Неизказана радост

След завръщането си от Тибет Сундар решава да посети родното си село Рампур и да прекара няколко дена при стария си баща. Дотогава бащата все още прави отчаяни опити да върне сина си към спокойния светски живот. В едно от последните си писма той настоява Сундар да се ожени: „Не желая да те питам какво мислиш, а ти заповядвам веднага да се задомиш. Не е ли възможно да служиш на своя Учител Христос като женен?“ По-нататък в писмото бащата порицава сина си, че живее в немотия, и повтаря обещанието си да възстанови положението му като богаташки син, когато се върне към фамилията си.

В отговора си Сундар почтително напомня на баща си своето твърдо решение да живее посветен живот на саду, и прибавя: „Ти си мъдър и имаш житейски опит, и можеш да постъпваш както намериш за добре. Но аз вече съм сложил ръката си на ралото, и никога не ще погледна назад.“

Но този път при влизането в бащиния дом Сундар е приятно изненадан. У дома го посрещат с почит и той изпитва неизказаната радост да чуе от устата на своя родител, че и той приема вярата на сина си. След години на борба и изпитание, Бог подарява на Сундар неговия скъп родител. Бащата изказва желание да бъде кръстен в името на Христос от сина си, но Сундар му отказва, убеден, че призванието му е да проповядва, а не да кръщава. Сундар напуска бащиния покрив с неизказана радост и окрилен да продължи благовестието си.