ВЪТРЕШНО ИЗЦЕРЕНИЕ ЧРЕЗ СВЯТ СМЯХ

Преди двайсет години, на едно от нашите домашни събрания за изучаване на Библията, положихме ръце на Бети Тапскот, автор на книгата, “Вътрешно изцерение, чрез изцерение на спомените” и на много други книги, и тя падна под Божията сила. Тя каза, че някой от нас се приближил, докато била на земята и казал, “Господи, дръж я долу!” Тя каза, че като че ли някой или нещо или нечия ръка била на врата й, нежно, но здраво я държало, и не било възможно да стане.

Наскоро отново й положихме ръце на първото ни събрание за свят смях в Хюстън. Тя каза, че не получила свят смях, но оттогава имало едно чувство на спокойствие, тя преживяла по-дълбоко Исус, едно очистване, и облекчение в духа си. И оттогава има повече сила и помазание в служението й. Едно вътрешно знание, една вътрешна сила и повече помазание дошли в живота й.

Бети вярва, че откакто ние сме й предали този дар на свят смях, много хора, на които тя служи намирали облекчение, чрез това чудесно проявление на Бог.

Два чудесни примера за това дойдоха чрез писмо от Каролин Шаефер, съпруга на пенсиониран генерал с три звезди. Святият смях освободил нещо във вътрешността на тези хора, което нищо друго не можело. Бог го използва като средство, с което да помогне на света, който има нужда от помощ!

“Едно особено дълбоко изцерение, с напълно нов живот дойде за една много специална млада жена. Това беше на събрания само за семейства в Лейк Джордж, Ню Йорк, преди няколко години, където ние бяхме говорителите. Всяка сутрин аз говорех на едно място на жените, а Дик беше на друго място с мъжете. Присъствието на Бог беше толкова силно, и ние не бяхме свършили, това което Бог искаше да направим, когато хората, които сервираха обяда влязоха и искаха да нареждат масите.  Те трябваше да сервират на 500 семейства, затова не можехме да претендираме. Аз просто казах, че ще ходя до другата сграда, до фоайето където първоначално бях, за да продължа със служение, и че ако някой иска да дойде, би могъл. Те дойдоха и без никакъв микрофон и без да има места ние се набутахме.

“Тази млада жена стоеше между всички други, но аз хващах погледа й, защото тя имаше най-тъжното изражение което съм виждала. То не беше просто тъжно, но лишено от всякакъв израз или живот, който да излъчва. Когато тя дойде напред да се моля за нея, каза, че се чувства зле заради това, че не може да участва в семейните забавления на съпруга си и на двете си дъщери и че била но не можела да направи нищо и нямала силата да се преструва. Няколко въпроса бяха достатъчни, за да се разбере, че като дете е била жестоко изнасилена като дете, не само физически, но и емоционално. Съпругът й си мислел, че ще може да й помогне да преодолее това като просто бъде мил и любящ, но това не свършило достатъчно работа.

“Тя стоеше там толкова слаба и изтощена като че ли беше болна от анорексия, с наведени рамене издаващи безнадеждността й. Почувствах състраданието на Исус към нея и я водих в молитва на прощение и изцерение и със всяка стъпка състоянието й ставаше по- светло. Най-накрая тя хвалеше Бог като срамежливо Му благодареше и обгърна врата ми с ръцете си, за да ми благодари.”

