Туберкулозната жена

Първият случай на тежка болест между покаяните в селото е жената с изгорелия хляб. Тя се разболява от туберкулоза. Докторът не може да й помогне с нищо и я очакват да умре, когато една вечер тя е чудно възобновена и съобщава на близките си как Бог й е казал, че ще бъде изцелена.

На другата сутрин тя изпраща да повикат Рийс Хауелс и го пита дали Господ му е открил нещо, но той казва, че не е, защото до този момент Святият Дух никога не му е давал да се моли за изцеление. Той я утешава като й казва, че ще се моли за това.

Следващата нощ той е на молитва пред Господа и Святият Дух му казва, че може да се моли за нея и му дава молитвата на Моисей в Числа 12:13: „О, Боже, моля Ти се, изцели я“, както и словото, което е получавал често преди това, от Йоана 15:7: „Ако пребъдете в Мене, искайте каквото и да желаете“. Като разбира това, жената получава голямо насърчение и цялото село е развълнувано от новината, че това ще бъде следващата стъпка на вяра.

Въпреки, че е готов да има по-дълбоки опитности с Бога, Рийс Хауелс не крие, че изпитва някакъв страх, когато започва да „се застъпва“. Послушанието му струва много и той се страхува от това, което може да стане с тази нова стъпка. Той не знае колко време ще трае това пребъдване в молитва, но в действителност се моли шест месеца. И както казва той: „всекидневно послушание, всекидневно пребъдване и всекидневна опитност“.

Като продължава да се моли, две неща му стават все по-ясни. Първо, той е привлечен от словото: „Той взе на Себе Си нашите немощи, и болестите ни понесе“, и за пръв път разбира, че чрез изкупителната Си жертва Спасителят е промислил не само за прощението на греховете ни, но и за пълното изкупление от последствията на греха и падението. Тъй като Той стана „проклет“ за нас, защо трябва тези страдащи да продължават да носят последиците на това проклятие?

Понеже вярва, че Христос „понесе в тялото Си нашите грехове на дървото“, Рийс Хауелс винаги предлага на грешниците не само свобода от виновността и наказанието за грях, но също свобода от силата и властта на греха. „Но“, разсъждава той, „Ако Господ също е понесъл и болестите ни, защо да не предложа и изцеление в Неговото Име? Защо да няма освобождение от силата и властта на болестта?“ Той чувства, че по-малко от това няма да допринесе за славата, която Спасителят заслужава, и решава на всяка цена да докаже силата на изкуплението.

На второ място, през време на „застъпничеството“ той разбира много повече отколкото преди за Святия Дух като Божествен Застъпник. Това е част от Неговото служение на земята – „да се застъпва за светиите по Божията воля… с неизговорими стенания“ (Рим. 8:26). Голямата истина, която става все по-ясна на Рийс е, че Святият Дух може да се застъпва чрез онези човешки храмове, в които Той пребъдва; и че Той никога не се застъпва по някакъв произволен начин, но само доколкото Неговият проводник може да стане едно с Него.

Рийс Хауелс вече познава донякъде стенанията на Духа в него за нуждаещите се и огорчени хора в селото, за Уил Батери и скитниците. Но какво означава да се моли за една туберкулозна жена? Като застъпник, той трябва да съчувства на страданията й и да заеме мястото на човека, за който се моли. Той знае, че една болна от туберкулоза не може да има нормален живот в дома си, че е оставена в една стая и отдалечена от всички интереси и удоволствия на живота. През това време на „пребъдване“ Святият Дух работи дълбоко в душата му, като го отъждествява със страданията на другите – не само за тази жена, но за туберкулозните страдащи в света, чийто товар идва върху него.

Не минава много време и Рийс Хауелс е убеден, че преди да приключи, Господ буквално ще остави болестта да дойде върху него и че само като действително болен човек той ще може напълно да се застъпва за туберкулозните. Той си дава сметка какво ще му струва това и намира благодат, за да е готов. През тези месеци, когато Господ му говори, Той помага на жената по чуден начин. Те са много бедни и не могат да й купят всичката храна, която тя би поискала; но ако иска нещо за ядене, пристига някой и й донася точно това. Всяка вечер Рийс Хауелс и другите идват при нея да чуят отговорите на молитвите си и се смеят радостно като деца. В цялата околия се разчува, че се молят за нея, и докторът казва, че тя не живее с дробовете си, „а живее с молитва“.

Кризата идва една вечер и през нощта тя казва на приятелите си, че ще умре. Рийс Хауелс не може да се примири и я моли да не губи вяра, след като са се молили за нея толкова време. В цялата околия са чули, че тя ще оздравее, и той не мисли, че всичко е напразно. Но тя настоява, че ще умре. Чак когато излиза от дома й му става ясно какво му е казала. Това е мрачен момент. „Мрачно навън“, казва той, „но мрачно и отвътре“. Той решава да разгледа положението. Има ли нещо неправилно в неговото пребъдване? Не, ден след ден, час след час той е устоявал и Божият Дух свидетелства за това. „Тогава тя няма да умре“, казва той на Господа. Но отговорът, който получава, е неочакван. Застъпничеството е за една туберкулозна. Сега смъртта е дошла. „Ако жената трябва да се избави, приеми смърт вместо нея тази вечер“.

