Съдържание Цялата книга на една страница

Глава шестнадесета – Знамения, чудеса и подвизи в Реката

Ето, аз и децата, които ми е дал ГОСПОД за знамения и за чудеса в Израел от ГОСПОДА на Войнствата, който обитава на хълма Сион.

Исая 8:18

„За знамения и за чудеса…“ Удивителни знамения и чудеса ни чакат в реката на Бог.

Това настоящо съживление ще бъде белязано от чудотворното, чрез чудеса и знамение. Това няма да стане поради нашето изкусно състояние, но защото Вършителят на Чудеса присъства и Му е позволено да работи. Това ще стане поради очакването на нашите духове и защото ние позволяваме на реката да тече.

Бог е обещал да покаже „знамения и чудеса“ в тези последни дни, но съм все повече и повече убедена, че ние сме знаменията и чудесата. Ние няма просто да преживеем знамения и чудеса; ние ще станем знамения и чудеса за света. Вярвайте за това и се движете в него, защото то се случва навсякъде около нас.

Когато се придвижим напред в съживление, ние можем също да очакваме много и различни знамения от Небето. По време на нашите зимни палаткови събрания през 1998 ние започнахме да преживяваме нещо ново. Златен прах започна да се появява по лицата, ръцете и дрехите на хората. В началото това  може да не се случва в пълнотата, в която ние можем да желаем, но когато Бог прави нещо и ние го ценим, Той прави повече.

Сестра Джени Лоудър се върна от Северна Америка на Коледа и ни разказа за една дама на име Силвана, върху която се появил златен прах докато тя се покланяла на Господа. Джени донесе видеокасета за да ни покаже какво се е случило. По време на службата, докато сестрата се покланяла, лицето й изведнъж беше покрито с видими частички златен прах. Първия път когато Джени видяла това тя не знаела точно какво вижда. Тя се чудела защо Силвана си е сложила нещо блестящо по цялото си лице. Това не изглеждало да е необходимо. Това някаква нова лудост ли е? Тя се е молила за Силвана преди около година, и тя била кръстена в Святия Дух. Какво е станало с нея сега?

Когато сестра Джени започнала да се интересува, тя открила, че златния прах било нещо, което Бог давал на сестрата свръхестествено. Той изглеждал, че изтича от нейния скалп. В един случай, нейния бразилски пастор отворил Библията си и тя изтръскала златния прах от главата си върху Библията. Малки парченца златен прах паднали върху отворената Библия. Пасторът, осъзнал колко чудотворно било това, взел този златен прах и помазвал хората с него, и в резултат на това било докладвано за велики чудеса сред тях.

Ние се радвахме когато гледахме касетата, но нямахме представа, че скоро Бог ще да изяви златния прах в нашите събрания в Ашланд. Това стана няколко седмици след като гледахме касетата. По време на нашите зимни палаткови събрания това се случи 10 или 12 пъти в нашите служби.

Една сутрин, по време на нашата Женска Конференция Пролет ’98, ние показахме касетата от Бразилия за златния прах. След службата, една от дамите отишла в стаята за почивка и се преоблякла за да шофира до вкъщи. Тя чула нещо да пада на пода и помислила, че това трябва да е брошката, която носела. Тя се навела за да я вдигне, но за нейно удивление, това, което вдигнала било парче чисто злато. Излишно е да казвам, че тя не си отиде в къщи този ден. Тя се върна в събранието за да може всеки да види това, което Бог е направил и да се радва. Когато Бог изпраща нещо свръхестествено посред нас, Той заслужава цялата слава.

Една група от 6 много важни дами дойде на тази конференция от Нови Орлеанс. Те бяха скептични, не само за появяването на златния прах, но също и за смеха, който избухваше на някои от събранията. Маршрута на полета им бил през Детройт и, понеже самолета, в който били имал някаква повреда в двигателя, те били забавени там за много часове. Някои от групата останали на самолета, а другите отишли до изхода. Дамите, които отишли до изхода започнали да забелязват, че златен прах се появявал по тях докато чакали самолета да бъде поправен, и след като се върнали в самолета, избухнал смях от няколко члена от групата. Понеже те били скептични за тези преживявания, Бог трябвало да им даде тези проявления на най-необичайното място — летището на Детройт.

През август Силвана дойде от Бразилия за да ни посети. Имаше такова присъствие на Бог с нея, че аз моментално започнах да плача когато я видях. Нашите хора бяха свидетели на чудото, което се беше случило в нея, и което другите преживяха докато се покланяха. Бог донесе ново измерение на чудотворност в нашия живот, преди да свърши лятото, този феномен се появяваше повече и повече сред нас. Почти всеки път когато проповядвах златен прах се появяваше на лицето ми и на хората, които присъстваха.

