Две изненади

До момента, в който Рийс навършва 22 години, не се случва нищо, което да промени тихия живот в дома. Той изглежда добре, широкоплещест е, с широко чело, което понякога се среща между хората в Уелс, и чудни очи – кристално ясни и проницателни, очи на пророк. Под тихата външност обаче се крие една силна амбиция. Той иска да види света, да печели пари, и Америка го привлича.

Няколко младежи от селото отиват в Щатите и пращат бляскави известия за парите, които печелят. За един ден те взимат толкова, колкото биха взели за една седмица в Южен Уелс. Когато Рийс чува това, решава, че нищо не може да го спре – дори и любовта към дома. Той пресмята загубата и печалбата, и Америка спечелва. Братята му учат с цел да имат професия, а той е решил да печели пари и рано да се пенсионира. Негов братовчед – Еван Луис – е емигрирал и работи в Нюкясъл край Питсбург – в района на стоманата, и Рийс отива при него, като намира работа в една тенекеджийска фабрика.

Когато напуска родината си, Рийс продължава да живее същия живот на вяра в Америка. Той става член на една църква и никога не пропуска молитвено събрание. Само веднъж почти се подава на изкушението на светските удоволствия, когато един приятел го кани да отидат на боксов мач. Несъмнено предишният интерес към бокса го привлича. Обаче въздържащата ръка е върху него. Той казва на приятеля си, че няма да го придружи даже за милиони.

Първото въздействие от страна на Бога е чрез неговия братовчед – Еван Луис. Една вечер той е изненадан, че братовчед му го пита „новороден ли си?“ Рийс никога не е чувал този израз. Това го накърнява и той се защитава: „Какво искаш да кажеш? Моят живот не е по-лош от твоя“. „Това не е въпросът. По-скоро: знаеш ли, дали си спасен?“ „Аз съм християнин и това е достатъчно“. Но, въпреки всичко спокойствието му е нарушено. Братовчед му е непоколебим и не го оставя, но като че ли винаги завършва с неуспех. Един ден Рийс наистина е засегнат. Братовчед му разправя, че когато сестра му умирала, му говорила за нуждата му от Спасителя и докато тя говорела, той „видял Голгота“. Рийс пак не разбира какво иска да каже братовчед му, но инстинктивно чувства, че се намира на свято място и като че ли някакъв глас го предупреждава повече да не спори. Въздействието е толкова силно, че той решава да напусне и да търси работа другаде, да не би „да се докосне до забраненото нещо“.

Той се премества на около 100 мили в Мартин Фери, но когато братовчед му го изпраща на гарата, последните му думи го засягат дълбоко. „Само да беше новороден, нямаше да ми е мъчно, че напускаш, но се безпокоя, като те гледам, че заминаваш без да си се примирил с Бога“. Рийс не може да забрави тези думи. Добрият Пастир го търси, върви след него търпеливо. Неговото религиозно самодоволство е разбито. Той няма дълбоко убеждение за грях, но знае, че същества пропаст между него и Бога и е дълбоко загрижен за вечната си съдба, повече отколкото за другите неща в този живот.