Купуване на второ имение
Господ възлага един товар на Рийс Хауелс относно нуждата за друго имение, за да настани двойно повече ученици. Словото, което получава е: „Уголеми мястото на шатъра си, и нека се разширят завесите на жилищата ти; продължи въжата си.“
Един месец преди отпечатването на първия доклад за училището той чува за смъртта на сър Чарлз Рутен, притежателят на Дервен Фавър – едно красиво имение на пътя за Глиндервен. Дервен Фавър на уелски означава „големият дъб“. Старото дърво още стои на мястото си. Сър Рутен е бил директор по жилищните въпроси към Министерството на здравеопазването и е похарчил хиляди лири за имението, като купува цялата земя между него и шосето за Мъмбълс, за да не би някой да закрие гледката към залива на Суонси. То се състои от една голяма къща, три малки и около 68 декара земя. Сър Рутен е показал своята способност като архитект в преустройството на къщата, в уреждане на големи тревисти площи и алеи с цветя и в красиви италиански градини, за които е донесъл скъпи камъни от Италия, като е изразходвал повече от 20,000 лири. Земята поскъпва, защото град Суонси бързо се разпростира към Мъмбълс, а Дервен Фавър е най-близкото голямо имение до училището.
Тогава Господ открива на Рийс Хауелс, че Дервен Фавър е следващото имение, което трябва да купи. И така той започва да се моли и понякога се разхожда с приятели около стената на имението, както около стените на Йерихон. Не след дълго той чува, че лейди Рутен го е обявила за продан и че отново католическата църква предлага да го купи. Изправен пред такова изпитание, той чувства нуждата Бог да му даде някакъв знак. Той разбира, че положението е сериозно – ако те вземат имота, ще създадат свой център близо до университета. Той е сигурен, че Бог отново го вика да застане „против неприятеля в лицето на католическата църква“. 3атова се помолва Бог да потвърди волята Си, като му изпрати голям чек още на следващия ден от някъде, откъдето никога досега не е получавал пари. На другия ден първата поща пристига без пари, втората пак така, но в третата има писмо със 100 лири от някой, който никога не е пращал!
Точно тогава финансовата криза е най-голяма и Англия трябва да се откаже от високия си стандарт. Това е най-неподходящото време за предприемане на големи дела, което тежи извънредно много на Рийс Хауелс. „Господ винаги показва всичките трудности“, казва той, „когато има да върши нещо чрез теб.“ Затова той се чувства воден да иска от Бога друг знак. Той моли Господ да му изпрати чек от 50 лири. „Спомням си сега събранието, което имахме предната вечер“, казва той, „хвалейки Бога преди победата! Бяхме готови да вярваме големи неща. Сутринта целият персонал и учениците очаквахме избавлението. Чудно, пощаджията донесе едно писмо от Шотландия. С вълнение го отворихме и намерихме вътре чек от 50 лири от съвсем нов дарител.“
Той взима подаръка и го занася на братовчед си – доктор Джон Хауелс, който има кабинет в Суонси, и му го показва като знак, че ще стане притежател на Дервен Фавър. Докторът влиза във връзка с лейди Рутен и след няколко дни двамата отиват да видят имението и тя дава обещание на Рийс Хауелс за първо право на избор. Забележително е, че същия ден, когато посещават лейди Рутен, те срещат агента на католиците, който е пратен от Лондон да разгледа имота. „Но Господ си послужи с лошото време“, казва Рийс Хауелс. „Беше ужасен ден, дъждовен и мъглив, така че бях сигурен, че той не успя да разгледа и половината от мястото; градините бяха обрасли и вероятно той си е отишъл с много лошо впечатление.“ Но Рийс Хауелс е изправен пред неприятеля. Сега следва изпитанието. Да направи ли той първото предложение? Те са предложили за Глиндервен 4000 лири повече от него. Какво ли биха предложили за Дервен Фавър? Той отива при агента и дава своята цена. Агентът е добре разположен и му казва да го потърси пак след неделния ден.
„Спомням си каква мисъл ми дойде за това, което бях направил“, казва Рийс Хауелс. „Още имах едно задължение за Глиндервен, и ето че се пазарях за 10,000 лири. Трябваше да замина да проповядвам в неделя. Когато си легнах в събота вечер, не можах да заспя, затова станах и слязох долу, за да извоювам победата. Това значеше да се впусна в една сделка от хиляди лири без една стотинка в ръката си. Само онези, които са сложили ръка на ралото и не гледат назад, знаят какво значи това. Всичките постове в света са нищо в сравнение с носенето на отговорност. Никога не бих го направил за собственото си семейство, но само за Божието царство. Лукавият ми каза ясно, че ако купя и Дервен Фавър ще банкрутирам, и аз се видях такъв. Но когато той спомена думата „банкрутиране“, аз също му казах, „Когато бях в Шотландия казах, че ако трябва да платя 10,000 лири за Глиндервен и католиците го изгорят на пепел на другия ден, пак ще бъде най-доброто капиталовложение, което някога съм направил. Затова не само, че съм готов да банкрутирам за Дервен Фавър, но съм готов да дам последната си капка кръв, за да го спася от католическата църква.“ В момента, когато казах това, аз бях свободен. Почувствах се свободен като птица за благовестването ми в неделя.