През септември, след като палатковите събрания бяха свършили, аз отидох в Ерусалим. Златен прах се появяваше там на нашите служби с Нанси Берген. Аз също говорих за Месианското събрание, което се събираше в Църквата на Христос в Портата на Яфа, и това се случи също и там.

Неотдавна аз служех в Приятелската Баптистка Църква в Атланта, Джорджия. На първата служба пастор Боб Шатълс имаше масло появило се на ръцете му. Трябва да е имало четвърт чаша. Той беше отнесе в Духа на Небето и преживял трона на Бог. Следващата сутрин на службата от ръцете му отново течеше масло, а вечерта докато проповядваше аз видях златен прах по лицето му. Когато му споменах това по-късно, той каза, „Знам. Усетих, че се случва това.“

На следващата неделя сутрин (аз не бях там, но той ми каза по телефона) златен прах дошъл от Небето на тяхната сутрешна служба и всичките му хора видели това да се случва. Тази вечер, когато се приготвяли да отидат на вечерната служба, няколко от неговите членове видели златен прах да пада от косите им докато се сресвали. Той очевидно е бил там от сутрешната служба.

Забелязала съм, че златния прах, който ние преживяваме на нашите събрания понякога идва през порите на кожата на лицето или ръцете или някои други части на тялото на тези, които се покланят на Господа, а понякога той идва от Небето, падайки върху или хора или върху дрехите им или върху нещо извън църковната сграда. Неотдавна, обаче, наблюдавах като че ли той беше създаден пред очите ми.

Не отдавна аз бях в една телевизионна програма наречена Планински Връх по канал 55 в Онтарио, Флорида, интервюирана от брат Клоуд Боуърс. Това беше чудесен половин час, но точно когато щяхме да излезем в ефир, аз погледнах към брат Боуърс и видях златна люспа под лявото му око. Преди да осъзная, аз казах пред всички телевизионни зрители за да чуят, „Брат Боуърс, ти имаш златна люспа на лицето си, под лявото ти око.“ Беше нужна само една златна люспа за да бъде доведена голяма тълпа от хора от Централна Флорида на нашето отворено събрание в Mt. Dora, град с около 8 хиляди жители. Това е, за което са знаменията.

И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа… и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени.

Деяния 5:12-14

Не се страхувай от това, което ще ти се случи и как ще реагираш на него когато влезеш в Божията река, и когато необикновени неща започнат да се случват, не бъди твърде бърз да съдиш. Аз съм забелязала, че когато виждаме нещо необикновено да се случва внезапно на другите, ние се съмняваме в неговата достоверност. Когато се случи на нас, обаче, ние веднага сме сигурни, че това е от Бог.

Един пастор в Индия се оплака, че съм учила жените на конференцията как да танцуват. Аз ги насърчавах да се предават на Господа, но със сигурност не съм ги учила как да танцуват. Той обикалял един ден причинявайки голямо смущение, обърквайки всички пастори по този въпрос. На следващия ден, обаче, силата на Бог го ударила на едно от събранията, и той започнал да танцува.

В Южна Индия, мъжете носят dhotis, което не е нищо повече от парче плат обвито около срамните части на техните тела. Няма никакви топлийки или колани или закопчалки или копчета, които да държат този dhoti. Той се държи просто като се увива плата около кръста. Този пастор продължил да танцува толкова диво, удряйки се в столовете и въртейки се от единия край на залата до другия, че неговият dhoti започнал да се разхлабва и имало опасност да падне. Най-накрая, той дошъл на себе си, хванал своя dhoti и казал, „Това беше Бог.“ Когато това се случило с него, му отнело само един миг за да осъзнае, че било истинско.

Когато златен прах започна да се появява върху нас на службите в палатковите събрания, това не беше защото ние някога сме молили Господа за златен прах. Ние не знаехме за какво да се молим. Просто казахме, „Господи, ние желаем да бъдем знамения и чудеса в това движение на Духа в последните дни. Каквото и да е това, което Ти искаш да направиш и по какъвто начин и да искаш да го направиш, ние го желаем.“ Появяването на златния прах беше един от резултатите от тази молитва.

Много пъти, когато смеха в началото започна да се появява в църквата, аз чувах хората да се смеят и си мислех, че това вероятно е понеже те са били на някое събрание на съживление на смях. Когато проучих тази теория, обаче, аз открих, че много от тези, които се смееха никога не са били в някакво петдесятно събрание. Смехът беше просто техният отговор на идването в контакт с мощните животворни води на реката.

