На опашката
Междувременно Рийс Хауелс пише на Алберт Хед, директор на Южно-африканската обща мисия, и се кандидатира за мисионер. Той му разказва за изцелението на вуйчо си и на Джоу и получава писмо от Хед с молба да отиде в Лондон, за да се срещне със съвета на мисията и да заведе със себе си Джоу.
Сутринта, когато тръгват за Лондон, двамата с Елизабет Хауелс имат само две лири, а тя има нужда от парите същия ден. Но, както винаги, „първа нужда – първа необходимост“. Тъй като тръгват преди да дойде пощата, той има право на тези пари и утешава жена си, че сигурно ще дойдат пари по пощата. Джоу също пристига в Лондон само с 5 шилинга, като си взима билет само за отиване. Рийс Хауелс се среща със съвета на другата вечер и двамата с Елизабет са приети в мисията. На следващия ден Алберт Хед свиква събрание, на което Рийс Хауелс трябва да говори за застъпничеството. Господ благославя събранието и когато напускат на другия ден Алберт Хед, ръкувайки се с него, каза: „Господ ми говори чрез вас. Никога преди не съм поемал грижата за мисионер, но Бог ми каза да ви имам като мой мисионер. Никой друг няма да ви издържа и докато проповядвате в Африка, аз ще имам дял в жетвата!“
Преди да вземат влака те обядват с приятели и когато тръгват, в ръката на Рийс Хауелс е сложен един плик. Когато го отваря в Падингтон, намира вътре пет златни лири. Те са дошли с пет шилинга, а си отиват с пет лири! Те хвалят Бога, когато пристигат у дома, и Елизабет им разказва как получава две лири половин час след като са заминали. „Няма нищо по-добро в света за укрепване на вярата ни, както изпитанията!“ – казва Рийс Хауелс.
По-късно и двамата заминават за Шотландия, където Елизабет прекарва една година обучение в мисията „Вяра“. Рийс Хауелс я оставя там и заминава за Лондон за един деветмесечен курс по медицина в колежа Ливингстон. Там също има много изпитания на вярата и избавления. Неговият близък приятел в колежа, с когото има голямо общение в Духа, е Харолд Сентджон, който по-късно става известен библейски учител. Те имат обичай да стават в пет часа всяка сутрин за общение с Бога. Чукат на стената, която ги разделя, за да се събудят един друг. Междувременно Елизабет получава всичко необходимо за живота си в Шотландия. Нито един път не става нужда Рийс Хауелс да й изпраща нещо. „Ние бяхме в училището на вярата“ – казва той, „и с нищо не може да се сравни това да си освободен, за да пребъдваш“.
Някои хора се чудят защо Рийс Хауелс учи медицина, след като Господ му е дал такива чудни случаи на изцеление. Но въпросът е, както вече споменахме, че той никога не е бил против медицината. Принципът, който открива в живота на застъпничество е, че „човешката невъзможност става Божия възможност“, и повечето от случаите в неговите опитности са станали тогава, когато медицината не е могла да помогне. Рийс Хауелс казва, че само веднъж е отказвал да даде лекарство, и то когато Самуил се е родил и жена му е била тежко болна. Господ му е казал, че тя не трябва да взима лекарство. „Какво изпитание беше това!“ – казва той. „Беше борба на вяра за мен и борба със смъртта за нея. Никога не се помръднах от разбиранията си. Единственото нещо, което знаех, беше, че Господ ми каза това. Казах на жена си: „Не трябва да взимаш лекарство, за не умреш.“ В нашето крайно изпитание, като четяхме една сутрин думите „Имайте вяра в Бога“, те изпъкнаха със златни букви. Ние повярвахме и от същия момент тя започна да става по-добре.“
По повод на темата медицина и вяра Рийс Хауелс казва: „Да кажем на хората да не взимат лекарства, когато не сме сигурни в нашето водене, е повече от трагедия, ако хората умрат. Но познавам случаи, когато хората са водени да не взимат лекарства и са имали победа през целия си живот. Един от тях е Лорд Радсток, който ми е разказвал много случаи как Господ е оценил вярата му. Друг случай е А. Симпсон, основателят на Християнския мисионерски съюз, който много пъти е доказвал, че има изцеление в Кръвта. Взимането на лекарства напълно зависи от воденето. Ако Святият Дух води човека да не взима лекарства, Той ще се погрижи за това. Ние бяхме водени да преминем курс по сестринство и медицина и доказателство за това е, че Господ трябваше да отговори на молитвата ни, за да ни даде тази възможност. След като завършихме обучението си в Единбург и Лондон, Господ ми отвори врата да бъда помощник на един лекар, да раздавам лекарства шест месеца и жена ми да премине курс по майчинство, които се оказаха много полезни на мисионерското ни поле.“
Около една седмица преди да заминат те получават пари от мисията за пътуване до Лондон, но се нуждаят от някои неща, за да попълнят приготовленията си. Отново те прилагат принципа – първа нужда, първа необходимост. „Винаги имаме склонност да задържаме парите и така да се измъкваме от Божиите изпити“, казва Рийс Хауелс. „Ние направихме всичко възможно този път! Както и да е, трябваше да похарчим парите и всички хора около нас мислеха, че имаме достатъчно пари. Очаквахме, че парите сигурно ще пристигнат един ден преди да тръгнем за Лондон; но последната поща дойде и нямаше пари, а влакът заминаваше на другата сутрин преди пощата. Мислехме, че раздялата ни с вуйчо, леля и малкия Самуил ще бъде много тежка, но товарът за парите за билети малко я облекчи! Често пъти това е Божият начин, когато има да вършим нещо много трудно – Той ни възлага друг товар и така прави първия по-лек.
