Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесета – Стъпи във водите

И мъжът излезе към изток и в ръката му имаше мерителна връв. И премери хиляда лакътя и ме преведе през водата — водата беше до глезени.

Езекиил 47:3

„Той премери хиляда лакътя.“ Реката е тука. Сега стъпи във водите.

Едно от най-великите изявления, които съм чувала моя чичо Бил да прави за реката на Бог е, че всеки път когато стъпиш в реката ти стъпваш в нея в ново място защото реката постоянно се движи. Ти можеш да стъпиш от брега на точно същото място както преди, но водата не е същата поради течението на реката. Всеки път когато стъпим, ние откриваме себе си в нови води, и въпреки че намираме за трудно да стъпим в нещо ново или непознато, Бог ще ни води напред в това съживление чрез откровението на Святия Дух. Стъпи смело във водите.

В тази река на Бог може да се влезе само от тези, които смирят себе си:

И всеки, който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.

Матей 23:12

Ти трябва да се принизиш за да влезеш в тази река. Тя ще те отведе до висотите, но твоето пътуване трябва да започне от отиване надолу, чрез смирение. Понякога Божиите служители са последните да смирят себе си. Ние си мислим, че понеже знаем толкова много за Бог и понеже сме били използвани от Него в миналото, ние знаем как да вършим нещата. Това изглежда, че почти искаме да кажем на Бог как да си върши работата понякога. В това съживление, обаче, ние всички сме на еднакво игрище. Бог го върши по Своя Си начин. Смири се и Му позволи да го направи.

Отвъд нуждата от смирение, обаче, влизането в областта на небесното, областта на славата на Бог, е по-лесно отколкото повечето от нас предполагат. Това идва чрез простотата на хваление докато духът на поклонение дойде и поклонение докато славата дойде. Когато славата дойде, всичко, което трябва да направим е да се предадем и ще бъдем отнесени от течението на реката на Бог. Не е трудно. Просто позволи на реката да тече.

Ние влизаме в реката чрез хвалене на Бог, покланяйки Му се, танцувайки пред Него, чрез предаване на смеха на Духа, чрез оставяне настрана на нашето мислене и фокусиране на цялото ни внимание на Господа. Ние трябва да се научим да забравяме за себе си и да се концентрираме на Него. Когато го направим, не след дълго, ние плуваме в реката, и нищо не може да се сравни с това да бъдеш в реката.

Някой ми даде една прекрасна жегла миналото лято. Тя е от тези новите, която показва течащата река и някой танцуващ и хвалещ Бог на повърхността на реката. Тези жегли и другите подобни на тях са търсени сега поради това, което Бог прави в съживлението. Е, танцуването в реката е добър старт. Когато наистина влезем в реката, ние няма да бъдем виждани от тези около нас.

„Къде е сестра Рут?“ ще попита някой.

„Не я виждам,“ ще трябва да отговорите вие. „Мога единствено да видя реката. Тя трябва да е там долу някъде в дълбочините й, но водата е толкова дълбока и реката тече толкова бързо, че тя не е видима за мен.“

Аз съм доволна просто да седя отзад и да наблюдавам това, което се случва и да казвам, „Слава на Господа! Реката е тук. Съживление дойде, славата на Бог е разкрита, чудеса се случват, и Бог върши всичко това чрез Своя Дух.“

Много по-лесно е да се преживее реката в места където очевидно тече. Аз насърчавам хората навсякъде където ходя да ходят в Броунсвил, Пенсакола и да бъдат част от съживлението там. Когато съживление избухва, ние трябва да посетим места, които са в съживление и да преживеем това, което Бог върши.

През юли 1998 аз можах да отида на сутрешно пастирско събрание в Църквата от Асамблея на Бога в Спрингфийлд, Вирджиния, където брат Ковър е пастор. Пастор Джон Килпатрик беше говорителя тази сутрин. Когато той дойде в светилището тази сутрин имаше вълна на слава, която дойде с него. Аз веднага започнах да плача защото се разтопих в неговото присъствие. Чудех се защо се разтопих толкова, и Господ ми каза, че Той иска да усетя Неговото сърдечно оценяване на брат Килпатрик за великите жертви, които той лично е направил за съживлението. Това беше дълго пътуване за него с автобус, от Броунсвил, Флорида, до северна Вирджиния, за само два дни събрания, но пастор Килпатрик прави подобни пътувания из страната почти всяка седмица за да помогне да донесе Реката на Славата до хората в нашата страна.

