, но е изпадане в любов със Исус!

След това преживяване, не можех да се сетя за нито една причина да не се говорят езици, и скоро след това и двамата с Чарлс ги получихме.

Веднага след като получихме кръщение със Святия Дух, никой не можеше да ни спре да ходим на харизматични събрания! Станахме пълни фанатици и искахме да стоим в силата на Бог и да гледаме свръхестественото при всяка възможност, която имахме!

Отидохме на банкета на Първо Сдружение на Бизнесмените на Пълното Евангелие в Хюстън. Това беше, когато всеки се обличаше официално на техните банкети, така че аз се облякох с най-официалното си облекло и прекарахме чудесно!
Когато завърши събранието, и започна служението, много от мъжете служеха заедно, докато един човек, полагаше ръце на хората и те всички падаха, също както на службите на Кетрин Кулман. Чарлс говореше с  един приятел, и затова аз изтичах при този човек, за да наблюдавам какво прави, докато накрая събрах кураж, за да го попитам, “Как го правиш?” Той ме попита, “Какво искаш да знаеш?” Аз казах, “Ходих на служба на Кетрин Кулман и паднах, а сега искам и съпругът ми да падне! Аз дори не знаех как наричат този духовен феномен, но знаех, че искам Чарлс да преживее, същото прекрасно преживяване, което и аз преживях.

Човекът ме погледна съсредоточено и каза, “Значи искаш и мъжа ти да падне?” Отново избърборих набързо, “Да, да , да! Той попита къде е Чарлс, затова аз отидох да го доведа и той отново попита, “Значи искаш съпругът ти да падне?” Отново отговорът ми беше настоятелен, “Да”! Той каза, “Тогава застани до него,“ така че аз се прилепих до Чарлс, доколкото мога, защото аз си мислех, че човекът ще го направи по предишния начин, ”едно, две” на три Чарлс ще е долу, но изобщо не стана така. Той каза, И така ти искаш съпругът ти да падне? Е, Исусе, благослови семейство Франсис!” Аз паднах по-бързо отколкото ти можеш да мигнеш с око, последвана секунда по-късно от моя прекрасен съпруг! После той събра нашите ръце и каза, Чарлс и Франсис, отделям ви за специално служение към Бог.” Това беше един свещен момент, който не може да се забрави!

Бях наистина много щастлива, че съпругът ми падна и стана много бързо, но когато аз се опитах да стана, разбрах, че явно някой е сложил лепило, или нещо подобно на пода, защото изобщо не можех да помръдна. Опитах се да си вдигна краката и раменете нищо не се получи!

Опитах се да си вдигна ръцете от пода, но пак не ставаше. Не можех да повярвам какво ми се е случило, защото не можех да се движа!

Като, че ли това не беше достатъчно,  но започна да ми се случва и друго нещо, което никога не бях преживявала и изобщо не разбирах!

Чувствах като, че ли някой ми е дал да пия божествена газирана вода, защото дълбоко отвътре аз започнах да усещам много странен вид, “Бълбукане.” Тази газирана вода беше извънредно силна, защото, ме изпълваше повече от всичко, което бях преживявала. Да не би да съм яла нещо на банкета, което не се съгласяваше с мен, или какво беше това необикновено преживяване?

Това бълбукане продължи да се увеличава и започна да напуска стомаха ми и да се надига нагоре. Малко по малко то се издигаше и издигаше, докато достигна гърлото ми и беше на опасно разстояние от устата ми, след което внезапно излезе от устата ми под формата на най – силния смях, който някога съм чувала. Аз сложих ръка на устата си в опит да приглуша, това, което вече усещах, че ще е смях, но въпреки че вече можех да вдигна ръката си от пода, никаква сила вече не можеше да върне смеха обратно.

Аз се смях, и смях, и смях, и смях. Изобщо не можех да разбера защо се смея толкова силно, но накрая реших, че е защото бях много развълнувана от падането на Чарлс. След около 30 минути (но, които изглеждаха като цяла вечност!) Аз спрях да се смея, също толкова бързо, колкото и започнах, и изведнъж бях освободена от лепилото на Святия Дух! Бързо станах от пода и седнах тихичко и така останах до края на вечерта.

Никой и дума не ме попита за това какво ми се е случило, а аз се чувствах, така че наистина съм направила цял спектакъл, защото този смях изобщо не ми изглеждаше като подобаващо поведение за дама, понеже беше твърде силен! Обаче се чувствах прекрасно, но наистина се укротих за останалата част от службата, и се затворих за каквото и да е преживяване, без дори да осъзнавам, че може да се случи отново в далечното бъдеще! Това беше пречка, която не преминах, но поне започнах да се опитвам да я преодолея, поне малко.

Странният смях беше напълно скрит някъде в подсъзнанието ми, докато не се случи най-необикновеното нещо, на една от службите ни във Вашингтон. Беше по време на една изцелителна служба, и когато извикахме една  жена за изцеление, и тя беше изцерена, и падна под силата на Святия Дух. Дотогава единствения човек, за когото знаехме, че на службите му хората падат под Божията сила беше Кетрин Кулман, и затова това беше стряскащо за много хора.

