Четвърто имение и Евреите

Следващото бреме, което чувства Рийс Хауелс, е за евреите. Като проследяваме него и училището през месеците и годините на застъпничество за Израил, сега е особено забележително да видим изпълнението на първата част от тяхната молитва в действителното завръщане на евреите и установяването на Израелска държава. Почти нищо отвън не дава да се разбере, че това ще се осъществи, когато за пръв път Неговият слуга чувства бремето! Това ни припомня, че никакво голямо събитие в историята, даже пророкувано предварително в писанията, не се сбъдва, ако Бог не намери Свои човешки проводници на вяра и послушание.

Бремето идва на Рийс Хауелс когато прочита прокламацията на Италия на 3 септември 1938 г, че всички евреи трябва в разстояние на шест месеца да напуснат Италия. Това е съпроводено от антисемитизма, който е толкова свиреп в Германия. Мислите на Рийс се обръщат към пророчествата за завръщането на Божия народ в своята земя. Той казва в събранията:

„Чувствам голяма мъка за тези хора и искам Бог да възложи тяхното бреме върху мен. Евреите трябва да бъдат върнати обратно в земята си; това е изпълнение на пророчеството; това е друг знак, че наближаваме края на века. Имам голямо желание да помогна на Божия народ да се върне в земята си. В пророчествата на Исая за второто връщане на Божия народ, той казва в 11 и 12 глави, че Бог ще ги събере от четирите краища на земята. Точно това, което става днес. Святият Дух копнее да им помогне чрез някого. Искам Бог да ме засегне още по-дълбоко с чувствата, които тези хора изпитват.

Даниил можа да надвие в молитвите си с Бога по чуден начин за връщането на Божия народ, след като вижда, че 70 години пленничество бяха приключили. Ние трябва да имаме вяра и да вярваме в Божия Завет с Авраама, че те Трябва да живеят в страната, а не само да имаме съчувствие към евреите. Бог подтикна Кир, този, който ги държеше в плен, да достави парите и да ги върне! Той ще направи това пак, ако някой вярва в Бога. Аз твърдо вярвам, че времената на езичниците са към своя край и евреите трябва да са отново в страната си, когато Господ дойде. Мисля за придобитото право на застъпничество за бездомните в селото, като назирей, за вдовиците в Индия. Сега Бог ни вика да поемем отговорност за евреите.“

Тогава той описва как Бог му е казал да поеме отговорността за едно дарение от 100,000 лири за евреите и да вярва в това. Много дни са употребени в молитва за тази сума. Няколко седмици по-късно, обаче, се получават известия, че Хитлер е хвърлил на полската граница няколко хиляди еврейски деца и Рийс Хауелс още повече чувства голямо бреме за тях. „В момента, когато прочетох това във вестника“, казва той на училището, „изпитах голямо страдание. Никой не знае какво означава това за родителите им. Святият Дух е като един баща, и ако аз бях баща на деца, чийто дом е разрушен, не бих ли потърсил за тях веднага убежище? Святият Дух страда така за всички тези родители на континента. Ако Той във вас не направи страданието силно, вие не можете да се застъпвате за тях. Никога няма да се приближите до престола на благодатта, ако не издигнете гласа си и да плачете; думите не струват нищо.“

Обикновено когато има такова бреме той е сигурен, че Бог ще иска от него нещо, и като пита какво да прави, отговорът е: „Направи дом за тях.“ Рийс Хауелс вече е купил три имота чрез вяра, но Господ сега го вика към нов и по-голям финансов подвиг. Той се опитва да вземе под наем дома на Перси Молиньо, негов приятел, който е починал наскоро. Рий пресмята, че в него могат да се настанят 50 деца, но притежателите не искат да го дават под наем. Тогава се опитва да вземе под наем една по-голяма къща, която побира 250 души. Отново му отказват. Тогава, една вечер, Бог му пошепва: „Пенлергаер“ – името на едно имение, за което той е чувал, но никога не го е виждал; знае, че това е едно от най-големите имения в района на Суонси, и че притежателят му е сър Чарлз Лювелин. Рийс разпитва за имението и разбира, че се състои от около 1080 декара и че католиците са предлагали по-рано 14,000 лири за къщата и две ниви; така той разбира, че имението ще му струва не по-малко от 20,000 лири.