“След като я бях прегърнала и тя се обръщаше да си ходи,  аз протегнах ръката си  и я сложих на малкия й вдлъбнат стомах и казах, “Господи тя се нуждае от пълна мярка от твоята радост.” Тя се усмихна и остана така с учудено изражение. Всички й се усмихвахме насърчително, защото бяхме толкова развълнувани да се вижда емоция на това преди безизразно малко лице. Тогава стомахът й направи забележимо потрепване и най-странният звук излезе дълбоко отвътре. Това ми напомни на описанието в новелите на ръждясала подземна врата, която скърца, когато се отвори. Тя погледна също толкова учудено, колкото и ние, и последва още един звук отново стържещ. Беше внезапен и несигурен като малко птиче което се опитва да лети. След това потече – изпълващ, истински свят смях. Тя погледна изумена и после притеснена серията от вълни, които я изпълваха, докато накрая стигна до онова славно място на забравяне, което е най-добър пример на този феномен. Всички се смяхме заедно с нея и имаше сълзи на благодарност в изобилие. Знам поради това, че това беше дар от Бог за нея, и че тя все още се радва с Неговата радост и съм благословена само като си мисля за това.

“Вероятно най-смешната сцена се случи на женски събрания в Ню Хемпшир.  Аз забелязах една доста млада жена, която се отличаваше много не само поради това че беше по-млада и по-висока от повечето жени,но те явно се “суетяха” около нея. Те бяха положили доста труд, за да я доведат там  и трябваше да я обичат, докато влезе в царството на Бог.  Тя,  от друга страна не беше въодушевена  и свиваше рамене, когато някой се опитваше да я прегърне  като така ги отблъскваше. Аз стоях на разстояние от нея  н тъй като не съм призована към  отхвърляне  го избягвам ако мога. Със всяка следваща служба аз все повече можех да изучавам публиката, докато говорех. Поглеждах към жената за да видя дали леда в нея се разчупва. Но колкото повече жените се опитваха да достигнат до нея, толкова повече тя се дърпаше настрана от всичко това. Аз помолих Бог да я привлече чрез Своя Дух и да изцери  какъвто и проблем  да има. Последната вечер там беше тиха, имаше кратко служение и молитва за освобождение. Свършихме доста късно, като накрая слязохме на долния етаж за почивка и завързахме някои приятелства.

“Две жени дойдоха при мен и ми казаха,че основната им цел за уикенда била да накарат жената да говори с мен. Аз казах, ‘Добре изпратете я.’ О, не те искаха аз да отида при нея. И така аз ги последвах  през големия хол, покрай две спални  докато стигнахме до една, в която имаше легла на два етажа и скрин. Нямаше място за сядане, освен на леглата, което означаваше, че не можеше да стоим изправени. Опитах се да я измъкна навън за си говорим за това как се чувства, какви са  били очакванията й  когато е решила да дойде на тези събрания н най-важното какво иска тя от Бог. Не постигнах нищо, и двете дами се обезпокоиха като я видяха да си тръгва и знаех, че може да нямат  друг шанс да достигнат до нея. След като направих всичко, което знаех аз я попитах дали можем да отидем с този проблем при Бог и тя отговори с нещо като, ‘Да,  защо не.’

“Започнах да говоря с Бог, като Му обяснявах, че вече не знам какво да правя и освен това съм изтощена и е късно и всички трябва да си лягаме. И така, попитах Го дали ще ми покаже какво да направя, за да помогна на тази жена? След това не можах да повярвам, че се чух да казвам, ‘Тя стои и се чуди какво по дяволите търся аз тук.’ Тази дума дори не е част от моя речник! Аз чух силен смях, защото точно това си мислела тя, и като чу мислите си казани на глас, Бог я докосна и тя започна да се смее. Тя се изпълни със свят смях и се търколи на леглото, и аз го прихванах от нея. И двете се смяхме, докато ни потекоха сълзи, които не спираха. Двете дами, които я доведоха бяха ужасени. Тя решиха, че не може да съм Божия жена, и че всичко е безвъзвратно объркано.

“Всеки път, когато си поемахме дъх тя питаше, ‘Откъде знаеше,че си мислех точно това?’ После, самата мисъл за това отново ни караше да избухнем в смях.  На следващата пауза имахме възможност да кажем,че Бог винаги знае какво си мислим, и че иска да бъдем искрени с Него. Накрая успях да кажа, че Той ни обича такива, каквито сме, и това отново ни накара да изпаднем в неконтролируем смях. Двете жени бяха готови да ме пратят в психиатрия.

