Святият Дух взема властта
След завръщането си от Америка, Рийс се установява отново в старата семейна къща, където получава радушен прием. Вместо обаче да се завърне към фабриката, както някои от неговите братя, той намира работа в една съседна мина, на около миля в долината, и копае под земята каменни въглища – най-тежката работа.
Свободното си време прекарва в работа около съживлението. Но чувството за духовна нужда нараства между работниците и в 1906 година една голяма част от тях решават да прекарат лятната си почивка, търсейки Господа – отиват на конференцията в Ландриндод, Уелс, подобна на английската конференция в Кезик, за задълбочаване на духовния живот.
На първата сутрин на конференцията проповедникът Еван Хопкинс говори върху Ефесяни 2:1-6: „И съживи вас… и ни съвъзкреси… и тури ни да седнем с Него в небесни места в Христа Исуса“. Той посочва, че възкръсналият Господ е Този, Който се яви на учениците след възкресението; но когато дойде Святият Дух, Той изяви възнесения Спасител от дясната страна на Отца.
На следващата сутрин Хопкинс говори за Святия Дух. Той обяснява ясно, че Той е Личност с всичките качества на една личност, точно както Спасителя. Той има Свой ум, любов и воля; и като Личност, преди да дойде да живее в човека, трябва да Му бъде дадена пълна власт над тялото. „Докато той говореше“, разказва Рийс, „Святият Дух ми се яви и аз Го разпознах като Онзи, Който ми говори предишния ден и ми показа това място на величие и слава, в което естествени очи не могат никога да погледнат. Никога преди не ме е озарявала мисълта, че Святият Дух е Личност – точно както Спасителя, че Той трябва да обитава в нашето тяло. В действителност, църквата знае повече за Спасителя, Който беше на земята само тридесет и три години, отколкото за Святия Дух, Който е тук две хиляди години. Аз съм мислил за Него само като за едно Влияние, което идва на събранията, и така мислеха повечето от нас по време на съживлението. Никога не съм мислил, че Той може да живее в тела, така както Спасителят живя в Своето на земята“.
Срещата със Святия Дух е точно така действителна за Рийс Хауелс, както срещата му със Спасителя преди няколко години. „Аз Го видях като Личност, отделна от плът и кръв, и Той ми каза: „Както Спасителят има тяло, така и аз пребивавам в очистения храм на вярващия. Аз съм Личност. Аз съм Бог и Аз дойдох да поискам да Ми дадеш своето тяло, за да мога да работя чрез него. Аз се нуждая от тяло за Мой храм (I Коринтяни 6:19), но то трябва да Ми принадлежи безрезервно, защото две личности с различни желания не могат никога да живеят в едно и също тяло. Ще ми дадеш ли своето? (Римляни 12:1). Ако Аз дойда, Аз идвам като Бог и ти трябва да излезеш. (Колосяни 3:2-3). Аз няма да смеся Себе Си с твоето аз“.
Видях честта, която Той ми оказваше, като ми предлагаше да пребъдва в мен, но имаше много неща, които бяха скъпи за мен и знаех, че Той няма да ги търпи. Промяната, която Той щеше да направи, беше ясна. Тя означаваше, че всяка частица от моето паднало естество трябваше да отиде на кръста и Той щеше да донесе Своя собствен живот и Своето собствено естество“.
Това е безусловно предаване. След събранието Рийс отива на полето, където излива сърцето си, защото, както той казва: „Аз бях получил смъртна присъда, точно както затворникът на подсъдимата скамейка. Двадесет и шест години бях живял в тялото си и можех ли така лесно да го предам? Кой би могъл да даде живота си на друг в разстояние на един час? Защо човек се бори, когато смъртта идва, ако е лесно да се умре? Аз знаех, че единственото подходящо място за старото естество е кръста. Павел обяснява това много ясно в Римляни 6 глава. Но веднъж извършено това в действителност, то е извършено завинаги. Не можех да стигна до това. Желаех да го извърша, но, о, цената! Плаках с дни. Отслабнах с 3 килограма само защото видях какво Той ми предлага. Как бих искал никога да не бях Го видял! Но Той ми припомни едно нещо: че идва да вземе само това, което бях обещал на Спасителя, не отчасти, но напълно. Тъй като Той умря за мене, аз бях умрял в Него и знаех, че новият живот е Негов, а не мой. Това беше ясно за мен от три години, така че Той е идва да вземе само това, което е Негово, и аз видях, че само Святият Дух в мене можеше да живее както Спасителя. Всичко, което Той ми каза, ми допадаше: въпросът беше само какво ще загубя, като сторя това. Не отговорих веднага и Той не искаше да направя това.
