КАКВО СТАВА, КОГАТО ЕВАНГЕЛИЗАТОРА СИ ТРЪГНЕ?

На едно събрание за обмяна на идеи във Флорида, възникна въпроса, за това какво се случва,когато евангелизатора си тръгне. Продължаваме ли да имаме свят смях на всяка служба, спираме ли го, с мисълта,че е било чудесно че сме имали такова преживяване, и после преминаваме към нещо друго, или как да действаме ако той остане?

Чухме за много църкви, чийто брой на посетителите се е увеличил двойно и тройно, след като хората били посетени със свят смях, но в същото време чухме и за други църкви, които загубили много от хората си, защото те не разбирали целта на това велико чудо и знамение.

Пасторът на голям Държавен Християнски Център в Тампа, Флорида отговори на този въпрос чудесно, и ние цитираме това което каза той,”Питали са ме, как това повлия на църквата ми?”

Пастор Джон Лойд каза, “Църквата ни никога няма да бъде същата. Като пастор ти искаш да предпазиш църквата… и няма нищо лошо в това да си внимателен. Не е поради липса на вяра, нарича се мъдрост. И ти просто искаш първо да го провериш. Трябва да направим това. И така отне ми месец и половина,докато се съглася да отида на събрание на Родни Хауърд Браун. Хора постоянно ми казваха какво се случва там,но имаше хора,които го правеха по неправилния начин. Вместо да го правят с любов,те идваха и сочеха всички гордо, с пръст. И ти си казваш, ‘Е, ако това е което прави смеха … не знам дали го искам или не.’ В тях имаше толкова много гордост и арогантност.

“И когато отидох на това събрание, и видях че Бог наистина прави нещо , трябваше да отворя духа си за това. После ходих на още няколко събрания и Бог докосна живота ми.

“Господ беше планувал това, защото в моето сърце,Той беше призовал не само пастора, но и апостола. Започвахме църкви и изпращахме мисионери от църквата. Това трябваше да бъде главното ни призвание. Знаех, не трябва да позволяваме това да донесе разделение в църквата, но трябваше да стане по начин, който да донесе единство.

“И затова аз се срещнах със всичките ни пастори и се молих за всеки от тях,за да се случи на всички от нас заедно. Господ наистина докосна всичките единайсет пастора. Всички те започнаха да се движат в това помазание.

“Бог нареди всичко, защото ние не го бяхме планували. Това беше в сряда а после в петък, имахме събиране на лидерите,които бяха 65 души, и то продължи целия уикенд. Аз поучавах лидерите и споделях с тях,и после се молихме за всички тях. Вместо да бъде нещо,което разделя, Бог докосна всички ни като падна върху цялото лидерско събрание по едно и също време. Всички 65 лидера се смееха, бяха пияни от Духа, и не можеха нито да се изправят, нито да вървят. Един сляп човек, лидер в църквата ни, беше изцерен. Беше феноменално!

“Когато влязохме на служба усещането беше, ‘Хайде давай,’ и се чувствах все едно се гмуркам отвисоко, и съм извън борда,но се чудех, ‘Къде ще се приземи това?’ Но падна върху цялата църква и когато се молихме в службите се случваха феноменални изцерения и чудеса. Това дори излизаше извън църквата. Изцерения не се случваха само чрез пастори и лидери, но и чрез обикновени хора. Беше просто нещо чудесно. На службите не се молихме само лидерския екип,но и всички други лидери. Молихме се за цялата църква, и навсякъде имаше хора на пода. Същото беше и с децата. Имаше 200 деца на пода… 100 от децата учеха в средно училище. Това докосна цялата църква.

“Две неща се случиха. Едното е че имаше хора,които не издържаха и си тръгнаха. Имаше и такива, които мислеха, че не сме достатъчно духовни и че на всяка служба трябва да падаме на земята завладени от святия смях, иначе не сме имали църква. Това беше всичко, което те искаха. Това също е неправилно. Затова те напуснаха,което е добре.

“Аз не променям видението,което Бог ни е дал! Начинът, по който един евангелизатор използва едно помазание и начинът по който един пастор или апостол се движи в него е различен. Няма нищо лошо в това. Като пастори ние трябва да се справяме с нещата по различен начин. И всичко, което става фокус, което ни откланя от това,  което Бог ни е призовал да извършим, може да ни обърка. Има нужда от мъдрост за да се поддържа правилно това нещо,не да се отнасяме несериозно, но да държим влака на релсите. Трябва да сме сигурни,че силата отива в локомотива, а не само за въздух на свирката му.

