Изцелението на вуйчо Дик
След шестмесечното застъпничество за капитан Госет, на великден 1910 година Рийс Хауелс е свободен да се върне към нормалния живот, но Господ му предлага да продължи скришното служение за още четири месеца за други случаи на застъпничество. Единият – за децата и вдовиците в Индия, чиито страдания са много големи при сегашната система. Той предпочита да продължи скрития живот, като казва: „Общението, което имах с Господа, надминаваше всяко друго, което съм имал с хора; а и не бях завършил четенето на Библията. Най-трудното нещо в живота ми стана най-сладкото.“
Тогава Господ му обръща внимание, че тези вдовици живеят само с по една шепа ориз на ден и му припомня закона на застъпничеството, че за да се моли за тях, трябва да живее като тях. И така, неговият режим на хранене ще бъде едно ядене от овесени ядки на всеки два дена, „което лукавият нарече храна за свине!“ Той трябва да се откаже от хляб, чай и захар и да си купува всеки два дена мляко за едно пени. Всичко това струва по-малко от 1 шилинг и половина на седмица. Господ също му казва да напусне дома и да вземе стая под наем, тъй като майка му никога няма да понесе той да живее с толкова малко. Той знае добре, че преди да приключи, ще трябва да стигне до това положение, от което никога не ще иска да излезе. Може ли Святият Дух да промени така вкуса му, че храната, която сега ще яде, да го задоволява така, както е свикнал в къщи?
„Какъв глад изпитвах“, казва той по-късно. „Господ не ни гали. Не ни носи на орлови криле. Победата бе да постигна това положение. Спомням си чувството, което изпитах първия ден, когато нямах никакъв хляб. Бих дал всичко за една коричка хляб. Когато се поставиш на мястото на друг, ти взимаш и неговото страдание и трябва да живееш по същия начин, стъпка по стъпка. Когато наближаваше време за ядене, за мен нямаше нищо. Чудно е, че не стигнах до разочарование и не отстъпих. Само Езекиил ми беше приятел и това, което можех да кажа, бе: Как е успял? (Езекиил 4 глава).“
Това продължава десет седмици, а победата получава за десет дена. Той разбира, че постът довежда тялото до подчинение на Святия Дух и означава, че нашите тела се нагаждат по-добре да носят товарите. Той започва деня в 5 часа сутринта без никаква храна цял ден, след това спи на пода, става отново в 5 часа и започва другия ден без храна до 5 часа вечерта. „Бях готов да продължа така през всичките дни на живота си, за да освободя тези вдовици в Индия“, казва той. И когато получава победата, едно ядене за два дена му е достатъчно, като че ли има три яденета на ден. „Знаех, че получавам победа за Господа“, казва той, „и че Той ще може да освободи тези вдовици“. С независимостта на Индия в 1949 г в закона за наследство е направена промяна в полза на вдовиците. Кой знае какъв дял има застъпничеството за това освобождение и за широко отворените врати за разпространение на евангелието в цяла Индия?
През този период на застъпничество последните положения на пост, на които Бог го вика, са в началото по едно ядене всеки трети ден, и след това пълен пост за 15 дена. На седмия ден той казва: „Продължавах така много добре и не ми се отрази зле. Бях в същото положение на седмия ден, както в първия. Не бях никак изтощен и не чувствах нужда от храна“, но тогава Господ му казва, че застъпничеството е приключено и може да спре поста, въпреки че той иска да го довърши.
През тези последни месеци на застъпничество става един инцидент, който Рийс Хауелс винаги счита за една от най-големите опитности в живота си. Горе в планината неговият вуйчо Дик, който е инвалид, още живее в Пентуин, в старата къща на дядо му и баба му. На Нова година, преди да отиде да го посети, Рийс Хауелс се качва в стаята си. Както винаги, преди да излезе той се моли Господ да го пази под кръвта и да го води при някого, който има нужда от неговата помощ. Но тази сутрин, съвсем неочаквано, Святият Дух му говори: „Волята на Отца е да изцели твоя вуйчо“. Това изглежда повече от хубаво, за да е истина и повече от велико, за да се вярва – че след всички тези тридесет години вуйчо му ще може да ходи като всички други хора.
Когато пристига в Пентуин и вуйчо му, както винаги, усърдно очаква седмичното му посещение, му задава обикновения въпрос: „Нещо ново от Господа?“ „Да“, отговаря Рийс Хауелс, „и то за теб“. „За мен?“, отговаря учудено той. „Нещо лошо ли съм направил?“ „Не, но Господ ми каза, че Неговата воля е да те изцели“. Можем само да си представим как това известие прозвучава в ушите на вуйчо му. Рийс казва само, че той трябва да излезе и да срещне Господа. След четвърт час в малката градина той се връща с ликуващо лице. „Да“, казва той, „аз ще бъда здрав след четири и половина месеца, това ще бъде на 15 май“.
