Предизвикване на смъртта
Втора част
Даже с привидния неуспех с туберкулозната жена, Рийс Хауелс знае, че е постигнал положение на застъпник. Няма нужда от доказателство, но е сигурен, че Господ ще сложи Своя печат на победа. Това става няколко месеца по-късно. Той е повикан да посети един човек в селото, който умира. Намира го вече в безсъзнание. Жена му плаче сърцераздирателно, защото има десет деца, а мъжът е единственият, който печели хляба им. Рийс Хауелс е много съкрушен. Той поема страданието на жената върху себе си, като че ли е негова сестра. Той излиза на полето и плаче, и както казва: „Когато ти плачеш или Святият Дух в теб, бъди сигурен, че си докоснал Престола на благодатта“.
Той знае, че единственият начин да й помогне е да върне мъжа й, но това е извън човешките възможности. Обаче Господ му дава толкова силно съчувствие към жената, че страданията й стават негови и нуждата й – негова отговорност. Бог е „Баща на сираците“, и Той „поддържа вдовицата“. И така Рийс знае, че ако се застъпва за бащата, то Святият Дух ще го употреби да поеме грижата да поддържа тази жена и нейните деца.
Той се връща в къщата на жената, сяда и докато чака тя да слезе долу, чува странен глас, който му казва: „Той няма да умре, той ще живее“. „Тишината, която настъпи в тази стая“, казва Рийс Хауелс, „беше тишина, която Бог твори, когато присъства“. Жената слиза и той веднага й казва: „Откакто те видях, почувствах голям товар да се моля за твоя съпруг и Господ ми каза, че той няма да умре, ще живее“. Но тя не е убедена, и има причина за това – състоянието на мъжа й и това, че последният човек, за когото Рийс Хауелс е казал, че ще оздравее, е умрял толкова скоро.
Той я оставя и се връща у дома си. Но когато прекосява общинския площад, Господ започва да му говори отново и казва: „Утре сутринта рано трябва да отидеш да й кажеш пак, без да се съмняваш“. Това е толкова силно потвърждение, че като си ляга, той заявява на висок глас: „Утре се връщам, за да предизвикам смъртта и да й кажа: няма да вземеш този човек“.
Тъй като в 8 часа на другата сутрин трябва да вземе влака, той излиза преди 6 часа, за да отиде до селото. Вали сняг и е тъмно. Лукавият го атакува през целия път. „Като че ли легиони от демони стояха срещу мен“, казва той. „Почувствах се като някой, който върви срещу течението и неприятелят постоянно повтаряше: Човекът умря снощи, щом ти излезе от къщата.“
Това е тежко изпитание на вярата, но след като води борба през целия път, той се приближава до къщата и му е приятно да види, че свети. Влизайки, той казва на жената: „Не те упреквам, че не прие това, което ти казах вчера. Не ти го казах със сигурност, с която казвам нещата, които знам, но дойдох тази сутрин да ти кажа сега, че твоят мъж няма да умре, и за доказателство ти обещавам, че ако той умре, ще поема твоята и на децата издръжка“. Този път тя приема думите му и той се връща обратно с голяма радост, съвсем различна от преди.
Рийс отсъства за два дена и през това време постоянно отхвърля атаките на лукавия. На връщане Сатана продължава да му говори, че го чакат да му съобщят за смъртта на човека и да го повикат да говори на погребението! Когато пристига на гарата, някои от вярващите го чакат и един извиква: „Той е вън от опасност. В момента, когато си напуснал къщата, той се е почувствал по-добре!“
Следващият случай е по-тежък. Това е една жена, от най-ревностните покаяни хора, в чийто дом стават събранията им. Тя е жена на Уилиям Дейвис и роднина на туберкулозната жена. Жената е сериозно болна след раждане и докторът не дава надежда, че ще оздравее. Когато Рийс Хауелс отива в дома им, всички плачат. „Знаеш ли Божията воля?“ – е първият въпрос, който му задава Уилиям Дейвис. „Още не ми я е открил“, казва той, „но не вярвам, че Господ ще я вземе без да ми каже“. Това е първият лъч на светлина. Няма време за отлагане и Уилиям Дейвис в своята тревога настоява: „Дали Господ ще говори днес?“ „Вярвам, че ще говори“, го успокоява Рийс.
И така, докато върви към къщи, Божието слово пак идва до него: „Тя ще оздравее и няма да умре“. „В момента, когато чух“, казва Рийс Хауелс, „аз изпитах радостта на изцелението“.
Рано след обяд той пак отива, тъй като всяка минута е скъпоценна. „Ако ти кажа каква е Божията воля, ще ми повярваш ли? И ако ти кажа, че жена ти ще стане по-добре, няма да плачеш, нали?“ – шегува се той с Уилиям Дейвис. „Ако искаш да плачеш, по-добре си поплачи преди да ти кажа!“ „Святият Дух беше в дома“, казва Рийс Хауелс, „и аз знаех, че Той е победил смъртта. По човешки смъртта е в стаята, но аз имах пълно спокойствие. Ние коленичихме и се молихме, около шест от децата се присъединиха към нас. Беше изключително хвалебствено събрание, и тя стана по-добре от този ден!“
Чрез достъпа, който в своето застъпничество постига за туберкулозната жена, Божият слуга става по-чувствителен към Неговия глас в случаи на болести, както никога по-рано. В нейния случай, това е едно дълго духовно изкачване, но сега той разбира, че веднага може да приеме Божието Слово. Той има толкова много подобни случаи, че това става негова специална служба.