Среща със Спасителя
Благата вест започва да прониква в сърцето му, и като прочита по-нататък: „Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16), той чувства един приятен шепот в измъченото си сърце. Обаче това все още е един твърде слаб глас в неговото сърце. Сундар все още не е намерил никъде мир, съмненията непрекъснато притискат сърцето му и не го оставят да се освободи и да намери покой. Той чувства, че на всяка цена трябва да сложи край на тези мъки. През тези трудни дни, в които душата му гори от мъка и желание да намери Бога, Сундар прави обет, че ако Бог му дари мир, той ще пожертва заради Него всички земни блага, които животът предлага.
Една сутрин той твърдо решава да намери желания мир преди разсъмване, независимо дали на този свят, или на другия. Известно му е, че в 5 часа всяка сутрин експресът от Лудиана минава покрай бащината му градина, и решава да се прости с този живот, а това е нещо, което според тамошните вярвания може да се прости на едно индуистко момче. Ето какво разказва Сундар:
„Аз бях такъв отявлен противник на християнството, че не само говорех лошо за него и гонех мисионерите, но няколко пъти късах и горих Библията, защото бях убеден, че християнството е заблуждение, а индуизмът е правилната религия. Един ден, пред баща си, полях Библията с газ и я хвърлих да изгори в огъня. Той се опита да ме вразуми, но аз бях така заблуден, че не исках да го чуя и мислех, че принасям служба на Бога.
Когато изгорих Библията ме нападна голямо безпокойство и се почувствах в много тежко положение. Три дена по-късно, като разбрах, че не мога да се успокоя с индуизма, реших да се самоубия, чувствайки, че е невъзможно да живея така. Събудих се много рано сутринта — в три часа след полунощ, и след като се изкъпах със студена вода, започнах да се моля така: „Ако има някакъв Бог, нека ми посочи пътя на спасението, защото иначе ще се самоубия, като се хвърля под влака.“
До четири и половина часа не получих никакъв отговор на молитвата. Тогава в стаята ми изведнъж се появи светлина, в която видях възлюбеното и славно лице на Исус Христос, Който ми показваше прободените Си ръце. На тях ясно личаха следите от гвоздеите. Той ми каза: „Защо ме гониш? Виж, Аз на кръста дадох живота си за теб и за целия свят, за да ви спася.“ Като чух това, думите Му като светкавица се врязаха в сърцето ми, и веднага се изпълних с радост, намерих се променен за цялата вечност. Въпреки, че Христос изчезна след като ми говори така, мирът, който ми даде тогава, ще ме следва през целия ми живот.
Това не беше въображение. Ако се беше явил Буда или Кришна, щеше да е въображение, защото аз на тях се покланях. Но да се яви самия Христос, когото аз тъй ненавиждах, това е същинско чудо и едно ясно доказателство, че той е живия Христос. Нито може да се обясни преживяното със сън, защото никой не може да види сън след като се е къпал със студена вода, а и при това сънят не може да промени цял един живот. Това беше една велика действителност.“
Със сърце препълнено от радост Сундар отива при баща си и му казва, че вече е християнин. Бащата не вярва, че говори сериозно, затова му се скарва и му казва да отиде в другата стая да се успокои. От тази нощ нататък кръстът на Исус става любимата тема на Сундар. Като че ли слуша Исус да му шепне: „Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.“ (Матей 10:37) Като вижда сълзите на бащиното си лице, сърцето на чувствителното момче се къса от мъка, но редом с всадената му любов към родители той има достатъчно сила за една по-възвишена любов, любовта на Онзи който го е призвал да Го следва и комуто той не може да откаже, който е дал живота си за него.