“Цялата ми философия е да ги спечелим, да ги обучим и да ги изпратим. На всяко място, на което отидохме, помазанието идваше с нас. Румъния и Ямайка… мисионерските тимове от църквата ни направиха дванайсет кратки пътувания за една година, и на всяко място,където отидоха това се случи. Същото помазание, същата сила. Чувствах се така сякаш трябва да го върнем в църквата, за да може да я задържим в релси. Усещахме, че трябва да сме отворени към Духа, но че в същото време трябва да се грижим и за реда, и така продължавахме да печелим хора за Господа.

“Забелязах, че все още се случват тези чудесни неща,но в същото време нямаме толкова посетители и хора които да се спасяват, колкото имахме преди. Не знаех дали хората се страхуват да поканят приятелите си или дали проблема е друг.

“Докато се молихме и търсихме Господа,проведохме служба в Събота вечер и две служби в Неделя сутринта, всички с едно и също послание. Чувствах, че на тези служби трябва да се молим за хора, които искат. Но по време на службата да продължаваме да служим на тялото, да служим на светиите,и да достигаме изгубените.  После в други служби и в Сряда вечер ние се молехме за болните и имахме малко повече свобода. Това е за да се внесе малко баланс.

“Знам че всеки пастор по различен начин действа в това. Ще е малко по-различно във всяка църква. Но тогава ние наистина видяхме растеж в църквата. Просто се случи. Нещата наистина започнаха да стават. Разбрах,че всичко,което правим трябваше да бъде използвано за каузата. Не може да завършва така. Каузата е печелене на изгубените. Затова като апостол, сърцето ми желае да види  изгубените по цял свят, и в моята родина спечелени. Това просто бие в сърцето ми. Ако нещо ти помага да го направиш, използвай го, но то никога не може да бъде края само по себе си. В противен случай имаш проблем. Трябва да продължаваме да излизаме извън стените на църквата. Това е в моето сърце, и то се чувства добре, когато чувам други хора да казват същото нещо. Трябва да занесем Словото навън.

“Можем да свършим като по-големите от нас служат на по-малките, вместо да участваме в истинската жътва и да правим това което Бог иска. Вярвам също, че не трябва да има само мисии в чужбина, но и там, където живеем. Като църква, винаги сме имали това сърце. Тук нямаме училище, но имаме център за обучение. То представлява годишна мисионерска програма… девет месеца имаме часове, и след това три месеца отиваме на мисионерското поле, за да практикуваме.

“Открих, че нищо не раздвижва църквата така, както ако се движиш във волята на Бог, в посоката, в която трябва да вървиш. Колкото повече даваме в мисии и на служения, толкова повече Бог ни връща на нас. Същото нещо е вярно не само за това което проповядваме на хората, ‘Давайте и ще ви бъде дадено’,но също и за църквата. Колкото повече даваме,толкова повече Бог ни дава обратно в църквата. Ние сеем не само пари,но и хора, лидери и пастори и всеки, който има призвание. Насърчаваме ги,обучаваме ги, и ги изпращаме!

“Дори когато правим нова църква, аз не искам да бъда притискан от дългове, имам предвид понякога то просто се случва. Не искам да намалявам мисиите,защото в това е сърцето ми. Нищо не може да ме отдели от това призвание да печеля изгубените и да достигна света.

“Също като дете с нова игра Нинтендо. Те само с това си играят. След месец казват, ‘Искам нова!’ Част от святия смях в църквата беше плътски. За някои беше просто нещо ново, интересно, но след време, за тези които наистина искат да вървят с Бог напред идва една зрялост, а плътското отпада. Сега ние използваме това за слава на Бог. Няма нищо лошо в тази новост, страхотна е, тя раздвижва нещата, имаме нужда от нея. Но в нашата църква има повече зрялост в сила и посока, отколкото имаше преди една година. Нека да погледнем на Исус и да насочим този феномен в Неговата посока!”