“Не знам колко дълго продължи това; всичко,което знам е че никога не съм усещала такова облекчение, нито съм чувствала присъствието на Бог толкова силно на друго място. Докато за стотен път бършехме сълзите си и се натрупаха използвани кърпички, тя отново стана нормална и доста сериозна. Тя помисли и каза, че причината поради която е дошла е наистина искала да бъде заедно с жените от църквата, които изглеждали,че се обичат една друга, но просто не можела. Тя никога не била изпитвала  такива чувства, и намерила за невъзможно да свали преградите, които била издигнала, за да приеме някой да я обича. Главната причина,която я възпирала на конференцията била, че знаела, че когато Бог докосва някой той винаги плачел. Тя се научила, да живее като бъде твърда и направила една от онези детски клетви, които ни връзват като възрастни, дори когато сме ги забравили и тя била, ‘Никога няма да плача отново.’

Аз и обясних, че хората плачат в отговор на Божията любов или след като им се е случило чудо или каквото Бог  да е направил в  техния случай и преживяват същото това огромно облекчение. То е част от изцерението, тое знак на очистване,когато сме новородени.  Обикновено този плач  последва кръщението със Святия Дух, ако не още в момента, със сигурност няколко дена след това.  Като че ли Святия Дух тъжи заедно с нашия дух, за всичко което се е случило в живота ни преди и въпреки това няма тъга, а това чудесно облекчение. То е едно разбиране,за това че всичко е свършило.

“Аз имах възможността да споделя, това което Бог ми показа
по този въпрос, когато предадох сърцето си на Него в едно болнично легло, в безнадеждност. Той беше гледал как трийсет години отричах страха си, болката си и отчаянието си, и  не плачех дори когато бях сама. Страхувах се да не би ако започна да не мога да спра.  Сега течеше и течеше, запушения извор беше отпушен. Тогава Той ми прошепна да не се боря с плача,защото  сълзите са за раните на духа, както е кръвта за раните на плътта. Te имат очистващо действие. Можех да видя ,това което Бог беше направил в нея. Той знаеше нуждата от сълзи и това как тя се е борила с тях, с презрение към тези,които плачат. Вместо това, Бог произведе същите резултати със същите сълзи, но източника им дори не загатваше за тъга. И той беше изцеряващ смях. Никога няма да го забравя, нито мога някога да пренебрегна Божия дар за нас.”

Когато за първи път говорих със пастор Страдър относно отиването на едно събрание на Родни Хауърд Браун, когато го попитах каква е целта на смеха, той постоянно споменаваше вътрешното изцерение, което ставало чрез святия смях.

Много хора като че ли никога не разбират,че когато  се новородят, греховете им са простени и забравени от Бог. Всичко,което сме правили някога, без значение колко ужасно и жестоко би могло да бъде е простено, и погребано в най-дълбокото море, и никога няма да се помни за него. Когато за пръв път разбрах това в началото на моето ходене с Бог, написах в една от първите си Библии, “Ако Бог не помни не го помни, и аз не го помня!” Вярвам,че това ме освободи от чувството за постоянна вина за всичко, което съм правила преди да се спася.

Вероятно поради липса на разбиране или поучение, много хора никога не достигат до това ниво на свобода от вината, и носят проблемите си и предишните си грехове години наред,забравяйки, че “Този когото Синът освободи е наистина свободен!” Исус направи върховната жертва, за да можем ти и аз да не трябва да си спомняме и да подмятаме неща от миналото ни ,но да се радваме на настоящето, като ни е напълно простено за греховете ни!

Такъв тип са хората, които се освобождават чрез преживяване на свят смях от Святия Дух. Чувство на вина изчезва, като бъде измито от смеха, който е толкова добър, колкото всеки душ, който знам. Един пастор се изрази така, “Това не е само външно изблик, но е очистване отвътре!” Друг каза, “ Може да не измива отвън, но със сигурност измива отвътре!”

