Среща с Възкръсналия Господ

Това, върху което Рийс започва да размишлява на теория, скоро става действителност. Внезапно се разболява от тиф. Това винаги е била опасна болест, но в онези дни често е фатална и скоро той застава пред лицето на смъртта. С тази горчива опитност той се намира сам в квартирата си и далеч от дома. Тук пак се вижда Божият пръст, както казва той по-късно: „За пръв път почувствах страх, виждайки, че трябва да напусна света и да вляза в непознат свят; усетих болките на смъртта така, както никога не съм чувствал по-рано. Благодаря на Бога, че родителите ми не бяха при мен да отнемат страха ми. Благодаря на Бога, че човешко съчувствие не ме заслепи за вечността, защото можеш да живееш сред тълпата, но ти срещаш Бога и вечността сам.“

Той извиква към Бога да не го оставя да умре. Удоволствието, което досега е изпитвал да печели пари, да пътува и се разхожда, е забравено и той умолява Бога да му даде вечен живот. „Дай ми още една възможност“, вика той, „и аз ще Ти дам живота си“. В този вик има обрек. Бог се е погрижил за това преди да отговори, но даже когато вика към Него, Рийс знае в сърцето си, че няма да умре. От този момент здравето му започва да се подобрява, и той става нов човек. „Когато виждах, че губя всичко и отивам във вечната тъмнина, аз усетих за пръв път истинския живот“, казва той. „Виждах как светът ме влече към една погиваща вечност и знаех, че дължа всичко на Бога, Който ме избави“. От тогава нататък той никога не гледа на вечността лекомислено, защото се е срещнал лице с лице с пъкъла – една вечна раздяла с Бога.

След като оздравява, сериозността на неотдавнашната опитност го кара да обмисли своето състояние с обновена ревност. През тези месеци той отива до Кинелсвил – Пенсилвания. Не след дълго Рийс среща един обърнал се към Христа евреин – Морис Рубен от Питсбург, който идва да проповядва. Първата вечер, когато отива да го слуша, Рубен говори за покаянието си и как Святият Дух му е открил Голгота. „Много пъти преди това бях чувал да се проповядва за Голгота, и вярвах“, казва Рийс, „но никога не бях видял Голгота, както тази вечер“. Той е върнат обратно към въпроса, който го е учудил в свидетелството на братовчед му.

Морис Рубен разказва, че произхожда от богато семейство, имал е всичко най-хубаво, което светът може да му даде, и е печелел пари. Бил е директор на един от най-големите магазини в Питсбург. Обаче животът на един от неговите клиенти го поставял много пъти в дълбоко изобличение, докато един ден той му казва: „Трябва да сте се родили под щастлива звезда“. „Да“, отговаря клиентът, „във второто рождение. Приех Господа Исуса Христа и бях роден от Бога. В първото си рождение не бях по-щастлив от вас!“

Рубен бил толкова смутен от това свидетелство, че си купил Нов Завет и бил засегнат от факта, че всички, които са следвали Исуса Христа, са евреи: Йоан Кръстител сочел към Него като Божия Агнец; Петър, Яков и Йоан – главните ученици – също; на един евреин Спасителят е казал: „На тази скала ще основа Моята църква“. Тогава Рубен прочел историята за богатия младеж. Това бил вълнуващ момент – един богат евреин през 20-ти век да чете, дълбоко засегнат, как Исус се е отнесъл към богатия евреин от първия век… Рубен схванал, че Исус е казал на богатия младеж да продаде всичко, за да наследи вечен живот. А как би могъл той да наследи същия дар, ако не при същите условия? Това е най-голямото изпитание. Той разбирал, че ако стане ученик на Христа, трябва да изгуби всичко. Но не можел вече да се върне назад. Той разбрал, че трябва да последва Христа. Когато Рубен изговаря тези думи, те проехтяват в сърцето на Рийс; вече е късно за него да се върне назад.

Рубен посрещнал изпитанието честно и открито и пресметнал какво ще му струва. Може би жена му ще го напусне, брат му ще го изгони от фирмата, и нито един евреин няма да ги последва. Но той бил решил, дори ако изгуби всичко, да не се връща назад. Един ден, отивайки на работа, Рубен чува глас, който му повтаря думите от Йоан 14:6: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не отива при Отца освен чрез Мене“. Той бил озарен от тази истина – приел Христа и в същия момент влязъл в новия живот. Той споделя това на братята си и на други хора. Съгласно бащиното му завещание, той трябвало да се лиши от всяка стотинка ако промени религията си, но братята му предложили 70,000 долара – неговия дял в търговията – ако напусне и отиде да живее на другия край на щатите – в Монтана. Но Рубен отговаря: „Получих светлина в Питсбург и в Питсбург ще свидетелствам“.