Бяха необходими пет дни, за да взема решение – дни, които бяха прекарани насаме с Бога. Както Исая, аз видях Божията святост и виждайки Го, видях моето собствено покварено естество. Не бяха греховете, които видях, но естеството, докоснато от падението. Бях покварен до дъно. Знаех, че трябва да бъда очистен; видях, че разликата между Святия Дух и мен е както между светлината и тъмнината.
Няма нищо по-действително за мен от промяната, през която преминах през тази седмица. Святият Дух продължи да работи с мен, като изложи на показ корена на моето естество, което е себето, а можеш да се освободиш от нещо само ако го изтръгнеш от корен. Грехът беше унищожен, но не беше грехът, с който Той се занимаваше, а себето – това нещо, което идва от падението. Той нямаше да приеме едно повърхностно предаване. Той сложи пръста Си върху всяка частица от моя себичен живот и аз трябваше да решавам хладнокръвно. Той никога нямаше да вземе нещо, ако не дам съгласието си. Това е едно счупване и Святият Дух взимаше контрола. Ден след ден продължаваше очистването. Той идваше като Бог, а аз бях живял като човек и Той ми каза, че „това, което е позволено на обикновения човек, няма да бъде позволено на теб“.“
Тази „Ландриндодска опитност“ е кризата, която е последвана от процес на освещение, чрез което Святият Дух, на основата на неговото първично предаване, стъпка по стъпка заменя себичното естество със Своето собствено Божествено естество (2 Петрово 1:4). Първо, любовта към парите, този „корен на всяко зло“, който кара Рийс да отиде преди това в Америка. Господ му казва, че ще отнеме от неговото естество всякакъв вкус към парите и амбицията да притежава пари. „Трябваше да размисля какво означава това“, казва Рийс. „Парите нямаше да значат за мен нищо повече от това, което бяха за Йоан Кръстител или за Спасителя. До голяма степен това бе разрешено при моето новорождение, но сега Святият Дух стигаше до корена“. Борбата с това продължава цял ден и вечерта неговото отношение към парите е напълно променено.
Тогава става явно, че той никога няма да има право на избор да има семейство. „Видях, че никога не ще мога да дам живота си на друго лице да живея само за него. Можеше ли Спасителят да даде живота си и вниманието си само на едно лице, вместо на един загубен свят? Нито Святият Дух можеше. Той употреби доста време да ми покаже точно какво би значело това: живота, който Той би живял, би бил само за света. Бях ли готов за това?“
Друг проблем, който е решен, е амбицията. Как може да има амбиции, ако Святият Дух дойде? Начинът, по който Господ му показва това, е следният: да предположим, че той има събрания в града и друга мисия се открива на същото място. Ако се появи завист между двете, а за града е по-добре да има само една мисия, тогава той ще трябва да отиде другаде. Или да предположим, че той и друг човек кандидатстват за една и съща работа, той ще трябва да остави другия да я вземе. Или ако той печели долар на ден, а друг човек със семейство печели по-малко, Духът може да му каже да отстъпи своята работа на този човек. Той вижда Святия Дух по този начин, вземащ мястото на другия и страдащ вместо него. Да, Рийс желае това.
До петък вечерта всяка страна от неговия живот е докосната. Той знае точно какво му е предложено: изборът между временната и вечната печалба. Святият Дух обобщава крайния резултат за него: „В никакъв случай няма да ти позволя да храниш макар и единствена себична мисъл, и животът, който Аз ще живея в теб, ще бъде стопроцентово за другите. Никога няма да можеш да избавиш себе си, както и Спасителят не можа, когато беше на земята. Сега желаеш ли?“ Той трябва да даде крайния отговор.