Рийс с пълна вяра се е поставя на мястото на туберкулозната, но не е приел истината, че краят на болестта е ранна смърт. Господ му казва да прави това, което той от самото начало е готов да стори – да заеме мястото на жената, за да може тя да оздравее. Но сега това означава смърт след няколко часа. Много пъти Рийс е чувствал, че има светлина в думите на Спасителя: „Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си“, но сега няма светлина – само тъмнина. Не че има нещо да го задържи в този свят, но има работа в мисията, хора, които той обича там, и бъдещето, за което вярва, че Святият Дух има план. Да остави всички и да очаква хладнокръвно отделянето на душата си от тялото, е повече, отколкото желае.

Той казва: „Това беше ужасна нощ, защото бях изгубил Божието лице. Беше първата нощ, когато си легнах без да се моля и реших повече да не се моля, нито да кажа на някого за тази несполука. Цялата нощ се обвинявах защо съм започнал да се моля за тази жена. По-добре би било, мислех си, ако бях продължил да живея с вяра без да засягам въпроса за изцелението. На другата сутрин станах, като не възнамерявах да отида на работа, но не коленичих да се моля – не можех да срещна Святия Дух. Отидох да видя приятеля си, който също се молеше за жената, и първият въпрос, както винаги, беше: „Как е тя? Какво става с пребъдването?“ Разплаках се и му казах, че всичко е напразно и не мога повече да се моля. Това беше по-лошо от египетската тъмнина.

Вечерта Святият Дух ми говори отново. Никога няма да забравя, колко сладък беше гласът Му. Той ми каза: „Ти не разбра, че Аз ти предлагах една привилегия вчера“. „Привилегия?“ „Да, предлагаше ти се място между мъчениците“. За момент люспите от очите ми паднаха и видях славната армия от мъченици в небесния град със Спасителя за хиляди години, които са извършили за Него това, което Той направи за тях. Мъченик е онзи, които драговолно е скъсил живота си на земята заради Спасителя, не само онзи, който умира по време на своята служба. Господ ми показа, че аз трябваше да съм между тях. Първо се уплаших, че съм пропуснал възможността чрез моето нежелание предната вечер. Молих се на Господа да ми прости и казах, че ще приема радостно, каквото Той поиска. Приех смъртта – но нямаше смърт! Разбрах, че Спасителят беше изпил всяка капка от тази чаша заради нас. Горчивата чаша беше изпита от любовта; сега имаше благословение за мен. За миг аз се намерих на другата страна.“

Поразен от славата, която вижда, Рийс тича две мили до къщата на болната, за да й каже какво се е случило. Той вика всички да се молят на Господа, защото е готов Той да изцели нея, а него да прибере в слава същата вечер. Мнозина плачат, а жената не иска да се моли.

Когато на следващата вечер я посещава, той разбира, че нещо се е случило. Лицето й свети като на ангел и тя иска всички да дойдат при нея и да я чуят. След като е размислила върху това, което Рийс Хауелс й е казал, тя не го одобрява, защото той е за нея повече от баща, както и за много други в селото; така тя коленичи в леглото си и се моли: „Господи, не искам да ме изцелиш. Не позволявай никой да се моли болестта да мине върху него; той е по-полезен за Теб, отколкото съм аз, и аз не искам да бъда избавена заради него“.

В момента, когато се помолва така, тя е грабната в Неговото присъствие и започва да хвали Спасителя. Цялата стая се изпълва с Неговата слава и тя хвали Господа през цялата нощ.

„Следващите седмици не бяха нищо друго, освен небе на земята“, казва Рийс Хауелс. „Ние не се молехме – нямаше нужда от молитва. Само чакахме Бог да върши волята Си. Много повече ме привличаше мисълта да запълня нуждата й и да отида в слава, отколкото да остана тук долу и да служа на благовестието. Всеки ден за три месеца очаквах живота ми да бъде отнет и Господ позволи да бъде така, за да съм под влиянието на момента. Желаех да бъда с Бога. Песента „Улиците са от злато и там няма нощ“ чувствах като самата действителност.“

След три месеца Господ внезапно повиква жената. Една събота сутрин, когато Рийс е на работа, му съобщават, че го викат веднага. Но преди да пристигне, тя е преминала. У дома Господ му говори около един час. „Въпреки, че имаше и други хора в стаята“, казва Рийс, „аз бях сам с Бога. Той ми каза, че ако и да е приел моето застъпничество, Той няма да вземе живота ми сега, а искаше да ме употреби като „живеещ мъченик“. Никога не бях чувал такъв израз преди това, но Той ми даде да разбера, че ако претендирам за живота си повече, отколкото един мъртъв човек, аз ще изгубя положението си на застъпник.