Аз бях поканена да говоря на група хора в южния край на Нова Зенландия. Събранията бяха планирани за злата за общение на Презвитерианската църква, но се събра такава огромна тълпа, че пастора отвори църквата и премести тълпата вътре. Това беше много класическа Презвитерианска църква, малко повече украсена от тези, които ние познаваме тук в Америка, и тълпата беше толкова огромна, че изпълни платформата и дори високия олтар. Към края на службата, една дама падна на високия олтар и започна да се смее. Аз бях благословена от нейния смях, но предположих, че тя е била на някое от съживленията на смеха. По-късно ми беше казано, че тя беше посетител от северната част на Нова Зенландия и никога преди не е била на такова събрание. Тази вечер тя беше спасена, изпълнена със Святия Дух и имаше откровение за съживлението. Въпреки че никога не беше виждала някой да се смее неконтролируемо в църква, това беше нейния неподтиснат отговор към Святия Дух.

Тези преживявания са ме научили да не отсъждам къде са хората в своята християнска опитност. Бог довежда хората в нови области. За няколко мига, Той прави неща в техния живот, които никога не са си мислили, че ще преживеят. Аз съм виждала хора толкова залети от радост, че са махали с ръце и с крака, почти като дете имащо внезапно гневно избухване, с изключение на това, че това беше добро. Коя съм аз, че да поставям под въпрос това, което Бог прави в реката?

Бъди готов за нови и вълнуващи преживявания. Тази река ни отвежда в нови посоки, и когато решим да течем с нея, ние ставаме по- пълни с Бог отколкото някога преди. В бъдеще, ние ще бъдем толкова пълни с Бог, че хората ще гледат на нас и ще заявяват, „Те са в реката, и реката е в тях.“ Какъв славен ден!

Когато сме хванати в реката, ние сме отнесени от областта на нашето разсъждение и сме занесени в Божията област, където ставаме напълно зависими от Него. Скачай вътре без страх.

Ако Бог иска да те покрие със златен прах, позволи Му да го направи. Ако Той иска да те направи чудо и знамение, позволи Му да те направи. Покланяй се на Царя и позволи на Неговото свръхестествено естество да замени Твоето свръхестествено естество. Позволи Му да те отнесе в дълбочините. Позволи Му да те носи от слава в слава.

Понеже сме се страхували от непознатото, ние едва сме започнали да виждаме това, което Бог може да направи за нас. Той желае да ни отнесе толкова бързо в дълбочините, че ние ще се гледаме един друг в удивление.

Ако позволим на реката да тече чрез нас, всички около нас ще бъдат благословени. Нито един няма да остане недокоснат от нея. Когато Божията река тече, има съпровождащо я откровение за Неговата слава и демонстрация на Неговата сила. Бог е разкрит посред нас чрез чудеса и знамения. Не спирайте това, позволете му да се случи.

По време на нашите летни палаткови събрания аз видях в Духа това, което единствено мога да опиша като „топки слава“ в краката на хората. Техните крака изглеждаха заобградени от славата на Бог. Аз усещах, че това ще ги занесе в нова свобода на танцуване и че тяхното танцуване щеше да изобразява завладяването на нации и царства. Нека краката ти да бъдат освободени в областта на славата. Позволи на реката да тече. Ако влезеш в потока на Божията река, ти можеш да очакваш велики знамения и чудеса да се случват също и в твоите събрания.

Докато бях на конференция на Ренди Кларк в Оклахома Сити аз полагах ръце на група служители, които бяха поканени в Горната Стая на голямата Метро Църква. Някой ме помоли да кажа нещо за знаменията и чудесата, които Бог показва в това съживление и, след като чуха за тези велики неща, група служители се наредиха за молитва. Докато се молех за тях, те започнаха да падат под силата на Бог. Един пастор ми изпрати факс по-късно за да каже, че това било първия път когато той някога е бил убит в Духа. Когато се изправил, каза той, устните му били покрити със златен прах.

Друг брат изпрати факс. Той бил изцелен на наше събрание във Феникс, Аризона. Той паднал под силата няколко пъти в службата тази вечер. Когато се прибрал вкъщи и се съблякъл, той открил златен прах от вътрешната страна на ризата си. Той не осъзнавал какво е направил за него и просто го видял по-късно.

