Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесет и втора – Пей и танцувай по пътя си към Реката

Пейте на ГОСПОДА нова песен, хвалата Му — от краищата на земята, вие, които слизате в морето, и всичко, което го изпълва, острови, и вие, които живеете на тях.

Исая 42:10

„Пейте на Господа нова песен.“ Един от най-лесните начини да дойдеш в небесната област е да пееш в Духа и да танцуваш в Духа.

Когато Бог започна да ни учи в Ерусалим за пеенето на нови песни, една млада американска двойка с две момчета дойдоха да живеят при нас. Те искаха да отидат в Южна Африка, но срещнаха някои проблеми с финансите си. Ние събрахме пари за съпруга да отиде напред, но останалата част от семейството трябваше да остане и да чака той да им изпрати пари от Южна Африка.

Когато Бог ни каза всички да пеем песен на вяра, другите в нашата група бяха готови да пътуват в служение. Те знаеха точно къде щяха да отидат, куфарите им бяха опаковани. По средата на пеенето, обаче, тази свенлива и мълчалива сестра започна да пее своята песен на вяра. Нейната песен беше:

Някога аз бях какавида,

Но сега съм пеперуда.

Някога аз бях какавида,

Но сега съм пеперуда.

Аз летя!

Аз летя!

Аз летя!

Това може да не е най-великият химн, който някога е писан, но изведнъж Духът на Бог започна да говори и Господ каза, „Понеже ти стъпи във вяра и каза, че летиш, иди си в къщи и си опаковай багажа. Преди да свърши седмицата ти ще летиш.“ Велико чудо се случи тази седмица така че младата майка и двете й малки момчета можеха да отлетят за Южна Африка и да се присъединят към нейния съпруг в служение там. Това е денят на нова песен.

Уелското съживление е известно със своите песни. Миньорите са марширували в мините пеейки, и се казва, че песните им са можели да се чуят на длъж и на шир. Нова песен също дошла в съживлението на Азуза Стрийт.

Има нещо относно новата песен, което носи освобождаване по начини, по които нищо друго не може. Движението на Духът на Бог идва на крилете на песен, и когато някои от вас освободите вашата песен към Господа вие ще откриете себе си течащи в ново измерение на Духа, извисявайки се в нова област на Духа, придвижвайки се в ново място в Бог.

Бог е готов да даде новата песен, но ние трябва да Му съдействаме. Ние трябва да се предадем на Бог, да вярваме за това и да пристъпим в него. Вместо винаги да се протягаме към познатото, ние можем да се протегнем към непознатото и да позволим на пророческия поток да дойде до нас, който да ни даде нови думи и нови мелодии, с които да хвалим нашия Бог.

Има музика и пеене и нова песен, която да се свири и да се пее в реката, и това е за тези, които преди не са можели да направят мелодия както и за музикално талантливите. Много от нас нямат музикални наклонности, но когато Бог ражда нова песен в дълбочините на нашето същество, ние всички можем да избликнем в пеене.

Апостол Павел пише на Коринтяните:

Ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. (английски с разбирането си)

1 Коринтяни 14:15

Бог иска да освободим нашите песни в Духа и да ги донесем и в областта на нашето разбиране също. Той ще направи това за всеки един от нас, ако ние просто Му позволим.

Аз мога да кажа, че новата песен е обогатила моя живот по начини както нищо друго, не е, освен видението. Новата песен може да отвори съкровищниците на Небето и да излее богатства от нашите собствени уста.

Когато се учехме да печатаме във висшето училище, ние не винаги се нуждаехме да бъдем пред пишещите машини за да практикуваме. Ние можехме да седим почти навсякъде, и нашите пръсти се движеха по въображаема клавиатура, печатайки желаните думи. След като научихме клавиатурата достатъчно добре, ние повече не трябваше да правим това. Същото това нещо се случи с мен когато ние се учехме да пеем спонтанно. Аз пеех почти навсякъде, и почти подлудявах някои хора с моите песни. Някой можеше да ми каже нещо, и когато го правеше, песен беше освобождавана от мен, и  аз не можех да им отговоря с прости думи. Трябваше да пея отговора си.