Аз често питам хората в събранията, в които служа дали са били в Броунсвил, и съм изумена колко много хора не са били. Когато Бог върши нещо, ние трябва да направим усилието да отидем до мястото където Той го върши. Има места, за които чуваме където реката се е разширила малко повече от други места. Това не е различна вода, но има разширяване или вероятно дълбочина там, която ние не преживяваме на всяко място, и ние искаме да преживеем това. Бий път до местата където съживлението вече е в прогрес и, когато си там, позволи на тези, които са вече във водата да се молят за тебе.

Нещо относно реката е различно там. Вероятно това е просто, че сме останали твърде близо до бреговата линия, бивайки толкова предпазливи. Когато отидем там където другите са направили прехода от брега към дълбочините на водите и ги видим да се хвърлят, това прави по-лесно за нас да се придвижим в същите тези дълбочини на потока на реката. Това не означава, че реката не тече също и в нашите градове, но толкова много от нас са се наслаждавали да шляпаме с краката си във водата, когато ние трябва да бъдем там вътре плувайки в по-дълбоките места.

Когато отидем сред хора, които всички плуват, ние си казваме, „Какво правя тук, просто плискайки краката си във водата, когато аз също мога да плувам в дълбочината на реката?“ Това ни кара да желаем да влезем и да плуваме с тях. Бог има много удивителни неща, които да ни покаже, но Той ни чака да влезем в тези по-дълбоки води.

Съживлението в Броунсвил започна на Деня на Бащата през 1995, а великото съживление в Смидтън, Мисури, започна през март 1996. Позволи на съживлението да започне днес в твоето сърце и в твоята църква. Това е Божият час и Неговата река тече.

Някои повече нямат вяра за съживление в Америка. Те са сигурни, че Америка е твърде грешна за да бъде благословена от Бог, но аз имам вяра, че Бог не само ще възстанови християнските основи, които са били разрушени, но ще издигне едно дори по-велико здание. Когато стъпим във водите на Божията река, Той може да извърши крайно удивителни неща в и чрез нас.

Не е достатъчно, че реката е тук. Ако не стъпиш в нейните води, ти няма да се възползваш от нейното животворящо течение. Действието на стъпване в реката, следователно, е от голяма важност.

Важно е, че ни е била дадена възможност да участваме в реката и че ние даваме на другите възможност да участват. Едно нещо е да се чуват велики проповеди, но е напълно различно да се сложи в действие това, което е чуто. На всички нас ни е даден шанс да течем в реката на Бог и да позволим на реката да тече чрез нас. Съживлението е участие, и без участие не може да има никакво съживление.

Не е възможно да познаеш тази река без да я опиташ. Ти трябва да знаеш как изглежда тя. Можеш да кажеш: 

„Цветовете са толкова красиви.“

„Водата изглежда бистра.“

„Изглежда чиста.“

„Изглежда освежителна.“

„Тя е прохлада в горещ ден.“

Да си представиш как изглежда не е същото като да я преживееш. Описването на реката не е достатъчно. Ти можеш да бъдеш наблюдател в съживлението. Наблюдателите могат да мислят, че знаят какво е съживлението, но те не знаят.

Много странно отношение се е издигнало сред християните. Те сега са много настроени против преживяването. Те са много скептични за всяко преживяване и искат да го изследват дълго и усилено преди да го видят за себе си. Как може да бъде това? Това, което Бог иска да извърши в нас може да бъде познато само чрез преживяване. Няма друг начин.

Когато съживление дойде, всеки изведнъж е пробуден за Бог по такъв начин, че когато Той говори по някакъв начин, ние можем да отговорим веднага на Неговия глас. Ако Той ни подбужда да танцуваме, ние можем да го направим. Ако Той ни насърчава да викаме, ние можем да отговорим. Ако Неговата воля е всички да пляскаме заедно, ние можем да пляскаме. Има един общ отговор на Духа на Господа.