Ако се оставят нещата така и не се обвързват с дата, ще бъде много по-лесно да съобщи на хората за изцелението, но въпросът, който Святият Дух иска да изтъкне, е че това трябва да бъде една истина за тях, както ще бъде за другите хора, когато стане действителност. „А вярата е даване същественост на ония неща, за които се надяваме – имаме убеждение за неща, които не се виждат“ (Евреи 11:1). „Това не беше въпрос на борба“, казва Рийс Хауелс, „но застанете и вижте със себе си извършеното от Господа избавление“ (2 Летописи 20:17). Застъпничеството е постигнато през шест месечната борба за туберкулозната жена, и „един път спечелено значи спечелена позиция, която може да се използува при всеки друг случай, за който Святият Дух пожелае“.
И така, новината се разнася същата седмица и скоро в целия окръг се говори само за това. Много хора съжаляват неговия вуйчо и казват, че се оставя да бъде заблуден. Някои отиват да питат защо Господ е казал четири и половина месеца, вместо един месец, една седмица, или един ден. „Но това ние не разбирахме и затова не се опитвахме да обясним“, казва Рийс Хауелс.
Две седмици след тази новина вуйчо му става по-зле и е на легло цял месец. Хората казват, че вместо да оздравее, той ще бъде в гроба на определения ден! Въпреки че е много болен, Святият Дух ги предупреждава да не се молят. Ако се молят, молитвите им биха били молитви на съмнение. Даже Господ казва на вуйчо му вместо да се моли по десет часа на ден да се приготви за обществена работа, която ще има след изцелението.
Две седмици преди датата на изцелението Господ дава на Рийс Хауелс да разбере, че трябва да напусне дома си за няколко месеца, и то след като съобщи на вуйчо си, че няма да го посети преди изцелението му, защото Божията воля е никой човек да не получи похвала за това. Когато отива в Пентуин, вуйчо му пита с лице, осияно от славата Божия: „Казвал ли ти е Господ защо четири и половина месеца и 15 май? Тогава е петдесятница и Господ ми каза, че ще бъда изцелен в 5 часа сутринта и ще вървя до църквата и обратно – три мили – за първи път след тридесет години“.
Тъй като Рийс Хауелс посещава вуйчо си всяка седмица, а сега прекъсва тези посещения, първата мисъл, която естествено би дошла на ума на всеки човек е, че той бяга и го оставя в критичния момент. „Ние се радвахме през цялото време на Божествения план“, казва той, и „главната мисъл през тези две последни седмици продължаваше да е: застанете и вижте със себе си извършеното от Господа избавление“.
Вечерта преди петдесятница вуйчо му е зле, както винаги. Всяка нощ между 1 и 2 часа той става, тъй като не може да лежи, и тази нощ също става. Това е последната атака на неприятеля, който пошепва: „Свършено е. Ти си същият, както всяка нощ, и ти остават само три часа“. Но една минута е достатъчно дълга за Господа. Той си ляга и заспива дълбок сън. Следващото нещо, което чува, е че часовникът удря пет часа и той се чувства излекуван. Той вика семейството си и в къщата има такова тържествено благоговение, че се страхуват да се движат, като съзнават, че Сам Бог е извършил това голямо дело. Когато идва време да отиде на църква, лукавият му внушава да си вземе бастуна, за в случай, че ще има нужда от малко подкрепа, и той трябва да каже: „Махни се зад мене, Сатано!“ Дик пристига в църквата и всички имат още една причина да благодарят на Бога. На следващия ден пристигат хора от всички краища на окръга, за да го видят, и уелският кореспондент на списание „Живот на вяра“ – Уин Еванс – пише статия за това чудно изцеление.
Коментирайки, Рийс Хауелс казва: „Ако се бях съмнявал, щях ли да се радвам? Господ никога няма да даде доказателство, ако не вярваме; и ако вярваме, ние можем да чакаме търпеливо. За мен имаше нещо по-голямо от изцелението – това беше едно ново потвърждение за застъпничеството, че е постигнато положението, което може да се използува, където Бог иска.“
Вуйчо му е назначен за почетен мисионер в окръга и през следващите пет години посещава всяка къща в район от около три и повече мили и основава много молитвени събрания. Един ден той минава с Рийс 18 мили, и нито веднъж след изцелението си не се разболява до деня, когато Господ го вика у дома и му казва, че неговата работа на земята е привършена.