В следващите дни и седмици, ние се молехме и се покланяхме заедно за много часове и нито веднъж не се протягахме назад към песните, които вече знаехме. Ние се протягахме към непознатото и започнахме да пеем песни, които никога преди не бяхме чували. Някои от тези песни бяха много прости, обаче имаха красота и помазание, които ние не бяхме преживявали до тогава.

Това е нашият ден. Бог иска да сложи нова песен в теб и да накара душата ти да избликне  в пеене.

На Соломон му бяха дадени 1001 песни. Песента на Соломон или Песента на Песните, както е позната на еврейски, беше просто най-известната от тези песни. Имаше много повече.

Бог даде много песни на Своите хора в Старозаветните времена. Казва се в кръговете на Хасидик, че Песента на Песните, дадена спонтанно при посвещението на Храма, била по-велика от самия Храм. Бог ни се радва с песен, и Той иска да можем да отговорим и да пеем духовни песни на Него.

По време на нашия лагер през лятото на 1998, ние имахме група от млади хора от една църква на Асамблея на Бога в Торонто, Канада. Една вечер един от младежите пя една песен. Той каза, „Сестра Рут, след като прочетох твоята книга Слава Бог ми даде тази песен.“ Той спря и започна да я пее, и колко благословени бяхме, че мигновено един младеж беше придвижен в областта на спонтанното пеене на Господа!

Ти можеш да кажеш, „Е, аз не пея особено.“

Ти трябва да кажеш „Аз обикновено не пея особено“ защото Бог върши нещо ново. Той ражда нещо чудесно във всеки един от нас. Той освобождава песен в твоята душа. Ти можеш да се събудиш с нея една сутрин, или можеш да я получиш докато отиваш да си лягаш вечерта.

Понякога нови думи могат да дойдат в песен, която вече знаеш. Понякога моя дух се събужда пеейки някоя духовна песен, която аз вече знам, но не след дълго, Бог ми дава някои нови думи за нея.

Аз съм постоянно чувствителна за нуждата да стъпя в по-високи области, да вярвам на Бог за неща, които все още не сме овладявали, да пристъпя в неща, за които сме копнели, но все още не сме преживяли.

Аз имах едно интересно преживяване на конференцията на свещениците. Ние тъкмо бяхме свършили да пеем една песен, но ритъма на песента беше все още в телата ни. Устата ни бяха спрели да работят, но небесния ритъм беше все още в нас, и ние се клатехме в неговото движение. В този момент осъзнах, че Бог ни учеше на ритмите на Неговата река, движенията на нейните течения, песните на Неговата небесна област, речните песни.

Един чудесен Презвитериански пастор и съпругата му и семейството му бяха с нас на лагерното събрание през 1998. Една вечер брат Рени Мак Клийн служеше за новата песен. В края на посланието му той имаше хора ходещи в голям кръг, пеейки в Духа, чакащи за нова песен.

Изведнъж Презвитерианския пастор започна да пее нова песен. Цялото му тяло беше в движение докато пееше:

Ноооооооооово, вкуууууусно, мляко и мед, музика от скинията, тече, тече.

Той повтаряше това, и изглеждаше, че ръката му рисуваше новото от най-вътрешното му същество. Неговата песен донесе велика свобода и радост в службата. Аз знам, че това, което Бог прави е ново, аз знам, че то е сладко, аз знам, че то е мляко и мед, и аз знам, че то тече. От тогава нататък, аз рядко използвам домата ново без да чувам като че ли този брат да пее това.

Можем ли да се доверим на Господа за новите неща, които Той иска да роди? Можем ли да бъдем предадени съдове в Неговата ръка и да позволим на славата да дойде върху нашите устни, с ново изразяване, което Духът на Бог иска да донесе? О, да, аз вярвам, че Бог ще издигне много помазани служители отсред нас. Ние скоро ще започнем да чуваме велики песни, които са изпяти, и ще бъдем принудени да питаме, „Откъде автора е получил тази песен?“ Отговора ще бъде, че тя е дошла в областта на славата.

Пророк Софоний беше раздвижен да каже:

Пей, сионска дъще, извикай от радост, Израилю! Радвай се и се весели от все сърце, ерусалимска дъще!