В понеделник сутринта аз се върнах в Суонси и отидох при агента да разбера дали преговорите са минали успешно. Той не беше още дошъл и докато се разхождах из града да го чакам срещнах един приятел, който ме попита къде съм бил в края на седмицата. Той ми каза, че все съм му в ума. „Не е чудно“, казах аз, „бях в съда за банкрутиране!“ и му описах победата в събота вечер. Той постоя малко замислен и после каза: „Защо са те оставили да водиш сам борбата? Ти ли си единственият протестант в света?“ „Така изглежда“, казах аз. „Няма да стоиш сам в това“, продължи той. „Ако Шотландските заветници са дали кръвта си, за да спечелят тази победа за нас, аз също ще дам нещо, за да я поддържам. Иди при агента и ако твоето предложение е прието ела при мен за депозита.“ Неоценима победа! И двамата стояхме със сълзи на радост в очите. Това беше трудно изкачване, но можах да кажа както Авраам: „Йеова Ире – Бог ще промисли.“ И аз също, струваше ми се, чувах тези думи, които Бог говори на Своя слуга: „Понеже си сторил това нещо… ще те благословя премного… защото си послушал гласа Ми.“ Избавлението винаги се намира на „планината“; живата вяра трябва първо да докаже на Бога, че е взела Словото Му и обещанието Му за победа.“
Агентът пристига и казва, че преговорите малко ще закъснеят. Тогава Господ казва на Рийс Хауелс да разгласи това съревнование. Затова той изпраща 4000 брошури, в които разказва за Божието водителство и че „преговорите продължават, и сега, когато Господ ни е дал победата чрез вяра, ние вярваме, че „Йеова Ире“ скоро ще бъде написано върху този чудесен имот.“
Няколко седмици по-късно католиците отказват повече да действат, може би поради неблагоприятния доклад на техния агент. Но има и един синдикат, който се интересува от имота, защото местните предприемачи знаят, че това е едно от най-желаните имения в Суонси и седмици по ред съществува напрежение и несигурност между тях и училището. Единствената претенция, която Рийс Хауелс има, е обещанието – първо право на избор – дадено от лейди Рутен. Една събота той отива в кантората на адвоката за окончателно уреждане, но той му казва, че е зает, и да дойде пак в понеделник. Рийс Хауелс разбира, че го отсрочва, затова в понеделник помолва своя братовчед, доктора, да го придружи. „Това беше решителен ден, дълго време няма да го забравим“, казва Рийс Хауелс. „Когато пристигнахме, само служителката беше в кантората. Тя каза, че адвокатът си е у дома и е болен, но е пратил съобщение за мен, че Дервен Фавър е продаден! Това беше голяма изненада за моя братовчед.
Сега наистина бяхме в голямо изпитание. Беше ли наистина от Бога или от човека? Ако е от Бога, Дервен Фавър не може никога да се продаде на друг човек. Като излизахме от кантората, Господ ми даде сила да кажа на братовчед ми: „Дервен Фавър не е продаден.“ Той отговори с твърд намек: „Не чу ли – момичето каза, че Дервен Фавър е продаден! Как можеш да кажеш, че не е?“ „Защото Господ ми каза да го купя“, отговорих аз. „Преди месеци писах за това.“ А адвокатът беше негов стар пациент. Тогава му казах: „Ще отидеш ли при адвоката?“ Той се съгласи да направи това и тръгна веднага. Дъщерята му отворила вратата. Никой, казала тя, не може да посети баща й, той е много зле. „За пръв път чувам пациент да е толкова зле, че да не може да види доктора“, отговаря братовчед ми и влиза направо. Там научава, че синдикатът е изпратил чек за депозит в кантората на адвоката, който щял да бъде приет същата сутрин, ако не беше болен; но в този час той се съгласи да отхвърли предложението им. Тогава Господ ми каза: „Трябва да купиш Дервен Фавър тази вечер или никога.“ И така, същата вечер жена ми и аз отидохме да видим лейди Рутен. Като вървяхме по алеята, забелязахме, че всичките лампи са изгасени! „Виж“, каза неприятелят, „те знаят, че пристигаш, и не искат да те видят!“ Тя се колебаеше и каза, че сериозно обмисля да задържи къщата за себе си. Но аз й припомних нейното обещание и нейният зет го потвърди. След това предложих 500 лири повече от синдиката и въпросът беше уреден. Нейният зет ме помоли да дам на адвоката една сума, докато бъде подписан договорът. Всичко, което имах на света, бяха 25 лири от две дарения, които бях получил този ден, и това беше моят първи депозит!“
Решението за покупка е за 8000 лири. В разстояние на три дни Рийс Хауелс получава пет дарения от 250, 300, 50, 25 и 50 лири, които с някои други малки суми му помагат да плати законния депозит и да осигури имота. Той не е воден да приеме любезното предложение, направено от неговия приятел преди няколко месеца, който обаче помага щедро по-късно.
През 1930 г около хиляда души от всички части на Уелс се събират, за да честват шестата годишнина на училището и освещаването на Дервен Фавър. На зелените площи пред къщата има голям пиедестал, върху който е поставена скулптура. Учениците махат скулптурата и от двете страни на пиедестала пишат тези стихове като неизменно свидетелство на Божията вярност: „Йеова Ире“ и „Вярата е даване на твърда увереност“.