Друг пастор каза:

“Когато за пръв път чух за Родни Хауърд Браун  о-голямата ми дъщеря посещаваше една църква в Спринг Хил, където той провеждаше събрания в продължение на месец. Дъщеря ми постоянно ми разказваше за този човек. Аз съм служител в Асамблея на Бога, и така накрая  отидохме за последната вечер и затова имахме възможност да седнем на първия ред. Бях малко скептичен,но знаех че Бог е там. Видях глада, за който ми говореха, че имат хората на това място. Обаче, изпитвах някои от нещата, които виждах да се случват.

“Казах, ‘Е, добре защо всички падат,’но по-късно открих,че не непременно всеки пада. Хората, които са гладни за Бог обикновено са тези, които са докоснати.

“После по-малката ми дъщеря се премести в Лейкланд точно по времето, когато Родни беше в Лейкланд, затова и двете ми дъщери успяха да посещават едномесечните събрания там, където Бог наистина вършеше нещо.   Ние отидохме и аз видях в много по-голям мащаб, колко много гладни хора има. Казах, ‘Това е най-прекрасната атмосфера, в която съм бил някога.’ Израстнал съм в Петдесятни среди. Те основаха Първа Асамблея на Бога в Ева, Алабама, през 1939г. Когато бях на две години. През четирийсетте аз виждах хора да лежат по пода навсякъде. Бях виждал тези неща,но самия аз никога не бях падал под помазанието. Тогава дъщеричката ми ме хвана за ръката и каза, ‘Хайде, Татко, да вървим.’

“Отидохме напред,където Родни Браун направо летеше покрай хората, когато ме докосна и аз паднах. Лежах в продължение на около двайсет минути, и занесох това на моите хора, като има казах какво се е случило! Това отвори врата за някои хора на традициите, от Асамблея на Бога,които не бяха твърде отворени за такъв вид служение, както би трябвало да бъдат. Това също накара хората да пожелаят да позволят на Бог да бъде Бог. Един евангелизатор дойде впоследствие и каза, ‘Защо не дадете на Бог един компакт диск със заглавие, “Учтиво падане?” Давай, падни и позволи на Бог да направи нещо за теб, когато си на земята!’

“Започнах да проповядвам това. Дайте на Бог едно, ‘учтиво падане.’ Позволете Му. Някои са толкова горди, че не желаят Бог да направи нещо с тях. Знаете ли Бог не ме събори тогава, но аз исках да падна. И когато го направих, Той започна работа в мен. Видях същото нещо и в моята църква. Има някои хора, които се движат в дарбите на Духа между лидерите ни и Бог просто върши същите чудесни неща. Тази година беше най духовната, която сме имали досега. Все още нямаме голям брой посетители, но Бог се движи. Той върши толкова чудесни неща. Искам да продължавам да Му давам, ‘учтиви падания.’

“Бяхме ходили на събрания на Родни Браун преди да се появи свят смях в църквата ни. Все още няма много хора, които преживяват това. Наскоро ме повикаха в детската църква и ми казаха, ‘По-добре да дойдеш тук.’ Дъщеря ми се смя в продължение на час и половина и отначало аз се уплаших, като си мислех, че детето ми си губи разсъдъка! Никога не бях виждал такова нещо… деца които лежат на пода, докоснати от Святия Дух и затова се изплаших. Никога не бях виждал дъщеря си да прави така друг път. Тя беше само на десет години тогава. Мислех си че това е просто удивително. Оттогава аз самия съм се смял два или три пъти.

“Господ наистина работи в живота ми. В това съживление, ние не сме напръскани отвън, но биваме изпълвани до преливане отвътре навън. Не гледаме на външното, но търсим Святия Дух и преливането, което започвам да преживявам в живота си. И аз никога не съм бил толкова щастлив във живота си. Особено през последните осем седмици, мога да кажа,че преживях едни от най-страхотните дни в живота си.”

Вярвам,че на всеки върху когото падне искрата получава глад да занесе това в своята църква, град или нация. Вярвам, че сега живеем в най-великото съживление, което някога сме виждали, от всички искри, които ти и аз разпръскваме.

Където и да отидеш тези искри ще хвърчат! Където Чарлс и аз да отидем, искрите ще хвърчат! Вярвам, че Бог сътворява един глад в сърцата на хората да искат да познават живия Исус. Ти също можеш да изтриеш мъртвата религия, защото тя си замина преди години. Но аз също вярвам, че от тази мъртва религия виждаме хора, които са гладни за един жив Исус,за един Исус, който възкресява мъртви,също както го правеше преди 2000 години. Един Исус, който все още върши чудеса. И вие ще виждате чудеса да се случват точно пред очите ви!