ГОСПОД, твоят Бог, е сред теб. Силният ще те спаси, ще се весели за теб с радост, ще мълчи в любовта си, ще ликува за теб с песен.

Софоний 3:14 и 17

Не харесваш ли това? Той ни призовава да пеем, но Той също ще пее за тези, които желаят да пеят за Него. Ако ние искаме да се радваме, Той ще се радва за нас.

Аз съм прокламирала от няколко години до сега, че това съживление ще бъде съживление на пеене, и аз съм на твърда почва, защото всяко велико съживление е било известно със своето пеене. Аз мога да отида в някоя църква и, като слушам песните, които се пеят, мога да поставя тази църква в историческото съживление. Не се изисква много голяма проницателност за да откриеш дали техните песни идват от съживлението на 50-те, например, или на 60-те, 70-те, 80-те или 90-те. Всяко съживление е донесло определен вид песен. Бог ни призовава всички да пеем песен, която не може да е отживяла, песен, която е прясна от самия Му трон. „Пейте нова песен на Господа!“

Аз съм забелязала, че няма значение колко велик може да е някой припев, когато ние пеем само тези, които вече знаем, нещо липсва в службата. Когато нова песен дойде от Духа, дори това да изглежда слаба нова песен, има разлика в помазанието и разлика в славното присъствие. Не знам как да обясня това по друг начин освен да кажа, че Господ ни се наслаждава когато ние желаем да пристъпим в новото, когато желаем да излезем от лодката и опитаме да ходим по водата.

Когато се протегнем в Духа за нови думи и музика, с които да хвалим нашия Господ, изведнъж има освобождаване на Неговия Дух, което идва посред нас и чудесни неща се случват. Бог иска да ни занесе всички в области на песен отвъд всичко, което познаваме, в които изведнъж, в Духа, ние ще чуем небесната песен и ще можем да я имитираме, присъединявайки се и пеейки с ангелските войнства. По този начин, ние можем донесем на Земята звуци, които сме чули в небесата.

Еремия заяви:

И ще дойдат, и ще пеят върху възвишението на Сион и ще се стекат към благата на ГОСПОДА: към житото и към младото вино, и към маслиненото масло, и към малките на овцете и на говедата. И душата им ще бъде като напоявана градина и вече няма да изнемощеят.

Еремия 31:12

Какво ще правят на „възвишението на Сион“? Ще пеят. Няма по-лесен начин да се влезе в течението на реката. Няма значение дали твоя глас е мелодичен или не. Силата не е в гласа; тя е в реката. Има песен, която може да бъде пяна на възвишението на Сион, която освобождава помазания поток на Божията река върху тези, които я чуват. „Пейте нова песен на Господа!“

Когато реката тече, Бог взема твоя глас, глас, който в миналото може да е бил използван да проповядва, да пее или да хвали Бог, глас, който ти мислиш, че вече напълно си предал на Него, и започва да прави нещо напълно ново. Духът завладява твоето гърло и твоята уста по различен начин от това, което някога преди си преживявал. Тези преживявания не трябва да бъдат кратковременни. Те могат да бъдат вечни! От този момент нататък, ти можеш да преживяваш ново измерение.

Най-„фалшивия“ човек, когато пее в славата, може да звучи като оперна звезда.

Аз бях заведена от Лейди Астор за да видя един от бившите членове на кабинета на Маргарет Тачер в нейната родина. Ние седнахме и гостувахме за няколко минути докато пиехме чудесен чай и ядяхме вкусни английски бисквити. Когато изглеждаше, че беше време да си вървим, той каза, „Нека да ви покажа нашето имение преди да си тръгнете.“

Ние преминавахме през къщата докато стигнахме до една отделна стая като параклис. Там имаше две места за коленичене и когато той коленичи на едното, аз коленичих на другото. Нежно започнах да хваля Господа и след малко започнах да говоря на езици. Той беше на около 4 или 5 крачки, и аз го насърчих да прави същото. Само за момент той говореше на други езици, величаейки Господа. Беше чудесно.

