Съдържание Цялата книга на една страница

Глава тринадесета – Единство в Реката

И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

Откровение 1:12-16

„Неговия глас [беше] като шум от много води.“ Има свръхестествено единство, което се намира в дълбочините на Божията река.

Когато Йоан видя Исус, това е начина, по който той описва неговия глас. Това е важно за нас, защото Господ кара Невястата да говори като Младоженеца, да има глас точно като Неговия. Тъй като гласът на Младоженеца е „като шум от много води,“ нашия глас също трябва да бъде единен глас, много гласове свързани като един.

Има само една река, и ние всички трябва да влезем в същата тази река, но тази река има „много води.“ Когато нашите много потоци се свържат в един поток, звукът от всичките се слива в един велик звук. Точно сега ние толкова често сме много звуци, но Бог иска да ни направи един. Това не е ден за изключителност. Това не е ден да се поддържат обособявания. Бог ги премества всичките в едно. Етикетите отпадат. Бариерите падат. Оскърбленията се забравят. Водите на тази река трябва да бъдат едно, въпреки факта, че са много.

Това е чудесно освежаващо да се слуша звука на течаща вода. Нещо относно това носи мир за душата. Същото е в областта на Духа. Всеки плод на Духа може да бъде чут в „звука на водите“ идващ от Тялото на Христос днес.

Когато пеем в Духа заедно, всеки глас е особен. Ако се приближиш достатъчно до някой отделен човек, ти можеш да чуеш техния особен звук, но цялостното впечатление е на един велик глас. Всеки човек пее индивидуални думи на своя личен език в Духа, но впечатлението е като цялостност, а не като части.

Когато слушаш този колективен глас, няма намек за несъответствие. Някой отделен певец може, действително, да бъде някак си вън от тоналност, но целия колективен глас, общото течение, произвежда нещо много красиво. Индивидуалните недостатъци са скрити в свързването на глас с глас.

В какъв чудесен ден живеем! Това не е време да бъдем индивидуалисти. Това е време да позволим на реката да тече. Издигнете гласовете си заедно, пеейки в Духа, покланяйки се на Царя на Славата и позволете на „звука от много води“ да излезе.

През лятото на 1998, аз получих един имейл от Малайзия:

Аз посещавам Харизматична Методистка църква, и Господ върши свръхестествени неща сред нас. Чух звук на събуждане в областта на Духа, звука на съживление идващ от Малайзия. Ние всички сме толкова развълнувани, и аз просто не знам как да се изразя в думи.

Господ ме докосна по много начини докато четях книгата Слава. Не можех да премина през първа глава за няколко дни поради невероятното помазание на Господа. Не можех да продължа освен да се покланям на Него и само на Него.

Аз съм нова в областта на сънища и видения, но видях два пъти един и същ сън.    Аз стоях пред голяма врата, преживявайки струите на вятъра удрящи ме по лицето, като че ли беше дъхът на Бог. Чувствах се като че ли летях с всеки порив на вятъра, който ме удряше по лицето. Това прибави към моя дух пълнота от любов, радост, вълнение, мир, доброта, милост, пълнотата на Бог, която е отвъд разбирането.

Чух в далечината звука от хвалението издигащо се към небесата като звук от много води. Почувствах се изпълнена с енергия и започнах да викам развълнувано. Думите не могат да опишат това, което чувствах в духа си.

Това е едно от чудотворните неща, които се случват в нашата молитвена група в Методистката Църква в Малайзия.

Не е ли вълнуващо това! Ние идваме заедно в потока.

Нашите независими духове трябва да напуснат, и ние трябва да се протегнем, да се хванем един друг за ръка, и да се движим заедно, докато вълните на Божията слава се мият върху нас. Нека да издигнем гласовете си докато станат гласа на Духа на Бог призоваващ хората в този последен ден, като „шум от много води.“ Нека нашите гласове да говорят звуци на слава, и нека тези звуци да станат като гласа на Бог говорещ на едно поколение, което ще дойде до пълнотата на Бог в това движение на Духа в последните дни.

Чудесно е да можем да тече в реката на Бог, но да можем да течем заедно в реката не е нищо друго освен чудо. Бог знае как да вземе хора от Запада и хора от Юга и хора от Изтока и хора от Севера и да ни обяви всички като едно в един велик поток на Неговата река.

Да можем да течем индивидуално е чудесно, но Бог иска да доведе хора, които могат да текат заедно към добротата на Господа. Ако можем да се научим да течем заедно, ние можем да имаме съживление.