Същата вечер един приятел му казва: „Ако някой от нас дойде след събранието, би ли ни разказал за твоето положение в Христа?“ Изведнъж Святият Дух го предизвиква: „Какво ще направиш? Ти видя положението на победителите, но още не си влязъл в него. Аз се занимавам с теб вече пет дни; трябва да Ми дадеш решението си до 6 часа тази вечер и запомни, твоята воля трябва да си отиде. В никакъв случай няма да ти позволя да попаднеш в отклоняващо течение. Където те изпратя, ще отидеш; каквото ти кажа, ще сториш“. Това е последната битка с волята.
„Аз Го помолих за повече време“, продължава Рийс, „но Той каза: „Няма да ти дам и минута след 6 часа“. Когато чух това, като че ли див звяр се пробуди в мен. „Ти си ми дал свободна воля“, отговорих аз, „а сега ме насилваш да се откажа от нея“. „Аз не те насилвам“, отговори Той, „но за три години не казваше ли ти, че не принадлежиш на себе си, и че искаш да предадеш живота си обратно на Спасителя, така както Той напълно даде Своя за теб?“ Веднага отстъпих – начинът, по който бях отговорил, беше оскърбление за Троицата. „Съжалявам“, казах аз. „Нямах предвид това, което казах“. „Аз не те насилвам да предадеш волята си“, каза Той отново, „но в шест часа, Аз ще взема твоето решение – след това никога вече няма да имаш друг случай“. Това беше последното предложение, моята последна възможност! Видях този Престол (Откровение 3:21), и цялото ми бъдеще за вечността отминали. Оставаха десет минути до шест. Исках да го сторя, но не можех. Разумът е изострен, когато си в изпитание и изведнъж ме осени мисълта: „Как може себето да желае да предаде себе си?“ Шест без пет. Аз се страхувах от тези последни пет минути. Можех да отброявам ударите на часовника. Тогава Духът говори отново: „Ако не можеш да го желаеш, би ли искал да ти помогна? Искаш ли да можеш да желаеш?“
„Внимавай“, шепнеше неприятелят. „Когато някой по-силен от теб е откъм другата страна и иска да те направи желаещ, то е същото, както сам да желаеш.“ Докато мислех върху това, погледах часовника. Оставаше една минута до шест. Наведох главата си и казах: „Господи, аз желая“.
В разстояние на един час Третото Лице на Божеството беше при мен. Той ми даде стиха в Евреи 10:19 – „Като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището“, и „внезапно“, казва Рийс, „бях пренесен в друг свят, в това светилище, където Отец, Спасителят и Святият Дух живеят. Там чух Бог да ми говори и аз живея от тогава там. Когато Святият Дух влиза, Той идва, за да пребъдва завинаги. Слава да бъде на Исусовата кръв!“
Един разказва, че няма думи, с които може да опише малкото събрание в къщата тази нощ; Божията слава е слязла. Рийс започва с припева: „Има сила, чудотворна мощ, в кръвта на Христа“. Те не могат да спрат да пеят цели два часа; след това от 9 часа вечерта до 2:30 часа сутринта „Святият Дух говореше неща, за които никога не бях сънувал, и величаеше Спасителя“.
Когато се събужда на следващата сутрин, той казва. „Разбрах, че Святият Дух е влязъл, за да остане завинаги. Чувството, което имах, беше, че Той ме доведе в дома на пируванието и знамето Му над мен бе любов. Невъзможно е да се опишат потоците от радост, които последваха.“
Рийс Хауелс не е човек, комуто се отдава да говори публично. Той е по естество тих и стеснителен; но когато Святият Дух идва в него, Той му развързва езика и му дава Своето дръзновение. На сутринта в палатката на конференцията има хвалебно събрание, на което присъстват около хиляда души. По време на събранието той става и им казва ясно и спокойно, че ги призовава за свидетели, че същият Святи Дух, Който влезе в апостолите в деня на петдесятницата, е влязъл в него и ще произведе подобни резултати. Въздействието е толкова голямо, че през следващата седмица, когато тълпите се събират да чуят слово от един известен проповедник, буквално стотици дошли да питат Рийс как Святият Дух е дошъл в него. Това е първият поток от обещаните реки, които, както казва Исус, бликат от онези, в които пребивава Духът.