Обрекът на назирей
Пътят на застъпничество, който Рийс Хауелс следва сега, става по-определен и се издига стръмно нагоре. Трудните случаи, за които е призван да се моли, се намират в селото и са под негово влияние. Но сина на Джон Госет той не е виждал и вероятно никога няма да го срещне, и няма никаква възможност да влияе върху него, освен чрез Престола на благодатта. Господ му казва: „Това ще бъде пробният изпит на твоето застъпничество“. Очевидно Господ приготвя Своя слуга да постигне по-голяма позиция, отколкото той съзнава, и затова трябва да бъде отклонен от службата между хората, за да има работа само с Бога. Молитвата е съвсем определена, написана на картичка, подписана от Джон Госет и от него, от която и двамата имат по едно копие. Рийс Хауелс смята, че това е едно от най-скъпите му притежания.
След като се връща от Лондон, като част от неговото пребъдване Рийс е призван да коленичи три часа всяка вечер от шест до девет часа, след прибирането си от мината. Той вижда как Господ го е приготвял за тази работа, като няколко седмици преди това го е накарал да предаде ръководството на мисията на своя приятел. Сега той е призван да се откаже от всички духовни дейности навън, даже не трябва да посещава събранията в мисията. Трябва да чете Библията на колене, което винаги е правел, и Святият Дух ще бъде неговият Учител. „Трябваше ми време, за да се науча как да седя спокойно в Неговото присъствие“, казва той. „Толкова бях свикнал да проповядвам, когато имам нова светлина от Словото, че бях готов да проповядвам без да се усетя, че няма хора! Трябваше постоянно да се опомням“. Главните условия за пребъдване са: 1. Пост – две яденета на ден. 2. Живот в положение на молитва, което значи без шапка. 3. Отказване от всяка работа в мисията и никакво посещение на служби. 4. Три часа всяка вечер на колене, два за четене на Словото и последният за пребъдване пред Бога. Той знае, че ще има и други пребъдвания, които още не са му дадени.
Този скрит живот е наистина различен от дейния живот, който е живял с години. Вместо да има общение с вярващи, трябва да бъде сам с Господа. Дори не му е позволено да съобщи на домашните си и на по-широк кръг от приятелите си, че е оставил мисията на приятеля си и е поел пътя на застъпничество. Така се разнася слух, че е разочарован от посещението си в Лондон и това го е накарало да се откаже от мисията и да не присъства никога на служение.
В началото той смята, че никога няма да изпита радост от този скрит живот, както е изпитвал в дейната си работа. Струва му се голяма трагедия да получава много светлина от Словото, а да няма изход за нея. Дори си мисли, че Бог няма никога вече да му позволи да проповядва. Другото неудобство е, че не може така лесно да се моли вечер както сутрин, защото преживяванията през деня оставят впечатление в ума му и в началото му е много трудно да се освободи от тях. „Дори и да сме далеч от присъствието на хора, колко трудно е“, има обичай да казва той, „да потушим гласа на себето. Но след време Господ ме доведе до състояние, в което от момента, в който затварях вратата в шест часа, светът беше за мен навън и имах достъп в Божието присъствие. Общението беше съвършено. Можех наистина да кажа: толкова близо до Бога – не бих могъл да съм по-близо; защото в лицето на Неговия Син аз съм така близо, както е Той.“
Тогава Господ му казва, че трябва да е готов да бъде поставен в каквото и да е положение, което пророците или апостолите са заемали. „Видях как беззаконието на народа е възложено върху Езекиил“, казва той, „но не се страхувах да бъда изпитан с храната, както той. Нито се страхувах от Еремия, но бях уплашен от Исая! Никога не е имало пророк като него, от царска кръв, и един от големите държавници и писатели, когото Святият Дух е смирил в това, което го е накарал да направи (Исая 20 глава). Единственото утешение за мен беше, че като започна да чета Битие, щяха да минат два месеца, докато стигна до него. Но стигнах много по-скоро до нещо друго, което нямаше как да избегна. Не бях изпитан в Битие, а в Числа 6:2-6: „Когато мъж или жена направи изричен обрек на назирейство, за да посвети себе си Господу… През всичкото време на назирейскя си обрек да не тури бръснач на главата си… ще бъде свят, и нека остави да растат космите на главата му… да не се приближи при мъртвец“. И Святият Дух ми каза: „За периода на това застъпничество ти трябва да живееш така. Ако баща ти или майка ти умре, няма да се приближиш при тях и по никакъв начин няма да си послужиш с бръснач“.