Бог е наредил да течем заедно:

Тогава ще видиш и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири; защото изобилието на морето ще се обърне към тебе, имотът на народите ще дойде при тебе.

Исая 60:5

И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион и ще се стекат към благата Господни, към житото, виното и дървеното масло, и към рожбите на овцете и на говедата; и душата им ще бъде като напоявана градина, и те няма да изнемощеят вече.

Еремия 31:12

В началото на лятото на 1998, Монсиньор Уолш ме покани да говоря на уединението на католическите свещеници в Малверн, Пенсилвания. Около 75 свещеника от Източния Бряг и от други части на страната се бяха събрали. Имала съм привилегията да говоря на католически лидерски конференции в Англия и в други части на света, но това беше първата ми свещеническа конференция. Бог изля Своя Дух върху нас там по много славен начин.

Те имаха малко по-различен поток отколкото аз бях свикнала, така че открих себе си в нова ситуация. Първата вечер от службите, Монсеньорът се засили и ме хвана за ръката. Очите ми бяха затворени, и ние хвалехме и се покланяхме на Господа, но когато той хвана ръката ми нещо чудесно се случи. В единството на нашите ръце, изведнъж индивидуалните потоци се сляха в един чудесен поток. Вместо да имаме отделни потоци, ние сега имахме един.

Един от свещениците, който беше част от служителския тим беше също член на Католическия/Петдесятен Диалогов Комитет. Неговия коментар на следващия ден бил този: „Аз исках да видя какво се случва между Католиците и Петдесятните, и взех от там една картина завинаги запечатана в моята памет. Тя е на Монсеньора (представляващ католиците) и Рут (Петдесятните) докато те бяха хванати ръка за ръка, танцувайки, люшкайки се, движейки се заедно чрез Духа на Бог. Никога няма да забравя това.“

Това се случи защото всеки от нас беше готов да направи приспособяване към нашия различен поток за славата на Бог и за ползата на Тялото на Христос. Понякога трябва да направим такива приспособявания, но когато това е осъществено и ние можем да течем заедно, Бог почита това. Една река направена от потока на двама човека може да се движи към другите и, в процеса, да прибавя към своята сила. Тя може много бързо да бъде увеличена на 20 и после на 200 и на 2,000. Когато реката тече, тя може да се увеличава докато стане огромен поток въздействайки живота на безброй вярващи. Ние можем и трябва да се научим да течем заедно към добротата на Господа.

Когато започнем да схващаме в областта на Духа какво прави Бог в този ден и час и придобием способността да течем заедно, ще дойде едно разширяване. Това разширяване, което много от нас търсят не може да дойде докато не се научим да течем заедно.

Трудно е за някои да разберат величието на това, което Бог прави. Той маха люспите от нашите очи, причинявайки стени да падат и отмахва многото деления сред нас. В друга католическа конференция миналото лято, всеки ден пътеката между редовете и мястото пред олтара бяха пълни с хора, които бяха под силата на Бог. Нямаше дори и едно свободно място където друг човек можеше да легне. Свещениците не бяха на седалките си, ходеха надолу-нагоре между редовете, полагайки ръце върху главите на хората. Това беше чудно преживяване. Ние виждаме внезапно ускорение на духовна активност понеже сме толкова близо до идването на Господа. Има единство в реката на Бог.

Аз не познавам Америка толкова отблизо както други места, защото съм била далеч толкова дълго, но знам че в Ерусалим ние имаме стотици индивидуалисти, които идват да служат на Господа. Повечето от тях никога не са се научавали да текат с някой друг. Бог иска хора, които могат да текат заедно за Негова слава. Това не е моята река, и това не е твоята река. Това е Божията река, и тя принадлежи на всички Негови деца, на световното Тяло на Христос. Ние ще трябва да се научим да течем с Баптисти, Методисти, Презвитериани, Епископални, Католици, и Ортодоксални еднакво. Името е маловажно. Научете се да се предавате на Святия Дух и да течете заедно с вашите различни братя.

Ние никога няма да течем заедно в нашите умове. Живите същества, които Езекиил видя не бяха свързани заедно в главата. Ние няма да се научим да течем заедно като седим долу и да дойдем до някакво общо разбиране. Ние ще се свържем заедно в крилете, мястото на извисяване. Това са нашите криле, които ни дават способност да се извисим заедно в Духа, и това е как ще бъдем свързани. Нашето свързване ще бъде в потока на реката на Бог.