Разходката из къщата завърши, и когато бяхме близо до изхода и щяхме да се разпишем в книгата за гости, той се обърна към мен и ме попита, „Ще мога ли да правя това отново?“

Казах, „Защо не опиташ сега.“

Той никога преди не беше чувал някой да пее в Духа, но изведнъж започна да пее като че ли беше обучен оперен певец. Съвършено величествени звуци излизаха от дълбочините на неговото същество. Той нямаше нужда някой да го учи какво е пеенето в Духа. Святия Дух познава звуците на славата, познава звуците на Небето, познава звуците на реката, звукът от много води. Колко благословена бях в този момент!

Случайно, когато минавах през Лондон, аз спрях за да го посетя в неговото имение близо до Хародс. Забелязах на масата негова снимка с кралската майка, с краля, с цялото кралско семейство, и с други велики личности от целия свят. Всеки път когато го посещавах, аз казвах, „Нека да го направим отново,“ и ние започвахме да пеем заедно в Духа.

Да, тези звуци от много води ще бъдат чути в някои от най-прекрасните имения по света. Те ще бъдат чути на Уол Стрийт. Те ще бъдат чути в Американския Конгрес  и в Сената. Ние ще чуем звуците от много води да отзвучават в места където никога не сме си помисляли, че можем някога да ги чуем.

Ако можем да изпеем един прост припев по правилния начин, водите ще дойдат. Когато ние не влизаме в течението на реката, има някак си свръхчувствителност за шума, който идва до нас, и изведнъж ние забелязваме някой да шепне на платформата или нещо започва да се раздвижва, което не трябва да се раздвижва в този момент. Когато реката тече, ние можем всички да бъдем шумни и никой да не забелязва нещо от тези неща.

Когато ние служим на хора, съществено е да позволим на реката да тече. Не ме е грижа дали един и същ припев се пее отново и отново два часа. Ние не трябва да правим нищо, което ще спре течението на реката.

Когато танцуваме пред Господа, много повече се извършва отколкото повечето от нас могат някога да си представят. Докато Му се покланяме в стъпките на танца, Господ изработва промени в нас и ни пречиства за да пристъпим в областите на Неговата слава. Той поставя Небесно темпо, Небесен ритъм, Небесни отговори дълбоко в нашите същества. Ние не трябва да бъдем твърде заети за да позволим това да се случи. Няма нужда да прибягваме до някакъв специфичен начин. Когато сме в Божието присъствие, това е да се удоволстваме от това присъствие, и това е, върху което ние трябва да се концентрираме, върху нищо друго.

Една сутрин аз имах видение, в което видях Господа като Бог на шествието. Аз никога преди не бях Го виждала точно по този начин и започнах да декларирам това, което виждах. Изведнъж всички присъстващи хора станаха от седалките си и започнаха да „правят шествие“ из залата където имахме събранието. Какво шествие беше това!

Ние петдесятните познаваме само това, което наричаме Ерихонски марш. Ние винаги маршируваме с целта да спечелим и да декларираме победа. Други групи са отишли по-нататък в познаването на Господа като празнуващ Бог, и те имат „процесия“ като средство за радост. Ние не винаги се нуждаем да падат стени. Има времена когато трябва да се радваме във факта, че Господа е Цар. Ние можем да се радваме в Неговото присъствие и да се радваме в това, което Той прави.

След малко тези, които присъстваха на конференцията се присъединиха към кръга и започнаха да танцуват наоколо. Ние пеехме „Има колело в колелото, и то се движи в мен.“ Аз излязох напред и всеки човек сложи ръката си в центъра на колелото така че ние можехме да направим танц на колелото, но когато те докосваха ръката ми, един по един, силата на Бог беше толкова силна, че те моментално падаха под нея. Нямаше повече танцуване, защото всеки беше на пода. На каква чудесна музика и танцуване и радост се наслаждавахме заедно на тази конференция!

Няма по-бърз начин да се влезе в дълбочините на реката от пеенето и танцуването. Тези, които са опитали водите в нашия лагер във Вирджиния могат да засвидетелстват тази истина. Каквото и да трябва да направиш, направи го. Влез в Реката на Славата сега. Не чакай.