Не всеки ще повярва или ще приеме това вълнуващо движение на Бог, само тези които не могат да стоят отстрани. Това ми напомня за един инцидент, който се случи преди много години, но все още помним добре.

Имаше време в нашето служение, когато сме виждали множествата да падат под Божията сила със свръхестествени резултати. Веднъж такова нещо се случи последната вечер от тридневното ни служение в щата Мичигън на едно  палатково събрание.

Преди началото на службата Бог говори много силно казвайки: “Молете се първо за децата.” Свързахме се със щатския надзорник, който отговаряше за събранията и го попитахме дали е съгласен с това, той се съгласи.

Започнахме служба около шест и половина вечерта, като говорихме на малко на младите хора, на възраст от шест до осемнайсет години. В края на проповедта помолихме всички да се молят с молитва на покаяние и те го направиха.Тогава Бог говори и каза: “Положете ръце на всеки един от тях.”

Тогава донесоха малки деца при Него, за да може да ги докосне; но учениците смъмряха тези, които носеха децата. Но когато Исус видя това,  не Му хареса и им каза, ‘Оставете малките деца да идват при Мен, и не им забранявайте, защото тяхно е Божието царство.’”(Марк 10:14).

Ние слязохме от сцената и положихме ръце на първите две деца. И двете паднаха под помазанието! Положихме ръце на още две деца. Те също паднаха! Положихме ръце на дете номер пет и на дете номер шест, и те ги последваха, но нито едно от тях не ставаше!

Продължихме да се движим из палатката, дори излязохме навън на зелената поляна, където се случи същото със всяко дете, с изключение на едно! И те продължаваха да лежат на земята, когато “Изведнъж дойде звук от небето, като от силен мощен вятър и изпълни цялото място, където стояха. Тогава им се явиха разделени езици, като от огън и застана по един на всеки от тях. И всички се изпълниха със Святия Дух, и започнаха да говорят на други езици, както Духът им даваше способност”(Деяния 2:2-4).

Като че ли бяха кукли, и телата им бяха движени от конци, защото при един звук, който не се чу от хората в публиката, те всички вдигнаха ръце във въздуха и започнаха да говорят на други езици, както Духа им даваше способност да говорят! Много от тези петстотин деца бяха от Баптистки, Методистки, Католически и други евангелски деноминации, които никога не са чували за говорене на езици, но вятърът на Духа ги връхлетя всички по едно и също време!

Имаше една тишина, която беше толкова безмълвна, че почти можеше да се чуе, докато тези петстотин деца продължаваха да се молят на езици с ръце издигнати нагоре. Чудо и знамение!

Един фотограф беше там от вестник Сагинау, Мичиган, и засне много снимки из цялата аудитория, и седем пълни страници със снимки, както и историята за тях бяха публикувани в Неделния брой на вестника!

Беше незабравима вечер, и ние никога повече не сме се връщали да служим в Мичиган, но все още си спомняме за това необикновено събитие! Все още поддържаме връзка с много от тези млади хора, някои от които завършиха Университета Орал Робъртс със почести, поради това че бяха напълно трансформирани след това лично докосване от Бог през онази незабравима вечер.

Има тъжна край за част от тази история, обаче. Хората не ни оставиха да си тръгнем от лагера, докато не им обешаем, че ще се върнем следващата година, защото те казваха, че никога не са виждали такова движение на Бог. Обаче, като ни откараха до Детройт, за да хванем полета си за Хюстън, и три часа преди да се върнем у дома, ни се обадиха и отмениха поканата си за следващата година. Някои от пасторите се оплакали, че не харесали толкова голямо изявяване на Божията слава. Тъжната част е че не защото някое от децата е било афектирано, защото всички те знаеха, че това което им се случва е уникално и реално и е от Бог, но се питам дали някоя деноминация не пропусна едно велико движение на Господ?

Един пастор след мощно събрание в неговата църква каза, “Възможно ли е великото съживление, което църквата е чакала и което се е опитвала да пресъздаде чрез човешки методи, като е правила големи походи, семинари, палаткови събрания, ‘съживителни’ събрания, и ‘експлозии’ от всякакъв вид, да дойде чрез уникален метод, за който само Бог би се сетил:

СВЯТ СМЯХ?