Библейското училище
След откриването на училището, първите дванадесет месеца преминават с голям успех. В него работят петима преподаватели и се учат 38 ученика. Всички вестници в южен Уелс публикуват съобщения за училището и в края на първата сесия се провежда събрание, посетено от 40 проповедници. Но никое Божие дело не може да се утвърди, ако не мине през огън. Точно защото неговата популярност расте, Бог трябва да преведе училището през смърт, за да не уповава никой на нещо друго, освен на Господа – така, както преди години Той е отстранил от популярност и от окото на хората Своя слуга, и го е оставил да живее скрит живот, за който малцина са разбрали.
През лятната ваканция Господ показва на Рийс Хауелс, че Той не е напълно доволен от училището. Има светски дух между учениците и недостатъчност към мярката на тази вяра и посвещение, които Святият Дух иска да съществуват и да се подържат в училището. Господ ги предупреждава, че ще имат неприятности, но чрез тях Той ще пречисти делото за Своя слава. Но все още не може да се разбере колко тежко ще бъде изпитанието.
Скоро след започването на втората сесия се появява остър вътрешен конфликт, който намалява хората на двама преподаватели и пет ученика. Рани в тялото на Христа винаги са скръбни и ни карат да лежим в пръстта при нозете на Този, Който умря, за да сме едно. И все пак Бог има чудни начини, за да извлече доброто от злото, и прави това за училището. Бог дава на Рийс Хауелс точно определено слово: „Дето няма дърва огънят изгасва; и дето няма шепотник раздорът престава“ (Притчи 26:20), и той не позволява да му се говори нито дума срещу онези, които са напуснали. Бог му припомня положението, в което го е привел, да бъде в състояние да обича мисионера в Мадейра, и сега без губене на време той е в състояние да се моли за Божието благословение както върху онези, които са напуснали, така и върху тези, които остават.
Дванадесет месеца няма нито една лекция и мнозина мислят, че училището никога няма да се възстанови. Но те прекарват времето затворени с Бога в молитва и с това доказват, че делото не зависи от човешка подкрепа или популярност. „Чрез тази опитност“, казва Рийс Хауелс, „училището беше поставено на Вечната канара, на основа, която нито човек, нито лукавият можеха да разрушат.“ Достатъчно е да отбележим, че те рядко имат големи дарения до тогава, но от този момент нататък Бог започва да изпраща по-големи суми.
Пет години по-късно, през 1929 година, в първия си доклад за училището Рийс Хауелс пише: „Хиляди очакваха резултата от този подвиг на вяра – училище без комитет, съвет, деноминация или богата личност зад него. Не трябваше да се апелира за пари; една от главните цели беше да се засили вярата на Божия народ, като се даде видимо доказателство, че Той е живият и верен Бог. Нуждите на училището при сегашните условия са почти 5 лири на ден или 35 лири на седмица. През последните три години рядко се е случвало да имаме средства на ръка, за да посрещнем нашите нужди за три дена напред. Такава е волята на Отца да ни учи да разчитаме на Него всяка сутрин за нуждите на деня, за да дадем практично доказателство: „Дай ни и днес ежедневния ни хляб“. През този период Господ позволи да бъдем изпитани извън силата ни; много пъти бяхме прекомерно притеснени, за да не уповаваме на себе си. Нашата вяра порасна с делото, и ние сме доказвали много пъти, че всичките изпитания са били с цел да се укрепим. Имаме шест преподаватели, четирима от които имат дипломи от различни университети в нашата страна; другите двама са известни проповедници в града. Имаме тридесет ученика, мъже и жени, които са повикани от Святия Дух, и радостно са влезли в училището на вяра. Обучението е безплатно и пансионът е възможно най-евтиният. Чрез даренията, изпратени за училището, и в отговор на уверената ни молитва, успяхме да дадем обучение на почти половината от действителната цена.“