Бог иска да изпрати реки с живи води от нашето най-вътрешно същество, но ние трябва да премахнем бентовете. Ние повече не можем да позволяваме на горчивина, злоба или борба да спира потока на реката на Бог. Ние не можем да позволяваме на нищо, което другите хора казват или ни правят да спре този поток. Нека Господ да използва Своя динамит за да премахне тези бентове сега. Премахни бента наречен „човешките мнения.“ Премахни бента наречен „страхът от хора.“ Премахни бента наречен „желанието да се угоди на хора.“ Нека единственото ти желание да бъде да се предадеш на животворните води на Божията река.

Когато хората са гладни за Бог, без значение дали са Индуисти или Будисти или Мюсюлмани или Юдеи или Ню Ейдж, Бог ги посещава. В Ерусалим Бог посещава и Арабите и Юдеите и причинява да имат видения и сънища и откровения за това кой е Исус. Много скоро ние всички ще знаем като Петър, че Бог не се „впечатлява от хора.“

Бог се протяга към Мюсюлманския свят и изпраща велико съживление на Святия Дух, и ако Той може да направи това сред Мюсюлманите, защо се съмняваш, че не може да го направи сред хората от твоята църква? Църква след църква ще бъдат пометени във великия поток на Неговата река. Събори бариерите, които са били изградени в собствения ти ум.

Миналото лято, един брат Презветирианин започна да пее една нова песен в нашето палатково събрание, и Бог каза, че докато в миналото вълните на съживление, на които хора от различни деноминации са се носили за кратко, тези вълни сега са нараснали. Когато загубим виждане за всеки друг и поставим очите си фокусирани на Господа на реката, ние ще бъдем загубени в самото Му присъствие и ще бъдем издигнати пред самия Му трон. Тогава Той може да започне да ни показва неща, които никога преди това не сме виждали. Той е готов да ни покаже идните неща.

Това не е време да се концентрираме на второстепенни неща. Нека да се прилепим към значителните неща. Ако се захванем в борбата с малките неща, ние можем да пропуснем това, което Бог прави. Концентрирай се върху реката, или влез в реката и позволи да бъдеш отнесен от нея. Спри да се притесняваш за всяка малка точка на доктринална разлика. Върви и течи.

Възможно ли е да има помиряване между различните категории в християнството? Абсолютно, и скоро. То започва да бъде носено чрез потока на реката. Когато всички ние влезем в по-дълбоки води, ние ще се понесем по течението заедно. Ние не можем да направим това, но Бог го прави чрез Своя Дух.

Ние сме се поставили в кутия и сме поставили толкова много ограничения върху себе си. Ние сме толкова бавни да се придвижим навън от себе наложените ограничения на деноминация, конференция, църква, семейство, съседство и местност. Бог желае хора, които могат да плуват удобно във всяка част на Неговата река.

Когато стане въпрос да се покланяме с хора, които са напълно различни от нас, мнозина казват, „Аз просто не мога да се покланям с хора, които вярват по този начин.“ Когато влезем в областта на Духа, ние нямаме доктринални дискусии. Ние сме докоснати от Духа, и човека до нас е докоснат от Духа. Ние сме отнесени в потока на това, и те са отнесени в потока на това. Нашето сърце е раздвижено към хваление, и тяхното сърце е раздвижено към хваление. В областта на Духа, нашия фокус на внимание и техният фокус на внимание е Господа, а доктрината играе роля от малко значение.

„Каква доктрина?“ Когато си загубен в потока на реката, ти дори не можеш да си спомниш какво е доктрина. Всичко, което знаеш е, че си в реката, и ти плуваш, и твоята любов към Исус е непреодолима. Нищо друго няма значение.

Езекиил видя голямо разнообразие от риба, което беше събрано от тази река. Те всички няма да бъдат еднакви. Бъди готов за разнообразие. Бъди готов да се избавиш от своите задръжки. Махни всички предубеждения, които все още имаш. Бог иска разнообразие в Неговото семейство.

Когато реката тече в нас и ние течем в реката, ние няма повече да се питаме един друг за деноминации или сдружения. Това не е от значение. Ако ти си дете на Бог и аз съм дете на Бог, това е всичко, което има значение. Ако всички ние принадлежим на Царя на царете и Господа на господарите, каква цел е постигната чрез прекъсване на делението? Тяло на Христос, Невясто на Христос, Семейство на Бог, Съработници в Христос, влезте в съживлението! Нека единство да дойде в потока на реката, в Реката на Славата.