Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесет и четвърта – Вземи реки на жива вода в теб

А в последния ден, великия на празника, Исус застана и извика, като каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото(Святият) Дух още не беше даден, понеже Исус още не се беше прославил.

Йоан 7:37-39

„От утробата му ще потекат реки от жива вода.“ Бог е обещал, че от „утробата,“ от дълбоко отвътре, от дълбочините на нашето най-вътрешно същество, ще потекат „реки на жива вода“, и ако ние сме жадни за съживление това ще се случи. Това е жаждата, което ни показва Исус, че вдъхновява Неговия отговор.

Ние се нуждаем неотложно Господ да постави „осоляването“ обратно в Своите хора така че жажда за праведност да бъде създадена в тези около нас. Той ни е призовал да бъдем „солта на земята.“ Когато солта е изгубила силата си, хората могат да бъдат около нас и въпреки това да не чувстват жажда за Бог. Той иска да върне силата в солта така че когато говорим за чудесата на Бог и заявяваме Неговото присъствие и говорим за съживление, това, което казваме да има ефект на желание в хората. Нека глад да бъде създаден в Божиите хора навсякъде, защото тази жажда е, която раздвижва сърцето на Бог.

Твърде много църкви са духовно успокоени. Те нямат желание да отидат по-надълбоко. Хората са наситени. Техните програми изглежда да работят, и всичко привидно е както трябва. Съживление, в този момент, почти изглежда като товар, смущение. О, нека осоляването да дойде.

Ние можем да се чувстваме напълно задоволени една минута, но когато осоляването на Духа се прояви, изведнъж ние искаме повече. Ние искаме това, което Бог е направил за другите да се случи и с нас. Ние искаме това, което се случва в другите църкви да се случи и в нашата. Ние искаме това, което другите градове преживяват да дойде и в нашия град. Когато говорим и заявим добротата на Бог и говорим за съживление, ние създаваме това желание в сърцата на другите, и това е желанието, на което Бог отговаря.

Желанието кара хората да пътуват на големи разстояния за да получат Божието докосване в живота си. Това ги кара да избутат настрани несъществените неща така че да могат да имат Божието най-добро. Ако не си гладен за повече от Бог, върви на добри събрания където хората говорят за чудесата на Бог и където присъствието на Бог може да бъде почувствано.

Поста е друг чудесен начин да раздвижиш своята жажда. Като постиш, ти не само ще развиеш физическа жажда, но също ще развиеш и духовна жажда за по-великите неща на Бог. „Ако ти си наистина жаден,“ Исус казва, „Аз ще ти дам нещо за да утоля тази жажда.“

Това, което Исус каза изглежда твърде просто за мнозина. Може ли това да бъде напълно толкова лесно? Абсолютно! Жаждата е трудната част. Веднъж когато си жаден, останалото е лесно. Просто ела при Него и пий. Не може да бъде по-просто.

Някои хора са знаели това писание през целия си живот, но все още не са направили простите неща, които се изискват. Ние можем да се чувстваме жадни, но понякога не идваме при Господа, и често не пием или не пием достатъчно.

„Добре, колко дълго трябва да пиеш?“ може да попита някой. Докато реките на живота започнат да текат от най-вътрешното ти същество. Не можеш да спреш докато това не се случи. Пий, пий и продължавай да пиеш докато тези реки потекат. Ако няма повече от едно ручейче течащо от теб, ти не пиеш достатъчно. Дори когато реката излиза от теб, не спирай да пиеш. Бог е наредил тези „реки“ да изтичат от теб за да благославят нациите. Пий докато това се случи.

Не е достатъчно, че реката слиза долу от Небето. Не е достатъчно, че тя е в църквата или на конференцията или в съживителния център. Бог иска тя да тече чрез теб. Докато тя не излиза от твоето най-вътрешно същество, Той не е задоволен.

Не е достатъчно, че другите преживяват съживление. Не е достатъчно, че твоя град е раздвижен. Бог иска огньовете на съживлението да горят в теб.

На реките са им нужни канали или речни корита, през които те могат да текат, и ние трябва да бъдем тези канали. Ако очакваме Божията река да тече в пустинните места на този свят, ние трябва да снабдим канала, през който тя да тече. Ако искаме реката да отиде в сухите и засъхнали места, ти трябва да бъдеш коритото, през което тя може да тече там. Множествата очакват освободителната сила и изцелителните качества на Божията река. Ще бъдеш ли канала, който Бог ще използва за да им ги занесе? Спри да се ядосваш за това колко нечестив е този свят и започни да правиш себе си канал за Божията святост. О, нека жаждата, която ще произведе това да дойде в нас сега.

Християни от всички деноминационни кръгове са жадни за повече от Бог, но понякога тази жажда е разбирана погрешно. Обаждали са ми се чудесни служители и са ме питали какво не е наред с тях. Защо се чувстват толкова незадоволени? Защо са толкова отчаяни когато Бог е бил токова добър към тях? Те си обясняват чувството, което имат вътре в себе си като осуетяване, когато въобще не е осуетяване. Това е жажда за повече от Бог. Жаждата не е лошо нещо. Тя ни води при реката където ние можем да пием до насита.

Не позволявай никога тази жажда да бъде угасена. Някои които някога са познавали реката повече не я познават. Те не са в реката, и реката не е в тях. Те все още могат да проповядват някоя добра проповед, но някак си потока на изцеление за нациите повече не присъства. Какво се е случило с тези хора? Те са станали толкова задоволени с живота. Те са станали доволни. Жаждата създава в теб безпокойство, неудобство, което те кара да продължаваш да пиеш повече и повече. Когато спреш да пиеш, реката спира да тече.