Казах на Господа, че е по-добре да умра, отколкото да направя това. Бях точно на тридесет години и един от шестима братя, които сме живели много почтен живот, и знаех, че те няма да позволят такова нещо в дома ни. Да ходя без шапка беше достатъчно лошо, но това беше хиляди пъти по-лошо. Мислех, че всеки който има брада поне един път в седмицата я подстригва, но назирей не може да стриже косата или брадата си. И лукавият ми пошепна: „И във всеки случай след шест месеца тя ще стигне до колената ти, и единственото място за теб ще бъде лудницата. Няма да е толкова зле, ако отидеш сам, но най-голямото нещастие ще бъде, че ще пратиш и родителите си там.“
„Казах на Святия Дух, че не познавам никой от това поколение, който е повикан да върши такова нещо, и как бих могъл да се съглася и аз? Но, както винаги, Той настояваше да проникне до истинската причина на моето нежелание. Той не приемаше извинения. „Кажи Ми истината“, каза Той. „Защо не искаш да ходиш като Самуил и Йоан Кръстител?“ „Заради родителите си“, отговорих аз, „трябва ли да ги доведа до гроба или в лудницата?“ И аз наистина си мислех, че това е причината. Но Господ ми каза: „Сложи родителите си на кръста. Моята майка беше в тълпата, когато висях на кръста – най-голямата жертва, която светът е видял. Кажи ми истинската причина, защо не искаш да си назирей?“ И така аз Му казах: „Истинската причина е, че влиянието на хората е много силно и се страхувам, че няма да мога да устоя“. „Точно така“, каза Той. „Това е причината. Защо искам да го направиш? Ако няма нищо от света в теб, как може светът да ти повлияе? Може ли да повлияе на мъртъв човек? Ти ще станеш назирей, когато всичко това е изтръгнато от теб“. Той също прибави: „Както и да е, не е ли брадата по-естествена за човека, отколкото да се бръсне?“ И аз трябваше да призная, че е така. Казах още нещо на Господа: „Беше доста лошо, че взимах у дома скитници, но да стана и аз такъв – знам, че братята ми никога няма да живеят с мен“. Но Той отговори: „Не, ти трябва да живееш у дома. Преди да стигнеш това положение, всяка естествена обич, всяка нежна връзка трябва да се пречупи, докато душите на другите хора станат за теб също като душите на твоите собствени близки.“ Знаех, че трябва да мина по този път – нямаше нужда да се рита срещу остен.“
Той трябва да каже, както винаги: „Помогни ми!“ Има няколко дена милост преди домашните му и хората от вън да забележат, че не се бръсне. Той се нуждае от подготовка, за да посрещне тяхната изненада. Това става точно няколко седмици, след като се очертават перспективи за живота му след отиването му в Лондон. Бащата на Джон Госет е личен приятел на крал Едуард VII и посещението на Рийс в дома на Джон Госет е едно събитие в живота на баща му; има съобщение в местния вестник и той знае, че е от баща му. Родителите му наистина се гордеят с него и очакват друга възможност. Във всичките особени опитности, които има през последните няколко месеца, те никога не се съмняват в неговата искреност. Единственото им възражение е, че допуска някои „прекалени неща“. Но сега това за тях ще бъде „връх на глупостта“!
Първото нещо, което забелязват, е че не излиза вечерно време, както по-рано, и се чудят каква нередност има в мисията. След това виждат, че не слиза от стаята си в неделя. Баща му и майка му същата неделя не отиват на църква и той ги чува, като си шепнат: „Какво му става? Да не е разочарован от посещението си в Лондон?“ Най-после когато забелязват, че не се е бръснал и прекарва всичкото си време в стаята, те мислят най-лошото за него! „Изпих тази чаша до дъното“, казва Рийс Хауелс. „Това ми струваше много и те биха направили всичко, за да предотвратят моята капитулация в очите на хората. Колко много желаех да кажа една дума за обяснение! Това щеше да разреши въпроса. Но, не. Пътят ми беше: „И не отвори устата си“. Това беше така болезнено за мен, като действителна смърт, през която трябваше да мина за външния свят. Станах за приказка на всички. Много хора мислеха, че външният ми вид издава провала ми, но не можеха да открият откъде идва. Даже дрехите ми бяха достатъчна причина да се срамуват от мен, защото Господ ме накара да дам най-хубавите си дрехи и да задържа само един костюм. Първите две седмици нямах победа и когато отивах на работа изпитвах голяма мъка. Години преди това, когато вървях с Уил Батери и хората се обръщаха да ме гледат, аз се червях, защото никога не бях виждал човек като него – винаги небръснат, с дълга коса, развързани обувки; и тогава си мислех: „сега се срамувам и червя да вървя с него; но да предположим, че бях на негово място!“ Тогава си спомних, че Спасителят беше взел неговото място, умрял с неговата смърт и оставил Своето земно семейство. А аз бях толкова податлив и се червях, само защото съм с него. И тогава ми дойде глас: „Един ден ти ще трябва да ходиш така“. Сега трябваше така да правя. Ако се изчервявах, когато минавах покрай някои хора, Той ме караше да мина по същия път отново. Той ме наблюдаваше отвсякъде, докато станах мъртъв като човек, който наистина е умрял. Само цената на една загубена душа ме караше да правя това.“
Той е критикуван не само от светските хора, но много повече от религиозния свят. Знаехме, казват те, че той прекалява; те са пророкували падението му, и ето – то е дошло. Това е опитността в Псалм 69:8: „Чужд станах на братята си и странен на чадата на майка ми“. И причината за това е дадена в следващия стих: „Защото ревността за Твоя дом ме изяде; укорите на ония, които укоряваха Тебе, паднаха върху мене“. Малцина – само от вътрешния кръг – знаят, че по избор той е поел пътя на застъпничество и че Святият Дух го кара да ходи в този път на срам, в който мнозина изпадат поради грях. Светът мисли, че е станал „калугер“, или „нещо особено му е хрумнало“ или че в резултат на несполука е полудял.
