В Южна Индия и Далечния Изток
Без да има представа за предстоящата му обиколка, в началото на 1918 година Сундар отива в Мадрас с намерение да посети някои места, преди да потегли за Тибет. Обаче слуховете за неговото име го предшестват и от Южна Индия започват да идват покани да ги посети. Когато един човек от Мадрас му предлага своята помощ — да го съпровожда и да му превежда по време на пътуването, той изменя плановете си и включва в плановете си да посети Траванкоре и Цейлон. Всеки ден Сундар получава покани от разни места, които начертават един голям кръг на неговото благовестителско пътуване — Южна Индия, Цейлон, Бирма, Малайзия, Китай и Япония. Сведенията за неговата работа идват предимно от писма на хора, които са свидетели на дейността му.
Дългите дни на работа са последвани от нощни пътувания с лодка, биволска каруца или влак. Работата започва с пристигането и свършва непосредствено преди заминаването. Публичните събрания се провеждат сутрин и вечер, а във времето между тях Сундар беседва, отговаря на въпроси свързани с вярата, приема хора търсещи съвет. Понякога тези хора са повече от сто човека на ден. Поради трудния достъп до него през деня, някои хора го събуждат през нощта, за да разговарят с него. Сундар с готовност ги приема. Въпреки, че е надарен с изцелителни дарби, Сундар рядко ги използва, защото се страхува от човешките почести.
В проповедите Сундар намира точен отговор на много въпроси. Той разказва за срещата си с един професор — атеист:
„Веднъж, когато говорех върху силата, която дава Христос, и мира, който придружава тази сила, един професор ме запита от къде зная, че именно от Христос идва този дар, а не е просто последствие на моята мисъл или въображение. В отговор му заявих, че ако това беше мое лично възприятие, тогава учените психолози, които изучават законите на душата и знаят всичко за душата, би трябвало самите те, преди всеки друг, да изпитват този мир. Но ние знаем, че това въобще не е така.“
През май 1918 г Сундар напуска Индия, за да осъществи своята обиколка из други страни. Шест месеца прекарва в Цейлон. Човекът, който организира неговите събрания — Уилсън — разказва:
„Неговите събрания винаги бяха посещавани от голям брой хора. Много от тях идваха в 3 часа след обяд при положение, че началото на събранието беше обявено за 6 часа… Навсякъде беше препълнено, нямаше достатъчно обширен салон, който да побере от ден на ден увеличаващата се навалица.“
По пътя за Бирма Сундар пише: „Имам достатъчно време за молитва и чета много нови страници от книгата на природата“. С пристигането в столицата на Бирма — Рангун — той получава помощта на много преводачи. Но двойното, а понякога и тройно преминаване от език на език удължава времето и намалява силата на речта му. Затова той отделя време да учи английски и постепенно започва да говори на английски на събранията. Ето какво пише Сундар за работата си в Бирма:
„Жителите на Бирма са от монголски тип и са будисти, затова нямат правилно понятие за Бога. В това отношение човек трудно може да ги вразуми, защото в езика им няма дума, която напълно да изразява нашето понятие за Бог. Но те са искрени хора и храмовете им са отворени за посетители. Те не са упорити като индуистите и мохамеданите, а местните индуисти не само посещават нашите събрания, но водят и жените си.“
След Бирма той минава през Малайзия, Сингапур, Китай и Япония без пари и говорейки само един чужд език. С живота си, посветен на Бога, Сундар винаги уповава на Неговото обещание: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете.“ (Матей 6:25), и Бог възнаграждава неговата вяра.
Един ден, в началото на 1919 година, Сундар застава пред едно събрание в Сингапур, където няма нито един човек знаещ индийски. Така Сундар е принуден да говори на английски самостоятелно, без помощта на преводач, и от този ден нататък престава да използва преводач. От Сингапур продължава пътуването си към Китай и Япония.
В Япония голямо впечатление му прави материализма сред народа, стремежа към пари и безучастността към духовните ценности. Сундар говори на слушателите си за простосърдечието, благочестието и молитвата, която, подчертава той, не е само изпросване на блага, а средство за единение с Бога. В Китай той посещава Пекин и Нанкин, където събранията му също са препълнени с народ.
Въпреки ползотворната работа във всички тези страни, Сундар винаги се чувства привлечен от своята избрана страна за благовестване. Когато един японски мисионер го пита дали все още се скита из Индия гладен и бездомен, той му отговаря: „Не, сега в Индия съм познат, и когато отивам в някой град, хиляди хора се стичат да ме слушат в обширни зали. Това не е съгласно с Христовия кръст, затова трябва да отида в Тибет“.