Колкото до изцелението, трябваше да приема това за неуспех и да не се защитавам. Всички в окръга разбраха, че се моля за изцелението на тази жена, и сега моят неуспех беше явен – вместо славата, която очаквахме. Точно когато бях приел това положение, една от повярвалите жени влезе. Тя каза, че преди нашата мила сестра да отмине, е оставила съобщение за мен: „Кажете на Рийс и другите, че не мога да ги чакам – Спасителят дойде за мен и аз искам да вървя с Него. Кажете им, че ще се върна да ги посрещна“ (1 Солунци 4:14). След това тя казала сбогом, здрависала се с всички и отминала при Господа.“

Това славно свидетелство от човек, който заспива в Исуса, прави този „неуспех“ най-хубавото нещо на света. От тази смърт започва възкресеният живот на делото Божие. „Едва след това Святият Дух ми откри защо е било необходимо да преживеем този случай – никоя плът да не се хвали в Неговото присъствие. В случай като този Бог не е свободен да си служи с човек, който първо не е „умрял“ към тези неща. Първо трябва смърт, а след това възкресение. Както първородният и първите плодове трябваше да се посветят на Бога, така и този пръв случай на изцеление – първият плод на застъпничество – принадлежеше на Господа и трябваше да се положи на олтара.“

Основната истина, която Святият Дух постепенно открива на Рийс Хауелс и която става главната двигателна сила в служението му през целия живот, е застъпничеството. Може да се види как Святият Дух го води във всичките Си действия с него, от момента, когато напълно го завладява на конференцията в Ландриндод и по-нататък с туберкулозната жена, когато значението на застъпничеството се откроява в яснота. След това Святият Дух го води постоянно към овладяване на нови позиции като застъпник и му открива ценни истини, които той предава на други, които могат да ги приемат.

Това, че Бог търси застъпници, но рядко ги намира, е ясно от болката на Неговото възклицание чрез Исая: „Видя, че нямаше човек, и почуди се, че нямаше посредник“, и Неговото изявление на разочарование чрез Езекиил: „И като потърсих между тях мъж, който би издигнал оградата и би застанал в пролома пред Мене заради страната… не намерих“ (Исая 59:16, Езекиил 22:30).

Рийс Хауелс често говори за постигнатото „положение на застъпничество“ и това е явно от много случаи в неговия живот. Едно ново положение в благодат е постигнато и поддържано, въпреки че и тогава тази благодат може да бъде усвоена и приложена във всеки случай само под прякото водителство на Духа. Рийс има обичай да говори за това с думите на Джордж Мюлер, влизайки в „благодат на вяра“ в противовес на „получавайки дарбите на вяра“. Това, което иска да каже, е, че когато се молим обикновено, ние се надяваме Бог в Своята благост да ни даде това, което искаме. Ако ни удовлетвори, ние се радваме; това е Неговият дар за нас; ние нито имаме сила, нито власт да кажем, че можем винаги и по всяко време да получим същия отговор. Такива са даровете на вярата. Но когато един застъпник е постигнал място на застъпничество в известна област, тогава той е влязъл в „благодатта на вярата“; в тази област неизмеримата Божия благодат е отворена за него. Това е постигнатото положение на застъпничество.

Рийс Хауелс припомня, че Джордж Мюлер никога не е постигал застъпничество за болни, но при един случай Бог изцелява болния, за когото той се е молил. При друг случай той се моли за един болен, но няма изцеление. Мюлер, обаче, казва, че това не е несполука в молитва, понеже той никога не е постигал застъпническо място за болни и затова отговорът на първата молитва е само „дар на вярата“, което не е необходимо да бъде повторено. От друга страна, той е постигнал застъпничество за сираците. Той е винаги готов пръв да страда за тях; ако има достатъчно храна за всички с изключение на един, той е онзи, който ще се лиши; и в това отношение вратите на Божията съкровищница са постоянно отворени за него и той може да взима толкова, колкото има нужда.

Християнският проповедник Блумхарт от Германия е човек, който е постигнал място на застъпничество за болните. В първите му схватки със злите духове са му необходими повече от осемнадесет месеци на молитва и пост, за да бъде спечелена крайната победа. Някои хора го обвиняват, че е изоставил работата си като проповедник и се е предал на лекуване на болните, но той казва, че Господ му е дал притчата за приятеля в полунощ и за трите хляба, и въпреки, че е недостоен, той ще да продължава да чука. Той се моли до край и Бог му отговаря. Стотици са благословени и духовният живот на църквата е издигнат. След крайната победа е постигната такава лекота на достъп пред Престола, че често, когато пристигат писма с молби за болни хора, е достатъчен само един поглед, за да открие Божията воля, дали ще бъде изцелен човекът или не. Страданията на другите стават толкова болезнени за него, че той се моли за тях като за себе си. Това е застъпничество.