Записките за събранията през следващите една-две седмици говорят за постоянната молитва за имота, докато на 26 ноември той пристига с декларацията: „Ще купя новия имот може би другата седмица, и съм готов да рискувам всичко, за да помогна на евреите.“

Когато отива при агента той открива, че няма време за губене, защото някои други се готвят за купуване. Трябва да вземе решение за двадесет и четири часа. На следващия ден Рийс казва на събранието: „Казаха ми, че днес е последен срок да се купи Пенлергаер, затова моето предложение беше по-голямо от това на синдиката. Агентът ми каза, че ще бъде наше и той ще пише на собственика тази вечер.“

Имотът струва 20,000 лири, а те нямат нищо на ръка. Няколко дена по-късно се обажда близък приятел на училището и казва, че ако Рийс Хауелс залага всичко за Пенлергаер, той ще направи същото и ще продаде за тази цел една наследствена къща от баща си. Пенлергаер е едно чудно имение, много по-голямо от другите три. Има голяма резиденция с много допълнителни сгради, още седем къщи, един чифлик и зеленчукови градини. Тук Рийс Хауелс има видение за мъчениците – малки деца, доведени в тези градини с чувството, че са почти у дома – в Палестина, където пак ще тече мляко и мед.

Във вестниците се споменава за „града-убежище за еврейски деца в Уелс“. Започват преговори с министъра на вътрешните работи да се позволи да бъдат доведени няколкостотин еврейски деца. Всичко това означава много тежки финансови задължения и гаранция от петдесет лири за всяко дете.

Тогава Бог ги вика да направят една още по-скъпа стъпка, най-скъпата от всички. Отнася се за 100,000 лири, за които училището се моли. Както казва Рийс Хауелс: „Има едно златно правило в живота на вяра, че християнинът никога не може да получи отговор от Бога да раздвижи хората да дават по-големи суми пари за Божието дело, ако той сам не е дал, или доказва, че той е готов да даде, ако е в негова сила да го направи.“ На тази основа Бог му говори няколко дена и има голямо преживяване в училището, когато в едно сутрешно неделно събрание им казва какво Бог иска и че той е взел своето решение. А то е, че те ще продадат трите имота – Глиндервен, Дервен Фавър и Скети Исаф, които са оценени приблизително на 100,000 лири, и ще дадат това като първите 100,000 лири за евреите. Училището трябва да се премести в Пенлергаер и ще го заемат заедно с еврейските деца. Елизабет Хауелс също е готова да посрещне пожертването на тези имоти, свързани с мили спомени, и разноските да се изгради отново делото в Пенлергаер. Изглежда й невероятно, че наистина това е Божията воля, но когато чува Рийс да поема задълженията публично, тя разбира, че всичко е решено. Можете ли да си представите нейните чувства, когато излиза от събранието и очите й са пълни със сълзи? Сама с Бога тя води своята борба. Тя не присъства на следващото събрание и не обядва, но в три часа след обяд Бог й дава победата, когато тя вижда Авраам да се изкачва на планината със своя син Исаак и да го жертва там за всеизгаряне на Бога. Без да знае как съпругата му е достигнала победата, Рийс Хауелс проповядва върху същия пасаж от словото на следобедното събрание. Той я помолва да завърши събранието с молитва, и малцина са онези в събранието, които не плачат.

По същото време се провежда поредица от събрания в училището, когато Господ говори на мнозина да се посветят на мисионерска дейност и да позволят на Святия Дух чрез тях да заеме мястото на баща и майка на еврейските деца – бежанци. Това е истинско посвещение на много хора, и въпреки че това служение още не се е осъществило, е чуден начин на Божията мъдрост; това означава, че тази група от около 120 души са отделени от Святия Дух през онези неочаквани военни години за живот на застъпничество. Още един път Бог призовава, за да приготви Своите слуги за друго, по-висше служение. По този начин Той има Своята армия в Духа – хора, които ще воюват на колене, за да освободи още един път света, за да може всеки човек да чуе благовестието.