Бог върши това, което е необходимо за да ни освободи бързо. Това, което обикновено отнема много години, докато ние преминаваме през всички духовни стадии, сега е извършвано за много кратко време чрез работата на Духа. Той ни дава напълно задълбочено развитие. Нито една част от нас не е изключена.

Някои от нас са все още в стария ред, и дори когато хората са потопени в реката и, в резултат, са били освободени, спасени, изпълнени с Духа и запалени за Бог, ние все още искаме да започнем от началото с тях. Това обезпокоява някои християни, че нови вярващи могат да влязат в нещата без да вършат неща от „нормалния ред.“

Когато Петър беше призован да послужи на дома на Корнилий и нещо ново се случи (хората мигновено бяха изпълнени с Духа и започнаха да говорят на езици), той не беше обезпокоен от това. Той каза:

Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?

Деяния 10:47

Петър не настояваше тези хора да се върнат обратно и да започнат с А, Б, В. Те вече бяха дошли до познаване на Господа и бяха изпълнени с Духа. Нямаше причина да ги връща обратно. Някои хора все още настояват да учим 1, 2, 3, когато Бог вече казва „98, 99, 100.“ Това е време на голяма ускорение. Позволи на Бог да го направи по Неговия начин.

Един брат, който посети нашите летни палаткови събрания беше спасен само от един месец, но неговото освобождение беше толкова велико, че той вече беше натоварен с домашно служение. Бог върши бърза работа. В страни като Русия, където е имало голяма липса на квалифицирани пастори, хора, които са спасени само от няколко месеца вече пастируват успешни църкви. Как може да бъде това? Защото няма никой друг, който да го направи. Имат ли те всички отговори? Разбира се, че не, но реката е в тях, и това е, което е важното.

Моя брат спечелил един млад човек за Господа в Сан Петербург, Русия. Когато той се върнал там година или две по-късно, точи човек пастирувал църква от 1,200 човека. Този феномен само ще се увеличава в идните дни. Реката тече. Стъпи вътре.

Повечето реки текат само в една посока, но не очаквайте същото от реката на живота. По едно време тя ще тече в една посока, а в следващото в друга. Важното нещо не е да разбереш как тече реката, но да бъдеш вътре и да течеш с нея — в каквато посока и да тече тя в момента. Ето защо е толкова глупаво за нас да диктуваме на Бог как да върши Своите чудеса.  Това е реката на живота. Стъпи в нейните води и позволи на нейния живот да ти послужи — по начина, по който Бог вижда за подходящ.

Както пастор Стив Грей в Смидтън, Мисури, ти не трябва да бъдеш съживлението. Всичко, което трябва да правиш е да си домакин на съживлението. Господ напълно желае да бъде реката, ако ние само желаем да влезем. Това, което не разбираме Той може да ни научи докато сме в реката. Стъпи вътре.

Може да изглежда странно на някои хора да наричаме Божия Дух „реката.“ Е, наричайте Го както си искате. Наричайте Го реката, движението, съживлението или пробуждането. Няма значение как Го наричате, но вие можете да бъдете посред Него. Реката не е по избор. Ние няма да имаме няколко различни класи хора в движението на Бог. Ти си изцяло вътре или не си вътре. Тези, които искат да бъдат вътре, но не са толкова много вътре ще бъдат оставени назад. Стъпи във водата и бъди в течението. Избора е твой. Стъпи във водата. Това е твоята възможност.

Лично, аз вярвам, че кръщението в Святия Дух също не е по избор. Докато знам, че в определен смисъл човек може да отиде на Небето без да говори на други езици, без да бъде кръстен в Духа (защото нашето взаимоотношение е основано на кръста), аз съм сигурна, че Бог ще се изправи срещу всяка деноминационна група преди да дойде и ще изиска от тях отговор като дали искат или не да бъдат кръстени в Неговия Дух и да говорят на езици. Хората, които са говорили срещу това и другите, които не са били отворени за него ще говорят на езици повече от останалите от нас преди края.

Ако искаме да бъдем в движението на Бог в последните дни, ние имаме решение, което трябва да направим. Стъпи във водата и преживей Реката на Славата за себе си.