Винаги ще има хора,които няма да разбират новото движение на Бог, нито ще го приемат. Вместо това те решават да критикуват тези които участват в него. Някои църкви имаха проблеми с хора които напускаха , поради изблици на смях, но следващото писмо със сигурност описва, това което святия смях може да направи в живота на една преследвана душа. Това което се е случило на тази жена си заслужава всяко преследване, на което някой би могъл да е подложен:

“Като чувам от вас каква опозиция има в църквата поради нещата,които се случват, и по специално Духа на смях,може ли да споделя някои неща,които вярвам ще ви насърчат да продължите да споделяте колко уникално това?

“След като бях отхвърлена от истинския баща, и за втори баща имах един алкохолик, бях осиновена от едно възрастно семейство. Те бяха добри хора Християни и сега са у дома при Бог. След провален се брак, нямах никаква представа какво е любов от земен баща, или от това някой да ме обича безусловно. След като години наред ходех на терапии, съветване, лежах по болници и вземах лекарства, накрая ми поставиха диагноза, маниакална депресия.

От времето когато бях на петнайсет мисли за смърт и самоубийство изпълваха съзнанието ми. Бог държеше ръката Си върху мен, и имаше план за моя живот, защото никога не започнах да вземам наркотици, да употребявам алкохол или да участвам в банди. Тъй като израснах в дом на Християни, в дадени моменти мислех, че имам правилно взаимоотношение с Бог. Дори като голяма, аз се обръщах към Бог и Го молех да бъде с мен в трудни моменти.

“След като се омъжих за човек, който оставаше с мен,когато другите си биха си тръгнали,той стана мой Бог на сигурност и щастие. Продължавах да се боря с това, че не мога да преместя от ума си това което знаех,че е правилно-в сърцето си, усещането ми към хората намаля почти до нула. Това,от което се нуждаех беше Божието сърце.

“Бях гневна натура,и изглеждах ядосана почти постоянно. Беше невъзможно да се опитвам да убеждавам хората, че просто съм сериозен човек. На 28 Август 1993г. Бог извърши чудотворно нещо в моя живот,когато бях вече убедена,че Той не съществува. Той ме обичаше достатъчно, за да ми позволи да се почувствам толкова нещастна, разбрах че или трябва да съм напълно с Бог или изобщо да не съм. Моментално бяха изцерени взаимоотношения, чувства на отхвърляне и гняв изчезнаха. Осъзнаването на факта,че Бог ме обича,заради това което съм, без значение какво правя стана истината, защото бях толкова гладна за това Бог да ми се открие.

“Чудесата продължиха до вечерта на една служба на Мерилин Хики. Като се молех, вярвах, и благодарях на Бог на един дъх, аз приех двойна порция от едно помазание на Господ. Не само че получих молитвен език,но също и духа на смях.

“Тъй като се смях в продължени на два, три часа, трябваше да бъда носена до колата, и трябваше да ми назначат шофьор за две служби. Сега имам онзи необясним мир,който света не може да разбере. С вълнение чакам идващите дни, за да разбера каква посока има Бог за мен.

“Помазанието на Бог се усеща като че ли слънчева светлина ме огрява от главата до петите, като се чувствам толкова чиста отвътре. Септември получих слово на знание от един мисионер,което доведе до изцерение за химическия ми баланс, за който вземах лекарства.

“Ако споделянето на нещо от тези неща или на всички неща може да помогне дори на един човек, моля чувствайте се свободни да го споделите. Аз чакам  Него, Неговият начин,Неговата посока, които са съвършени само в Него и чрез Него. Благодаря ви за отделеното време.” Л.П.

Без значение колко е дълбока раната и без значение колко дълго е била там, Бог може да я изцери – по един или друг начин! Днес хирургическия нож на Бог е святия смях.