Тази сутрин ние чухме същите новини от три различни града. Божият Дух не е изливан в отделни случаи. Той прави това навсякъде, където хората са гладни.
През ноември 1997, през едно от нашите съживителни събрания в уикенда в Ашланд, аз стъпих на амвона да проповядвам една вечер и изведнъж бях отнесена в Духа. Аз можех да усетя себе си бързо да се вдигам нагоре. Трябва да съм била отнесена за най-малко от половин час до 45 минути и през това време всичко в събранието просто спря.

Когато дойдох на себе си имаше един ритъм, който се повтаряше отново и отново в моя дух. Много бавно аз се чух да казвам. „Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот.“ Отново, „Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот.“

Хората седяха през цялото това време в славата, и някой по-късно каза, че това е била най-великата слава, която някога са преживявали. Все пак, това беше странно преживяване. Някой естествено може да си помисли, че ако Господ е искал да ме отнесе, защо не го е направил докато съм седяла на платформата по-рано в службата? Факта, че Той е чакал докато отида на амвона ми показва, че Той очевидно е искал всичко да спре за да дойде тази велика слава.

Имаше и други неща, които Господ ми показа тази вечер, но за по-малко от една седмица след това ние взехме няколко товарни коли с хора от нашия лагер за погребението на един пастор във Фредериксбург, Вирджиния. Точно преди да започне службата за погребението, моята помощничка, Рут Карнеил, която седеше до мен на първата редица, се обърна към мен и попита къде е стаята за почивка. Аз й посочих към задната час на църквата.

„Ще имам ли време да отида преди да започне службата?“ попита тя.

„Да, разбира се,“ отговорих й аз.

Когато тя не се върна аз предположих, че е седнала някъде назад в светилището.

Не съм сигурна колко време мина. Аз имах участие в церемонията и няколко други пастори четоха части от писанието. След известно време, обаче (вероятно 15 или 20 минути), някой ме потупа по рамото и каза, „Сестра Рут, Карнеил е на пода в задната част на залата.“ Аз станах и безшумно отидох отзад, като не исках да смущавам службата. Когато видях Рут просната на пода, аз моментално знаех, че тя беше мъртва.

Първата ми мисъл беше да не развалям погребението, така че извиках двама братя да я вдигнат, един за краката и един за раменете, и да я отведат в една странична стая Това беше малка стая, и нямаше достатъчно място за да разстелят тялото й напълно, така че мъжете я поставиха върху един стол. Главата й беше увиснала на една страна, така че аз се протегнах за да подпра главата й и врата й.

До този момент, единствената ми грижа беше да я изкарам от службата за погребение за да не бъде обезпокоена. Когато поставих ръката си на врата на Рут, изведнъж тези ритми от предната седмица се върнаха в моя дух. Думите дойдоха до мен точно толкова бавно, ясно и мощно както онази вечер: „Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот.“ Аз не казвах думите на глас; те идваха отново и отново в духа ми. „Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот.“ Когато казах това за втори път в себе си, тя започна да диша и духа й се върна обратно в нея.

Някой се беше обадил на бърза помощ и в това време те пристигнаха. Санитарите бързо сложиха Рут в санитарната кола и потеглиха за болницата. Аз можех да се кача на предната седалка на санитарната кола с тях. Отзад те правеха предварителен преглед на Рут и откриха, че всичките й жизнени органи са нормални. Когато пристигнахме в стаята за спешни случаи докторите старателно прегледаха Рут, те откриха, че когато е тръгнала за стаята за почивка тя е претърпяла суров кръвоизлив и напълно е загубила една трета от кръвта си. Това причинило да изнемощее и да умре когато излизала от стаята за почивка.

Това беше едно величествено преживяване когато аз първо бях отнесена и отново този ден когато ритмите на реката дойдоха до мен, но най-удивителното нещо относно това преживяване дойде до мен по-късно. Аз действително никога не се молих за нея да се върне към живот. Чудото се случи в теченето на реката.

Неотдавна, Рут беше на събрание в Кралския Театър в Ню Кастъл в Австралия. На сутрешната служба, всеки присъстващ чул доловимия глас на Господа идващ от уредбите. Той казвал, „Това ще бъде съживление на знамения. Благодарете Ми.“ Те всички седели в удивление, виждайки, че никой не говори по микрофона и осъзнали, че са чули доловимия глас на Господа. Описвайки Неговия глас, те казват, че той „имаше огън в себе си.“

Не е ли това, което Йоан, автора на Откровението съобщава?

В Господния Ден бях в Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба.

Откровение 1:1-10

Сложи това в духа си днес: „Очите на слепите ще виждат; ушите на глухите ще прочуят; и мъртвите ще възкръснат отново за живот.“ Нищо няма да бъде невъзможно за нас в предстоящите дни когато се придвижим по-нататък в Реката на Славата.