Сундар Синг като проповедник
От самия ден на своето обръщане, Сундар се стреми да следва Христос и прави всякакви усилия да води живот подобен на своя Учител, особено в молитвата и размишлението. Той прекарва дълги часове в уединение и общуване с Господа чрез молитва. Молитвата за него е скрития корен на всеки живот, който е прекарван в постоянно приятелство с Христос.
Той се стреми да поднесе благовестието на сънародниците си по максимално разбираем за тях начин, затова използва много специфично индийски истории, и въобще използва много притчи, истории и лични опитности. Освен това, оранжевата мантия му придава едно преимущество пред другите работници на полето на Христовото благовестие. Качеството му на саду по външност и по дух значително спомага за влиянието му сред народа.
Сундар проповядва евангелието на хора от най-различни среди: на ламите в Тибет, на известни философи като Анри Бергсон и Рабиндранат Тагор, на селяните, които среща по полето, на християните от различни духовни общества по целия свят. Когато говори на невярващи, цели да поясни, че вярата не е въпрос на доказателства, а на преживяване. Един репортаж на вестник „Морнинг стар“ в град Джафна, Цейлон, показва същината на неговия подход към разнородни слушатели:
„Сундар Синг имаше послания и към хората, които не са християни. Той не нападна тяхната религия, не се караше, нито използваше груби думи или обвинения, а смело свидетелства за своя неуспех след дълго и болезнено търсене да намери мир, радост и удовлетворение встрани от Божието откровение — Христос.“
Ето и някои от притчите, които той употребява в своите проповеди:
„Когато Исус влезе в Ерусалим, хората разстилаха дрехите си и слагаха палмови клони на пътя пред Него, за да Му окажат почит. И както е писано в пророците, Той яздеше на осле. Но в действителност ослето стъпваше върху одеждите и палмовите клони, а стъпалата на Исус не се докосваха до пътя, застлан в Негова чест. Колко глупаво би било ослето, ако бе се поласкало от това! Също толкова глупаво би било, ако тези, които носят Христа до хората, мислят нещо за себе си поради това, което хората правят заради Исус!“
„Същината на молитвата не е в това да молим Бога за нещо, а да разтворим сърцата си за Него, да говорим с Него и да живеем с Него в постоянно общение. Молитвата е постоянно предаване в ръцете на Бога. Молитва не означава да искаме от Бога всички неща, които желаем, а е по-скоро желание за самия Бог, единствения Дарител на живот.“
„Кръстът е като ореха — външната кора е горчива, а ядката дава сили. Погледнат отвън, кръстът няма нито красота, нито доброта; неговата същност се разкрива само на тези, които го носят. Те намират ядката на духовната сладост и вътрешния мир.“
„Солта не предава своя вкус на другите неща, докато не се разтвори. Да предположим, че сипваме сол в тенджера с врящ ориз. Като се разтваря, тя дава вкуса си на хиляди зрънца ориз. По същия начин ние можем да спасим другите само ако дадем себе си за тях.“
„Рибите в морето живеят в солена вода. Но въпреки това, водата в която готвим варена риба, не придобива солен вкус. Рибите живеят в среда, наситена със сол, но соленият вкус не прониква в тях. Така и истинските християни живеят в света, без да го допускат в сърцето си.“
„В Хималаите расте едно цвете, което чрез мириса си приспива. То е много красиво като форма и цвят и веднага привлича погледа, но никой не се приближава до него. Защото който се приближи, изпада в непробуден сън. Отначало смятах, че тези цветя са отровни, но хората ме убедиха, че не е така. Всеки, който е победен от аромата им, живее 12 дена, след което умира от глад и жажда, а не защото уханието е отровно. По същия начин нещата от този свят сами по себе си не са лоши, но те притъпяват нехайните души, предпазват ги от духовен глад и жажда и те изпадат в сън, който лесно може да доведе до духовна смърт.“
„В планината буйните потоци сами си проправят свое речно корито, в което текат, но в равнините хората трябва здраво да се потрудят, за да прокарат канали, през които да тече водата. Същото е и с тези, които живеят във височините с Бога. В тях Святият Дух струи свободно, докато тези, които отделят малко време за молитва и общуване с Бога, трябва да проправят пътя си с много труд и усилие.“
„Ние сме малки, а земното притегляне е силно. Но въпреки това, ако вземем някакъв предмет, земното притегляне не може да го измъкне от ръката ни. Така и когато сме в ръката на Христос, земните неща престават да превъзмогват над нас.“
„Ако неопитен човек гледа усилията на какавидата да излезе от обвивката си и реши да й помогне, скоро след това излязлата пеперуда залинява и умира. А пеперудите, които сами си пробиват обвивката, доста се мъчат, но скоро ги виждаме с разперени крила, трептящи, да се радват на изобилен живот и красота и с хубави крила, способни да летят, защото са заякнали в усилието си да излязат от обвивката.“
„Всеки е длъжен да следва своето призвание и да върши работа съответна на дадените му от Бога дарби и способности. Един и същ въздух се вкарва във флейтата, кларнета или кавала, но всеки инструмент звучи по своему. По такъв начин един и същ Дух действа във всички Божии чеда, но произвежда различен резултат и Бог във всекиго се прославя според нашата индивидуалност и темперамент.“