Когато се приготвят да приемат децата, войната с Германия е обявена и плановете трябва да се променят, въпреки, че 12 деца пристигат и стават част от семейството на училището. Това е друго изпитание за Рийс Хауелс. „Когато се опитваш да вършиш нещо за Бога, всичко застава против,“ казва той. „Можеше ли да има нещо по-противно от това, че след като купих Пенлергаер за децата, войната дойде и не можех да ги взема? Но когато Бог ви говори, никога не може да се съмнявате. Ако това, което Бог ти казва, те води до големи изпитания, тогава иди при Бога и остави товара на Него. Нищо не можеше да изглежда така погрешно, както това, защото имах голямо задължение по това време, но нито един път не се усъмних. Знаех, че това не е грешка, въпреки че дяволът ми казваше, че е. Въпреки, че не можахме да вземем децата, ние бяхме послушни на Бога да купим имота. Той ми каза, че ще имаме от него хиляди лири, които ще се употребят за Неговото царство.“

Колко чуден е Бог! Първо, притежанието на този голям имот създава работа на младежите, призвани от Бога в училището за застъпничество. Те са заети през всички онези години да секат дървета в имота и по този начин са освободени от друга служба. После, когато войната още продължава, Рийс Хауелс е воден да осигури начертани планове за строежа на къщи. Това е Божие провидение, защото по-късно правителството внася закон, чрез който всичката земя подлежи на такси в случай на подобрение. Обаче една клауза е вмъкната в законопроекта, която освобождава земята, за която плановете са одобрени преди определена дата; малцина могат да се възползуват от това, но имотът Пенлергаер е освободен и когато къщите са построени, хиляди лири се спестяват за Божията хазна. Резиденцията на Пенлергаер е предложена на доктор Барнардо като подарък, за да приюти сираците от войната. След дълги разисквания, обаче, съветът решава, че преработката, поправката и поддържането на резиденцията ще излезе много скъпо. Сега съветът на областта Гламорган взима резиденцията за училище за недоразвити деца. Но имението наоколо остава на библейското училище, за да достави в надлежно време парите, които Бог обещал на Своя слуга, че ще донесе за царството.

През време на войната евреите никога не са забравени, въпреки че молитвата към Бога е главно за народите в света. Както казва Рийс Хауелс: „Когато дойде войната, Той обърна погледа ни от евреите към звяра – име, което той даваше на лукавия в системата на нацистите, и каза: Нека имаме победа над него.“

Но след войната, през октомври и ноември 1947 г, отново цели дни са посветени на молитва за завръщането на евреите в Палестина. Рийс Хауелс казва: „Молехме се за това поради завета, сключен с Авраам 4000 години по-рано. Бог ще върне Своя народ обратно в страната му и Палестина ще бъде отново еврейска държава.“ Призивът на училището е: ако еврейският народ не се върна след войната през 1914-1918 г, ще се завърне ли след тази? Те виждат Божията ръка в установяване на комитет на Обединените нации, който да разгледа палестинския въпрос. През тези два месеца, в единадесет различни дни, училището се моли за гласуването в Обединените нации. Положението е рисково. В деня на гласуването – 27 ноември 1947 г – има много молитви. Получава се информация, че все още не е взето решение за разделянето на Палестина за предоставяне земя на евреите. Училището продължава да се моли, и те с вяра виждат „Божието влияние на конференцията на Обединените нации в Ню Йорк“ и са уверени в победата. Когато на другия идва новината, че Обединените нации са гласували подялбата на Палестина с 33 срещу 13 гласа и че държавата Израел вече е факт, училището я приветства с радост като „един от най-великите дни за Святия Дух в историята на тези 2000 години.“ През всички минали векове не е имало нито един знак, че земята ще бъде върната на евреите, които са пръснати по земята, но сега, 4000 години след Неговия Завет с Авраам, Той ги събира от всички страни и им дава голяма част от палестинската земя.

По това време на Рийс Хауелс е да дена необикновена светлина относно арабите. Той казва: „Бог ме постави настрана няколко дена, за да ми открие положението на арабите. В Битие 16:12 Бог каза за Исмаил, че „той ще живее независим от всичките си братя.“ Това е проблемът. Дали Бог иска да каже, че арабите ще живеят с евреите? Авраам обичаше Исмаил и искаше да му даде наследството; и Бог, Който изпълнява това, което говори, заяви: „Ето, благослових го.“ Арабите се кланят само на Единия Бог. Имаше ли Бог намерение да ги благослови, както евреите? Те ще дадат убежище на евреите (Исая 21:13-15) и ще бъдат първите, които ще дойдат в Ерусалим, за да отдадат почит на Царя (Исая 60:7). Така както чувствахме бреме за евреите и се молехме за тях, така Господ искаше да се молим и за арабите. Те също са синове на Авраам. Може ли Святият Дух да направи нещо, което ще премахне преградата между евреи и араби, за да има дом и благословение и за едните и за другите? Наистина арабите са Божий народ, ако трябва да пазят евреите и да живеят в тези страни, които трябва да се спасят от ръката на звяра.“