Трето имение и Детски дом
През 1932 г Рийс Хауелс получава друг призив. Тогава той чете за живота на Уитфилд Гинес от мисията в Китай, и как никой не е предложил дом за децата му в Англия през училищната ваканция, въпреки че неговите родители са отваряли дома си за толкова много хора. Гинес казва, че това му причинява по-голяма сърдечна агония, отколкото всякакви гонения, които понася в Китай. Господ си служи с това нещо, за да сложи пред Рийс Хауелс нуждата на много мисионери, които трябва да оставят децата си в отечеството. Това е една от най-дълбоките опитности в неговия живот. Скръбта на майките, които оставят децата си у дома, без дом, нито родители наблизо, болезнено го засяга. Святият Дух слага този товар върху него. Той стои в стаята си, не спи, не яде и стенанията му се чуват, докато най-после извиква към Господа: „Какво искаш да направя?“ Той казва, че има един закон – когато не можеш да носиш един товар повече, Святият Дух трябва да го вземе. Той се чувства освободен когато Господ му казва: „Искам да направиш дом за всяко дете на мисионер, който не може да вземе децата си на мисионерското поле“, и той приема. Една дълбока опитност, с голямо последствие. От тези родилни мъки произлиза видение за дома и училището за деца на мисионери, плод на застъпничеството, придобито години преди това, когато Бог му казва, че го е направил „баща на сираците“. От този ден има постоянна молитва в училището за майките и бащите, които са показали чрез послушанието си, че любят Господа повече от собствените си деца.
За да се основе дома, няколко месеца Рийс Хауелс води преговори с градския съвет на Суонси, за да купи Скети Парк, резиденцията на сър Бинг Морис, с около 68 декара земя, недалеч от училището. Но най-после съветът решава да не го продава. На следващия ден се появява за продажба Скети Исаф, точно от другата страна на пътя към Дервен Фавър. Собствениците са готови да продадат къщата с около 20 декара земя с право на избор за другите 48 декара. Притежателят е майор Прат, който като чува, че Рийс Хауелс е започнал да се моли за имота, казва на шега в своя клуб: „Ако Рийс Хауелс е започнал да хвърля око над оградата ми и да се моли, по-добре да изляза, докато не ме е сполетяло нещо!“ И той излиза! Господ казва на Рийс Хауелс да го купи. Договорът е изготвен от агента и му е даден да го подпише, но той няма депозита, затова три седмици носи документа в джоба си. Агентът поисква да му го върне, но Рийс Хауелс страни от него. След три седмици Господ го освобождава и Скети Исаф е купен за 3000 лири. Само при понижение на пазара и при спадане на цените може да се купи такава къща и земята на тази ниска цена, така както Дервен Фавър е купен при много по-ниска цена, отколкото при нормален пазар. По-късно той купува оставащите 48 декара и още 28 декара граничеща земя.
Неуспехът да купи Скети Парк и Божието водителство за едно много по-подходящо имение като Скети Исаф показват един важен урок на вярата, който Рийс Хауелс обяснява така: „Винаги претърпяваш провал в нещо, което всъщност не е важно, и тогава получаваш по-добро нещо вместо това. Така, преди да купя Дервен Фавър, с месеци се опитвах да купя друго широко място на няколко мили по-далеч. Ние се изкачихме до положението на вяра, откъдето можехме да го купим, тогава предложението ми бе отхвърлено и аз знаех, че Бог стои зад тази работа. Същата седмица Дервен Фавър се появи на пазара и аз не бих сменил Дервен Фавър за две имения като това. След това дойдох до положение да купя Скети Парк. От момента, когато Градският съвет ни отказа, каква радост изпитвах, защото познах, че Бог е в тази работа и на другия ден Скети Исаф беше на пазара!“
Същият принцип на вяра се вижда при много други случаи в неговия живот. Когато преследва някаква голяма цел, която Господ му е дал, той търси, пита и очаква някакво особено избавление или промисъл, каквато няма да получи точно така, както се е молил. За онези, които наблюдават отвън, изглежда много често като неуспех или грешка, и те отправят към него много критики, но ефектът върху него в борбата на вяра е обратен; това само го укрепва в преследване главната цел на вяра, докато я получи. Той гледа на временното разочарование като преходно, не като неуспех, а като стъпало – като човек, който изкачва един връх, мислейки погрешно, че е крайният връх, само за да открие по-нататък още по-висок и да се насили още повече да го стигне. Същият принцип ще се види на дело по-късно през време на войната в голямата битка на вярата.
Библейското училище по това време има около 50 ученика. Някои от тях заминават като мисионери в различни страни: една двойка за мисията в Китай, някои при Световната евангелизаторска организация, един в старата станция на Рийс Хауелс – Руситу, към Южно-африканската обща мисия; други – в служба на отечеството.
Училището за мисионерски деца е открито през 1933 г с единадесет момчета и момичета, с някои приходящи ученици от окръга, които също са приети. В скоро време броят на приходящите ученици и на мисионерските деца се увеличава и Бог започва да изпраща хора, даващи своите услуги безплатно за Господа.
В 1935 год. училището се премества в Глиндервен и поради бързото си развитие трябва още да се разшири. Прибавени са една сграда с общи спални и три сгради с училищни стаи и гимнастически салон. Както винаги, нямат нито една стотинка, когато строителите пристигат. Господ не доставя заплатите за първата седмица, а едва с втората поща в събота, когато пристига чек за 20 лири. Следващата събота Господ подбужда една жена, която оставя готвенето си и отива в училището с 25 лири. По начини като тези, седмица след седмица, всички нови здания в училището на стойност 30,000 лири, са построени в трите имения.
Докато строят тези допълнителни сгради Рийс Хауелс получава девет отделни дарения от 1000 лири. Един ден Господ му казва, че от всички дарения от 100 лири и повече трябва да жертва 25 процента. Една година той дава 1000 лири за Божието дело другаде, въпреки че сам е в нужда за работата. Той винаги вярва на закона за стократното възмездие и действа според него. Той започва училището с два шилинга, и за четиринадесет години Господ му изпраща 125,000 лири.
През тези години освен благословението, което получават много посетители, които вече познават Господа, има един постоянен поток от хора, доведени при Спасителя чрез събранията в училището, или под влиянието на Святия Дух, чрез самата атмосфера на мястото. Наистина, би трябвало да се напише цяла книга, за да се разкажат историите как различни хора са новородени там.