Същата събота, късно вечерта, детективи пристигнали и го отвели в полицията. Следващият понеделник двама доктори посетили килията му и го питали за гласа, който бил чул. „Дали се съмняват в моето умствено състояние?“ помислил си той. Два часа по-късно дошли от лудницата и го завели в една стая, където имало 29 човека умопобъркани. В това горчиво състояние той бил сломен. Той понесъл ареста, но това му изглеждало повече, отколкото можел да понесе. Паднал на колене до леглото си и излял в молитва сърцето си пред Господа. Не си спомня колко време е бил така, но му се сторило, че се губи и пред него се появило видение на Голгота. Той бил свидетел на всеки етап от разпятието. Забравил собствените си страдания, гледайки страданията на Спасителя, и като наблюдавал кръста, Господ му казал: „Трябва ли Сам да нося кръста и целият свят да върви без него?“ Със съкрушено сърце Рубен отговаря: „Не, има кръст за всеки човек, и за мен има кръст“. От този час той става нов човек. Вместо да се окайва, че се намира в лудница, започва да се моли за другите 29 души и на Спасителя той казал: „Нека страдам за Теб. Каквото и да допуснеш в живота ми, никога няма да се оплаквам“.

Две седмици по-късно, братът на Рубен дошъл да го види и го порицал за глупостта му да се намери на такова място. „3ащо не се вразумиш?“ – казал той. „Излез от тук и върви в Монтана“. „Това предложение още ли е валидно? Тогава не е физическото ми състояние, а нещо друго, което ме държи тук“, казал Рубен с всичката острота на своя логичен ум. Някои приятели – вярващи, с които бил в контакт, направили постъпки да бъде освободен. След шест седмици неговото освобождение било осигурено. Стигнало се до съдебен процес. Съдията повикал доктора и питал защо този човек е обявен за луд. „Защото чува глас“, казал докторът. „Апостол Павел не е ли чул глас?“ – отвръща съдията, който бил вярващ. „Това е позор за американското знаме“. И той казал на Рубен да даде под съд всички, които са замесени в това дело. „Няма никого да дам под съд“, отговаря Рубен, „ще направя едно нещо – ще се моля за тях“. Той прекосил залата и поискал да се ръкува с брат си, но той му обърнал гръб. Отишъл при жена си и тя направила същото. Но каква победа имал в душата си!

Взел под наем една малка стая в Чикаго, където живял сам с Господа и придобил много хора за Христа, въпреки, че през тези две години едва ли някога е бил задоволен с храна. Една година по-късно жена му отишла да го чуе в едно събрание на открито и се покаяла. За пръв път той видял малкото си момченце, което било родено, след като жена му го напуснала. Тя била готова да се прибере при него, ако би работил, както другите християни. Много му било мъчно за малкото момченце и като че ли това изпитание било още по-голямо от първото. Нейната молба изглеждала разумна, но той знаел, че Бог го е повикал от света за живот на вяра. Той се молил на Бога, но единственият отговор, който получил, бил: „обратно в Египет?“ Това било достатъчно и отново Рубен прегърнал кръста. Той отишъл да изпрати жена си и детето си. Това било едно голямо изпитание, но когато влакът излязъл от гарата, като че ли Бог изпълнил душата му с небесна радост. Следващите три години не видял жена си. Тогава, на едно друго събрание на открито, тя също имала откровение за кръста и свидетелствала, че докато по-рано като вярваща не желаела да споделя посветения живот на своя съпруг за Божия слава, сега била готова да проси хляба си от врата на врата. Те заживели отново заедно и тя станала чудна съработничка на своя съпруг в служението му.

Какво става след това в малката методистка църква, в която проповядва Рубен, виждаме от думите на Рийс Хауелс: „Докато Морис Рубен разкриваше тези святи картини пред нас, аз също видях кръста. Струваше ми се, че прекарах цели години при нозете на Спасителя и плаках дълго време. Чувствах се, като че ли е умрял само за мен. Бях живял с чувството на страх от смъртта и сега виждах, че Той е взел върху Себе Си моята смърт. Родителите ми ме обичаха много и за мен нямаше други хора като тях, но те никога не са понесли смърт за мен. Но Той пострада. Неговата любов за мен, сравнена с тяхната, беше толкова голяма, колкото е високо небето от земята, и Той спечели моята любов. Той ме сломи и аз целият се предадох на Него.“

Рийс винаги говори за своето духовно рождение като за най-забележителния ден в живота си. Това е денят, който слага край на неговото пребиваване в Америка. Той никога не забравя, че това е станало в САЩ и че чрез един евреин е намерил Спасителя. Рийс се чувства задължен към Божия избран народ, на когото по-късно ще се отплати. Но сега той чувства, че първото му свидетелство трябва да бъде към неговите хора, които са го възпитали в Божиите истини. Мисълта да се завърне у дома за няколко дена добива определена форма и поражда силно изкушение – слабост, която е имал в миналото – любов към парите. Директорът на завода, където работи, има високо мнение за него и му предлага работа за 2 лири и 10 шилинга на ден – хубава заплата даже и за Америка тогава! Но това би изисквало голяма част от времето му. Той казва на приятеля си, че ще напусне колкото е възможно по-скоро, „защото директорът ме изкушава, а аз казах на Господа, че никога няма да живея за пари“. Новият живот бързо избутва стария. Както Рийс казва, той е отишъл да види света, но му се е открила най-голямата гледка на света – Голгота!