В Англия, Америка и Австралия
През 1920 г бащата засвидетелства своето единство с вярата на сина си, като му изпраща пари за плануваното от него пътуване в Англия. За това пътуване, както и за всички важни решения, Сундар никога не се допитва до човек, но уповава на Божието водителство. „Една нощ като се молех — споделя той по-късно — чух поканата да благовествам в Англия. Аз съм щастлив в Англия, макар тя да е страна, в която слънцето свети по-малко, а и слънцето на правдата е често затъмнявано“. И така, на 16 януари 1920 г Сундар напуска Бомбай. На 10 февруари пристига в Ливърпул, където приятелите му го посрещат. След два дена той вече е в дома на д-р Рендъл Харис в Манчестър.
Събранията на Сундар Синг навсякъде в Англия имат огромен успех. Той говори пред хора от различни вероизповедания — квакери, хора от англиканската църква, презвитерианци, хора от други духовни общества. Хойланд — ръководител на мисионерската организация в Селиок, разказва:
„Той говори много бързо, като човек, който мисли на английски така, като че ли през целия си живот го е правил. Изглежда, че това е негов природен дар. Словото му върху молитвата беше смело и покъртително… Той казва, че деноминации не го интересуват.“
Освен Лондон, Бирмингам, Оксфорд, Кеймбридж и други места в Англия, той посещава Ирландия и Шотландия. За неговото посещение в Шотландия д-р Маклин отбелязва:
„Който иска да победи света, трябва да умее да счита този прогнил свят за нищо. Ето човекът, който не чака нищо от света, и все пак множествата се тъпчат около него. Църквата още веднъж трябва да научи урока, че само тези, които се отричат от света, могат да разчитат на победа над света. Може би саду Сундар Синг е Божий пратеник, който е призван да вложи тази жизнена истина в умовете и сърцата ни.“
През месец май Сундар е претрупан с работа. Никога християнски събрания в Англия не са били така препълнени. На събранието в Алберт хол в Лондон присъстват 10 000 души, като мнозина стоят отвън, без да успеят да влязат. Същото се случва и в Куийнс хол. Председателстващият събранието д-р Гарви характеризира проповедите на Сундар с думите от писанието: „И без притчи не им говореше“.
След Англия Сундар приема поканата да посети Америка и на 30 май пристига в Ню-Йорк, след което посещава Хартфорд, Балтимор, Принстънския университет, Чикаго, Сан Франциско и други места. Франк Бъчман от Богословския университет в Хартфорд, който в продължение на няколко седмици придружава Сундар в пътуването му, споделя: „Съгласен съм с репортажа на американската преса, която публикува интервютата с него и заявява, че сме видели човек, подобен на Христос.“
На 30 юли Сундар напуска Съединените щати и заминава за Австралия. За посещението му в Сидни местният вестник разказва:
„Няма да забравим сутринта на 10 август, когато саду Сундар Синг говори пред 700 човека в Чаптър Хаус, край катедралата „Сент Андрю“. Като че ли получихме най-близко възприятие за Лика на Христос когато е вървял по улиците на святия град, защото самото присъствие на саду Сундар Синг носеше със себе си атмосфера на Христоподобие… През 20-те минути на неговата реч никакъв глас не се чу. Сега той е в отечеството си, но ни остави едно живо впечатление за истинския образ на Спасителя.“
След Мелбърн, Аделаида и Пърт, Сундар поема обратно към Индия. В кратките си бележки за пътуването той пише:
„Топъл прием срещнах в Австралия, християни от всяка деноминация бяха много любезни към мен и организираха събрания… Дори на палубата на парахода бях зает да благовествам, също и да водя събрания. Всички служещи на параходите бяха много приятелски разположени към мен.“