Можем да си представим какво е изпитвала Елизабет Джонс, неговата близка духовна другарка, при все че са загубили всяка надежда да се оженят. Един път, когато трябва да се срещнат, тя е възпрепятствана да отиде навреме и Рийс Хауелс си мисли, че най-после и тя се е отказала и не може повече да понася да я виждат с него, с неговата дълга коса и брада. Но тя нито един път не се отказва. Тя стои твърдо с него до края.
Но ако в началото светът го засяга, в крайна сметка той започва да влияе на света, защото хората чувстват Божието присъствие в него. Даже някои невярващи хора започват да свалят шапките си, когато минават покрай него на улицата. Един стар човек казва на хората: „Помнете думите ми: тук върви един нов Йоан кръстител“. Доказателство за влиянието му в окръга се вижда по-късно, когато един човек, който не знае името му, просто пита кондуктора: „Къде живее човекът със Святия Дух?“ – и е насочен към Рийс Хауелс.
Рийс разказва: „След две седмици имах победа и бях мъртъв към влиянието на света. Както апостол Павел казва: „Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас“ (2 Коринтяни 4:17). О, каква беше славата на този вътрешен живот! Трите часа вечерта прекарани в слава: нищо друго, освен Словото изяснено от Святия Дух. Какъв съвършен мир ми даваше Святият Дух и каква любов за една загубена душа! Дотогава винаги изпитвах страх от изпитите на Святия Дух и ме беше страх от нови пребъдвания, защото не можех да ги откажа; а когато съществува и най-малкият страх, няма съвършена свобода. Хората мислят, че не се страхуват, защото не са били изпитани. Аз мислех, че няма да се страхувам, ако застана срещу света и неговите мнения, и че е най-лесно да си мъртъв към него, но това беше най-голямата грешка, която съм правил. Трябваше да бъда освободен стъпка по стъпка, това беше процес на освещение, когато себето и всички похоти трябваше да се променят за Божествения живот (Римляни 6:6; 2 Петрово 1:4). Всеки ден се смалявах, а Той се възвеличаваше.“
След като прекарва шест месеца като назирей, Господ му дава уверение, че застъпничеството е прието и той има пълна свобода в присъствието на Бога. Той отива веднага при майка си и й казва, че е свободен и може да се обръсне. Тя е толкова щастлива, че не може да каже нищо друго, а само повтаря: „Слава на Бога!“
През следващите няколко месеца в кореспонденцията между него и Джон Госет се споменава относно тази увереност. Единствените признаци за отговор са, че синът му е променил живота си, подписал е обещание, че няма да пие, напуска армията и отива да работи като фермер в Канада. Дванадесет години по-късно Рийс Хауелс получава известия за пълния отговор на застъпничеството. Едно писмо от Едгар Фейсфул, секретар на Южно-африканската обща мисия, писано на 3 август 1921 година в Кейптаун, гласи:
„Мили Рийс,
Вероятно си чувал за смъртта на г-н Джон Госет на 12 март, след като боледувал една седмица от пневмония; неговите последни думи са: „Господ дойде“. Г-н Пирует получава това известие от сина му Ралф Госет, който разказва за своето собствено обръщение. Той и жена му присъстват на събранията на един евангелизатор. Той говорил за блудния син и думите „когато дойде на себе си“ останали в ушите на Госет. На следващия ден, докато работел, те непрекъснато го преследвали. Няколко дена по-късно, той и жена му се изправили в събранието и свидетелствали. Това е голяма новина и аз зная, че ти ще се зарадваш да я чуеш. Мисля, че си имал определена молитва за него преди години и си бил уверен, че молитвата ти е чута“.