Когато жената падна от Духа, събранието застина. Някои от шок, някои от учудване, някои просто от любопитство, но всички бяха напълно учудени от, това което се беше случило. Спомням си първия път, когато това ми се случи, докато се молех за един човек. Бях със затворени очи и се молех за него, но по време на молитвата ми, той просто се свлече под ръката ми. Той просто вече не беше там! Аз се протягах за да достигна човека, после смъкнах ръката си по- надолу и не можех да го открия никъде! После отворих едното си око и започнах да се оглеждам, мислейки си, че Бог няма да види, че съм си отворила само едното око, и видях, мъжа прострян на пода. Помислих си, че съм го убила, защото се молех усилено, понеже той беше много болен! Това ме научи повече никога да не си затварям очите по време на молитви за болни, но да ги държа отворени, за да виждам какво става.

Очевидно хората не бяха виждали много от това проявление на Духа, така че аз ги попитах, колко от тях никога не са виждали някой да пада под силата на Духа, деветдесет и девет процента от тях вдигнаха ръце. Святият Дух ни каза да извикаме двадесет човека от първите два реда, което и направихме, а после им положихме ръце, и те всички паднаха под силата на Бог!

Това беше велико, но нещо друго се случи! Те не станаха! Лежаха на пода, както и аз на събранието на бизнесмените!

Тогава още бяхме нови в тези неща и не знаехме какво да правим, защото те просто не ставаха. Същото това лепило, което ме държеше мен преди сега държеше тях. Чарлс и аз решихме, че трябва да направим нещо, така че започнахме да водим събранието в хваление. Ние вероятно сме най-лошите певци в света, и затова хората се включиха като опъваха гласните си струни, за да надвикат нашите гласове.!

Ние пеехме и пеехме и накрая нещо друго необикновено се случи на пода. Една дама изведнъж се обърна по корем и започна да удря по пода с дланта на ръката си. Чарлс и аз бяхме шокирани, защото тя не само че биеше усилено пода, но и се смееше истерично.

И двамата бяхме забравили колко гръмогласно се смеех през онази незабравима вечер, на банкета и оттогава бяхме решили, че всичко по време на служба трябва да бъде “нормално и в пълен ред” и решихме, че е по-добре да отидем долу и да спрем това каквото и да е то.

Ние се втурнахме от лявата страна на сцената, но преди да стигнем до жената тя вече беше на крака, започна да бяга из залата, и започна буквално да “удря” една жена и с двете си ръце с всичка сила!

Почти припаднахме! Не можехме да повярваме, че нещо като това може да се случи на нашите събрания. Бояхме се, че ще настане объркване между хората и знаехме, че трябва да спрем това, затова и двамата се втурнахме към тази жена, която беше потърпевша от ударите на другата. Преди да стигнем до нея, обаче, жената очевидно виждаше загрижеността ни и затова каза, “Не се притеснявайте, тя е добре. Тя е медицинска сестра, която имаше синдрома на Гуилеан Баре от четири години, и не можеше да вдига ръцете си. Те висяха безпомощно в продължение на четири години, и докато тя се смееше, силата на Бог слезе върху нея и тя беше изцерена. Единствения начин да ми го каже беше да ми покаже, защото все още се смееше, толкова силно, че не можеше да говори!”

Това със сигурност беше облекчение! Ние нервно го отхвърляхме, и когато стигнахме отпред пред сцената, забелязахме, че всички, които са на пода също се смеят истерично. Но видяхме как малкото бебешко краче на една жена, което и беше така от рождение без да е пораснало се превръща в нормален крак. Тя беше млада!

По-късно тя свидетелства, че преди е трябвало да си купува два размера обувки,  а сега и двата и крака са с еднакъв размер! Скоро след това започнаха изблици на смях из цялата зала, и не след дълго, цялото събрание избухна в смях, затова ние се спогледахме и си казахме, “Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях,” и двамата започнахме да се смеем. Този прекрасен дух на смях се разпространи из цялото събрание и чак след това спря, и всички хора изглеждаха пълни с радостта на Бог.

Изведнъж една жена, която работеше на масата с книгите, тичайки и крещейки дойде отпред и каза, “Имах мастит миналата година и затова ми махнаха едната гърда, и докато се смеехме, Бог ми даде нова!”

След всичко, което аз и Чарлс се опитвахме да правим, за да държим всичко в ред и нормално, всички тези диви неща продължиха през цялата вечер.

Бяхме шокирани от тези неща, които се случиха, и понеже бяхме нови в тези петдесятни неща, ние искахме да говорим с някой, които имаше опит в тази област, и затова се обадихме на нашия добър приятел, Д-р Лестър Съмрал, веднага щом се прибрахме у дома, внимателно му разказахме всички подробности, а после го попитахме дали е виждал нещо такова, защото искахме да знаем какво да правим с нещо, което е много по-голямо от нас!

Д-р Съмрал каза, “Това което сте преживяли на вашата служба е святия смях.” После той продължи, “Всичко, което е от Бог е свято и всичко, което е свято има сила, която го придружава.” Тогава започнахме да разбираме защо се случваха изцерения, защото това беше свръхестествено движение на Бог и то носеше със себе си свръхестествена сила за изцерение. Алелуя!

От време на време ние виждахме изблици на този смях, но никога не ги насърчавахме, вероятно защото ни беше страх от това. Не ги спирахме, но просто не ги насърчавахме, но от време на време това се случваше с един или двама човека и ние го пренебрегвахме.

Пречките идват под всякаква форма, и когато ти имаш истински глад за нещата на Бог, преминаваш почти през всички тях. Предполагам, че ако не бяхме толкова гладни и жадни, нямаше да се налага да минаваме през всички тези пречки, но никога не се предавахме в нашето настоятелно, непрекъснато, настойчиво търсене на всичко, което Бог има.