Пръчка в Лозата
Една вечер се подготвя специално събрание в селото и един приятел на Рийс Хауелс трябва да говори. Те решават да отидат заедно до селото, но когато става време да тръгнат, приятелят праща съобщение, че е възпрепятстван. Рийс много се разтревожва, но се сеща защо е така. През деня той не се е молил за събранието, както обикновено; разчитал е повече на приятеля си, отколкото на Святия Дух. Той също разбира, че Присъствието, което винаги го придружава вечер към селото, сега се е оттеглило и Святият Дух е огорчен. Той върви половината път със съкрушено сърце, докато вече не може да продължи. „Моля Ти се, прости ми“, казва той на Господа. „Обещавам, че това няма да се повтори. Ако искаш само да дойдеш и дадеш победа в това събрание, тогава се заричам, както Ефтай, че като се върна тази вечер, ще Ти дам, каквото поискаш“.
В събранието има голямо благословение и връщайки се у дома, когато стига до мястото на обрека, той моли Господа да му каже какво иска от него. Отговорът е неочакван. „След тази вечер“, казва Господ, „искам да престанеш да бъдеш собственик. Ще се откажеш ли от всякакви претенции за парите си?“ Рийс не може да разбере. Не са ли парите му вече Господни? Тогава Господ му показва неговото състояние. До този момент той приема, че не може да моли Бог да посрещне някаква нужда, ако може самия той да я задоволи, и така всичките му пари в действителност са изразходвани за Божието дело. Но те са все още негови пари, той се радва да дава и има право да даде или да не даде. „В бъдеще, като слуга“, казва Господ, „няма да имаш право да даваш без Мое разрешение. Нито една стотинка от Моите пари няма да се изразходва, освен за съществени неща.“ За да му обясни какво иска да каже с това, Господ го пита: „Ако имаше семейство и деца, когато няма храна или дрехи би ли похарчил пари за вестник или друго нещо, което не е необходимо?“ „Не“. „Е, тогава, тъй като светът е Мой, докато има някой, който се нуждае от необходимото в живота, няма да харчиш нито стотинка за друго“.
Рийс разбира какво означава да се лиши от радостта да дава и зависимостта, в която ще бъде до края на живота си. Но той е дошъл при Бога, за да изпълни обрека си. Затова, като свива встрани от пътеката, коленичи в тревата и призовава звездите и облака от свидетели за да обещае, че от тази нощ нататък ще бъде само проводник.
Като продължава да върви, неприятелят му пошепва: „Знаеш ли какво направи? Ти си по-зле от затворниците в Суонси. Те получават малко пари, които могат да изразходват, когато излизат, а ти никога няма да имаш нито стотинка“. „Да“, отговаря Рийс, „но запомни, че това е мой избор“. В момента, когато казва това, „като че ли цялото небе светна“, и Святият Дух му казва: „Аз ще ти кажа какво направи. Тази вечер Аз те присадих към Лозата и всичкият й сок ще може да тече през теб. Ти си една пръчка в Спасителя. Пръчката нищо не получава -само нуждаещите се взимат плода. Но след тази вечер от това място на пребъдване, каквото поиска Отец да даде на света чрез теб Той може да го направи. В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод. Понеже ти направи това за Мен, ти не си вече слуга, но те наричам приятел“. Приятел на Троицата! Това е едно лично откровение за думите на Спасителя в Йоан 15 глава, и дълго време, казва Рийс, радостта от разбирането на това го завладява.
Следващите осемнадесет месеца той никога не харчи нито една стотинка за друго, освен за необходими неща. През този период той има чувството, че парите му са отнети. Истинският изпит, както често се случва, е много особен и идва след четири месеца. Става въпрос за една стотинка и това показва колко ревностно Земеделецът наблюдава пръчката.
На последната конференция в Ландриндод той среща човек на име Джон Госет. Той иска адреса му и за Рождество му изпраща две книги и една картичка. Борбата започва когато Рийс Хауелс пожелава да му изпрати за Нова година картичка и благодарствено писмо. „Разбира се“, казва той, „че щеше да ми струва само една стотинка, но Святият Дух ясно ми каза, че не става въпрос за сумата, а за принципа на послушанието. Една новогодишна картичка не беше от жизнена необходимост!“ И така, той пише на господин Госет, като му благодари за книгите и едновременно посочва причината, поради която не изпраща картичка. След като пуска писмото, е атакуван от „клеветника на нашите братя“: „Сега ти обиди приятеля си! Искаш да му внушиш, че той не си служи правилно с парите си.“ Обаче младият слуга се доверява на своя Господар – Той няма да позволи на приятеля му да получи криво впечатление.
Две седмици по-късно те се молят за две лири, които да получат в един определен ден. Същата сутрин пристига писмо от Лондон. То е от Джон Госет и когато Рийс Хауелс го отваря, намира две лири. Джон Госет пише: „Получих писмото ви и благословението, което ми донесе, има по-голяма цена, отколкото всички рождествени и новогодишни картички. Всяка неделя посещавам болницата Уестминстър и миналата неделя писмото ви беше моята проповед за болните: положение, придобито чрез благодат. Когато се нуждаете от пари за делото, ако ми пишете, ще се радвам да участвам и аз“. Разбира се, Рийс няма никога да направи това. Неговите нужди са познати само пред Престола на Отца. „Но“, прибавя той, „по този начин беше лесно този човек да бъде докоснат! Той ми стана голям приятел и често беше употребяван от Бога в отговор на молитвите ни.“
По-късно, като коментира това отношение на Святия Дух към него, Рийс Хауелс казва: „Един път завинаги приключих със собствеността си. Бях мъртъв към парите, както към камъните на пътя. Изпитвах голяма радост, че Спасителят ме е направил пръчка – само проводник, чрез който Неговият възкръснал живот може да се излива за нуждите на света. Няма по-интимна връзка от тази на пръчката с Лозата. Но има нещо, което Земеделецът не може да направи – да присади стария живот към Лозата. Себето никога не може да пребъдва в Спасителя, нито един атом от него. Преди да бъдеш присаден към Лозата, трябва да бъдеш откъснат от стария живот.“