Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесет и пета – Позволи на Реката да тече

И пак премери хиляда — и беше станала река, през която не можех да премина, защото водата се беше качила, беше станала вода за плуване, непроходима река.

Езекиил 47:5

„Водата се беше качила.“ Реката е тук, и тя тече. Какво трябва да направи всеки от нас за да приеме нейните благословения? Позволи й да тече.

Когато съживлението присъства, не е необходимо да проповядваш за него. Просто му позволи да тече. Не е необходимо винаги да сочиш към него и да казваш на хората да влизат в него. Просто му позволи да тече. Влез в него, и другите ще те последват вътре.

Това е Божията река. Ти не можеш да я контролираш, и ти не можеш да й диктуваш накъде или как да тече. Спри да се съпротивяваш на теченията на реката и позволи да бъдеш отнесен от нея. Позволи на реката да тече.

Точно когато си мислим, че „сме се установили в неща,“ Бог променя начина, по който прави нещата, и Той прави това за да ни накара да разберем, че Той е Бог и че това, което Той прави е правено чрез Неговия Дух, а не чрез разбирането на човек. Това е Божият ден, и Той има всяко право да върши нещата по Своя Си начин. Това е Божието съживление, и само Той има право да казва как ще се случва то. Това е Неговата река. Спри да й се съпротивяваш и влез в течението.

Бог ни променя. Той променя нашите разбирания, и променя и способностите ни. Той ни кара да свалим старите дрехи и да ги изхвърлим и да облечем новите дрехи на Неговата праведност и на Неговата слава. Той ни кара да прегърнем Това изливане на Святия Дух на последните дни, потока на Неговата река.

Забрави за това да се опитваш да контролираш всичко. Когато сме само във вода до глезените или до коленете или до кръста, ние все още сме в контрол, но когато започнем да плуваме в дълбоките води на тази велика река, самата река изведнъж се надига, и ние откриваме себе си отнесени в нейното величие. Ние откриваме себе си да вършим неща, които никога не сме планували да вършим и неща, които никога не сме си представяли, че ще вършим. Това се случва. Пастори, вие можете да ритате и да се съпротивявате на съживлението колкото си искате, но то идва въпреки всичко. Тази река не може да бъде спряна. Позволи й да тече.

Някои са отплували от брега и действително са плували малко в тези води, но повечето от нас все още не са направили никакво плуване на дълго разстояние в Божията река. Повечето все още не са се придвижили в дълбоките води, които Той е снабдил. Ние все още шляпаме в плитчините, но е време да отидем по-надълбоко. В този час, Господ ни придвижва в по-дълбоки води чрез Своя Дух. Той ни придвижва в области, които никога не сме преживявали. Спри да се бориш с потоците на Духа, и позволи на това да се случи.

Някои са се прилепили отчаяно към брега, не желаейки да бъдат отнесени. Това е, което Писанията описват като „колебаене между две мнения.“ Ти не можеш да имаш дълбочините на Духа и материална сигурност в същото време. Не можеш да отидеш с течението на Бог и да останеш свързан със Земята, с познатото, с традиционното. Не можеш да имаш по-велики неща в Бог и да стоиш с това, което вече познаваш, това, в което вече се движиш. Докато ти се бориш с толкова усилие за да стоиш свързан, Бог прави всичко, което може за да те „отвърже.“ Върви. Позволи Му да има Своя Си начин. Позволи на реката да тече.

Най-чудесното нещо за тази река е, че тя може да те отнесе. Твоя личен стил не е важното нещо. Твоя личен метод не е фокуса. Фокусирай се на реката, и й позволи да те занесе в нови неща. Ти едва си вкусил дълбоките неща на Бог. Той има много повече запаси за теб. Върви и бъди отнесен в по-дълбоките неща на Духа.

Аз лично искам да плувам в по-дълбоките части на реката. Аз искам да имам повече от същото преживяване, което Йоан имаше на остров Патмос. Искам да имам повече от същото преживяване, което Исая имаше в неговия ден. Искам да имам повече от Павловото преживяване и да бъда вдигана на места където да не мога да определя дали съм в тялото или вън от тялото. Аз искам да бъда напълно екипирана за жетвата на последните дни, и това може да се случи само когато позволя на реката да тече и да ме отнесе в по-дълбоки води.

Точно сега, където и да си, просто се предай на Духа, предай се на реката просто малко повече, и позволи да бъдеш отнесен.

Ние винаги можем да си мислим за хора, които се нуждаят от послание като това, но истината е, че ти се нуждаеш от него и аз се нуждая от него. Точно когато си мислех, че желая да направя нов скок, Господ ме изпита, и аз открих, че вместо това го направих както го бях правила преди време. Той не приема извинения. Той изисква да излезем от областта на познатото, от нашите комфортни зони, и да желаем да стъпим смело в течението на Реката на Славата.