Когато чуваме мъже и жени, които са ни вдъхновявали и предизвиквали в миналото, толкова често сега сме разочаровани. Това, което те казват може да изглежда правилно и добро, но то повече не развълнува нашите души. Явно е, че те повече не са в реката. Много велики госпъл певци, които са ни благославяли в миналото повече не ни развълнуват. В определен момент те са спрели да пият от реката, и разликата в песните им е забележима.

Бог ни каза, че е уморен от стари гласове, които се опитват да казват нови неща. Той иска нови гласове да казват нови неща, затова нашите гласове трябва да бъдат трансформирани от свежо докосване от реката.

Веднъж когато сме преживяли реката, ние не можем повече да бъдем задоволени от нищо друго. Никакви изкуствени води не могат да утолят нашата жажда. Никакъв заместител не може да посрещне нашата нужда.

„Но как да пием?“ може да попита някой. Е, как пиеш в естественото? Поднасяш чашата към устата си, позволяваш на водата да тече в устата ти  и преглъщаш. Ти дори не трябва да мислиш за това. То е автоматично, естествено. Ти просто поемаш водата.

Как правим същото това нещо в присъствието на Господа? Първо, трябва да бъдем там; после отваряме устата си; и после трябва да започнем да го поглъщаме и трябва да продължим да го поглъщаме докато сме задоволени и докато реките от жива вода започнат да изтичат от нас. Не го прави сложно. То е толкова лесно колкото дишането.

Как да имаме реката на Бог течаща? Като пием и пием повече. Ако ние извършим пиенето, Той е обещал да извърши останалото. Бъди верен да пиеш от животворната вода, и Бог ще бъде верен да постави река в твоята „утроба.

Когато веднъж станем опитни в пиенето, следващото ни предизвикателство е да позволим на реката да изтича от нас. Исус каза, „От утробата му ще текат реки на жива вода.“ Потока е съществен. Ние сме се опитвали да я задържим и в резултат на това сме станали Мъртво Море. Мъртво Море е прекрасно, но то не поддържа живот. Да имаме вливане и изливане е рецепта за злополуката. Позволи на реките да текат. Спирането или заприщването на реките е опасно.

Нямам нищо против когато хората са малко нервни когато се опитват да позволят на техните реки да текат. Те поене се опитват. Поне има някакъв поток. Те поне не се връщат в Мъртвите Морета. След известно време, те ще се научат да премахват всички пречки за течението на реката. След известно време те ще позволят на Господа да премахне бентовете, които хората са изградили за да задържат реката.

Много неща, които ние правим заприщват реката. Нашето чувство на почтеност е често най-големият виновник, и Бог трябва да го издуха за да могат водите да се движат отново. Толкова много от нас се ужасяват от идеята нещата да излязат от контрол в нашите служби. Исус каза, „Където е Духът на Господа, има свобода“ (2 Коринтяни 3:17). Как може свободата произвеждана от присъствието на Духът на Бога някога да бъде нещо дразнещо? Ако ние откажем да дадем на Святия Дух правото да работи посред нас, как може нещо с вечна стойност да бъде извършено? Научи се да правиш това, което Той иска да правиш когато Той иска да го правиш и както Той иска да го правиш, и твоите реки винаги ще текат.

Един брат, който понякога идва на нашите служби е подтикван да прави странични колела. Аз харесвам това. Не съм открила никаква библейска забрана да се правят странични колела в църква. Куция човек, който беше изцелен при Красивата Врата отговори като: „ходеше и скачаше, и славеше Бога“ и той направи това „в храма“ (Деяния 3:8).

Ние не можем да бъдем сигурни дали е имало еврейска дума за странични колела или не. Този човек може да е направил няколко. Позволи на реката да тече. Не позволявай на твоето мислене да я заприщи. Не угасяй Святия Дух на Бога. Позволи на водите да изтичат от най-вътрешното ти същество.

Един много учен човек неотдавна ми направи голям комплимент. Той каза: „Ти имаш най-великия дар на простота.“ Аз се наслаждавам на това.

Бог призовава към простота. Няма никакъв начин да се усложнят Неговите думи: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие … реки от жива вода ще потекат от утробата му.“ Това се отнася за толкова просто нещо колкото можеш да схванеш, все пак това поучение ще те поддържа докато Исус дойде, защото няма ограничения за тази река. Тя няма край. Ако ние й позволяваме да продължава да тече, тя ще ни поддържа повече и повече. Ти не можеш да познаеш нейното изобилие докато не влезеш в нейните води.

Съживлението е тук. Пий дълбоко. Не е достатъчно да пиеш веднъж. Ние трябва да пием и да пием и да пием и да пием повече. Пий от Божието присъствие. Пий от Неговата слава. Пий от Неговото величие. Никой друг не може да го направи заради теб. Ти трябва да го направиш за себе си. Ние можем да те заведем до брега на водата и да те направим да я познаеш, но ти трябва да направиш съзнателно усилие за да пиеш.

Когато Гедеон се изправи пред нуждата да избере мъже за своята армия, Бог му каза да ги избере според това как те пиеха. Аз вярвам, че това също ще бъде метода за избирането на Божиите войници в тези последни дни. В идните дни ние ще пием по нашия път към чудесата, в свръхестествените области.

Една дама посети нашите събрания, която беше възстановена алкохоличка. Тя се смееше когато пеехме един малък припев за това да пием още едно. „За първи път,“ ми каза тя по-късно, „аз мога да пея тези думи и да знам, че всичко е наред. Аз повече не съм пристрастена към алкохола. Аз съм пристрастена към Святия Дух, и мога да пия още едно.“

Има съживление в реката на Бог. Пий дълбоко от Реката на Славата.