На следващата сутрин не беше така тежко да се разделим с нашите родители и близки, защото трябваше да вървим до гарата без пари! Бяхме сигурни, че ще дойдат на перона на гарата, но не, дойде време влакът да тръгне. Какво трябваше да правим? Имаше само една възможност. Имахме още десет шилинга и трябваше да пътуваме, докъдето стигнем. Нашата невъзможност щеше да бъде Божията възможност. Трябваше да сменим влака в Ланели, около 20 мили от дома и да чакаме там няколко часа. Без никой да знае, ние си взехме билети до там. Имаше много хора на нашата гара, които ни желаеха всичко най-хубаво, но ние се нуждаехме от пари, за да отидем до Лондон. Мнозина дойдоха до Ланели, като пяха песни през целия път. Мина ми през ума мисълта, че бих пял по-добре, ако имах пари!
Отидохме да закусим с някои приятели в Ланели и след това се върнахме на гарата, но още не избавени. Сега трябваше да дойде влакът. Святият Дух тогава ми говори и каза: „Ако имаше пари какво би направил?“ „Бих се наредил на опашката пред гишето“, казах аз. „Е добре, не проповядваш ли, че Моите обещания са равни на парите? По-добре да се наредиш на опашката.“ Нямаше друго какво да правя освен да послушам. Имаше около дванадесет души пред мен. Те минаваха пред гишето един след друг. Дяволът продължаваше да ми говори: „Ето сега има само няколко души пред теб и когато дойде твоя ред ще трябва да си отидеш. Проповядвал си много за Моисей с Червеното море пред него и египтяните – зад него; но сега ти си затворен отвсякъде.“ „Да, затворен,“ отговорих аз, „но като Моисей ще бъда славно освободен!“ Когато имаше само двама души пред мен, един човек излезе от тълпата и каза: „Съжалявам, не мога да чакам повече, трябва да отворя магазина си!“ Той каза „Довиждане“ и сложи тридесет шилинга в ръката ми! Това беше тъй славно и само едно предвкусване на това, което Господ щеше да върши във Африка, ако ние Му бъдем послушни. След като взех билетите, хората, които дойдоха с нас до влака започнаха да ни дават подаръци, но Господ ги е задържал, докато ни изпита. Ние пяхме през цялото пътуване до Лондон!“
Когато пристигат, Алберт Хед ги кани на закуска следващата сутрин. Той им казва, че има за тях 50 лири, но не ги е пратил по пощата. „Благодаря на Бога, че не ги пратихте“, казва Рийс Хауелс, като си мисли, „за нищо на света не бих искал да съм без опитността на опашката.“
Те имат всичко необходимо с изключение на три неща: по един часовник, по една писалка и по един шлифер за всеки. Не споменават на никого за тези неща, но Алберт Хед на закуската пита: „Какви часовници имате?“ и им казва, че неговият син Алфред иска да им даде по един часовник. След това пита: „Приготвихте ли се за дъждовните сезони в Африка? Имате ли шлифери?“ Когато те отговарят, че нямат, той им казва да отидат да си купят и им дава един адрес, като казва, че трябва да ги вземат на негова сметка. След като написва адреса, той пита: „Виждали ли сте този вид автоматични писалки?“ „Не“, отговарят те. „Трябва да вземете по една със себе си“, казва той. Така Алберт Хед им дава трите неща, за които са казали на Господа!
Хед ги кани да дойдат пак на закуска другата сутрин и да водят молитвата. Той моли Рийс Хауелс да каже на прислугата малко от своите опитности на вяра. „Вие имахте опитности преди известно време, нали?“ – казва той. „Да, и то съвсем наскоро“ – отговаря Рийс Хауелс и им разказва за чакането на опашката. Хед едва успява да изчака да чуе какво е станало. „Никога не съм чува подобно нещо!“ – извиква той. Рийс Хауелс обаче им казва, че това не е краят и че това, което се случило предния ден в Кори Лодж в тази стая е още по-добро. Той им разправя историята с часовниците, шлиферите и писалките. „Предпочитам това вместо 1000 лири“, казва Хед; „да знам, че Господ може да ме води така в моето даване.“
Те напускат Англия на 10 юли 1915 г след една славна победа, знаейки, че Онзи, Който ги е повикал за такъв живот, е в състояние да ги избави при всички обстоятелства.