Детство

Сундар се ражда на 3 септември 1889 г. в село Рампур, щата Патиала, Северна Индия. Неговият прадядо Сирдар Нат Синг е командир на военен отряд. Бащата на Сундар — Сирдар Шер Синг, е сикх, заможен земевладелец, и ревностен участник в политическите борби на народа си.

Сундар прекарва детството си в много добри условия. Всяка година при настъпването на горещините го завеждат в недрата на прохладните Хималаи, обикновено в Симла.

Майка му е изтънчена, даровита, с широк обзор и симпатична жена. Тя подържа дружески отношения с дами от Американската презвитерианска мисия и допуска мисионери да посещават дома й. От ранните си години Сундар е много привързан към нежната си майка. А тя често му говори: „Не бъди като братята си безгрижен и светски, търси душевен мир, обичай вярата и някой ден ще се посветиш, ще станеш саду.“

Нейните думи толкова впечатляват малкия Сундар, че той даже и не си представя друго бъдеще. Навсякъде придружава майка си, а тя не престава да го напътства към духовен живот. На 7 годишна възраст той научава наизуст индийската религиозна книга Бхагавад-гита. Когато става на 14 години, той изгубва любимата си майка. Никой не знае подробности за тази загуба, но очите на Сундар винаги се овлажняват, когато си спомня за нея.

От своята благочестива майка Сундар научава, че съществува душевен мир, който трябва усърдно да се търси, и когато човек го намери, получава едно богатство, за каквото душата може само да копнее. Малкото момче, което не веднъж благоговейно допира челото си до прага на храмовия вход и седи при нозете на посветени хиндуисти, започва усърдно да се стреми да намери този божествен дар.