Съдържание Цялата книга на една страница

Глава втора – Необятността на Реката

И пак премери хиляда — и беше станала река, през която не можех да премина, защото водата се беше качила, беше станала вода за плуване, непроходима река.

Езекиил 47:5 

„Непроходима река…“ Тази река има необятност, която повечето от нас тепърва трябва да открият.

Пророка започва във води до глезените му, но не минава дълго когато тези води се покачват. Скоро той беше до колене, после беше до кръста му, и преди да разбере, той трябваше да започне да плува защото изведнъж намери себе си в необятна река. Това не беше просто някаква река. Това беше„непроходима река.“

Има големи реки в света, и те са дълги и широки. Тази река, обаче, беше различна. Тя беше уникална. Тя не беше като никоя друга, която пророка някога беше виждал. Това беше неизмеримата река на Бог.

Добрите плувци се наслаждават в предизвикателните мощни реки. Те практикуват за дълги периоди от време, учейки се да се отпускат и винаги имат някой наблизо в лодка да им помогне в случай, че попаднат в опасност. Те редовно се опитват да плуват прекосявайки големите реки, и често успяват. Колкото широки и дълбоки могат да бъдат тези реки, те не могат да се сравняват.

Когато започнеш да потъваш в Божиите води, обаче, ти скоро откриваш нещо. Не се вижда никакъв друг бряг. Тази река е безкрайна. Тя „не може да бъде премината.“ Всяка друга река има десен бряг и ляв бряг, но не и реката на Бог. Няма никакъв друг бряг. Тази река има начало, но няма край. Тя няма граници. Тя никога не свършва курса си. Нейната необятност не може да бъде измерена.

Много от нас имат определено самодоволство относно нашия опит в Бог. Ние сме били на достатъчно семинари и конференции, че смятаме себе си за авторитети по много духовни въпроси. Ние сме авторитети по Святия Дух, по живота в Духа, по дарбите на Духа, по изцелителното служение, по властта на вярващия. „Бил съм там! Правил съм това!“ е обикновения коментар, който чуваме, който изразява самодоволството, което мнозина усещат. Ние сме отметнали, точка по точка, нещата, които сме искали да научим, и нашия прогрес е толкова значителен, че някак си се чувстваме като че ли сме „го направили.“

Това само показва колко малко знаем. Когато влезеш в допир с реката на Бог, първото нещо, което забелязваш е колко необятна е тя. Изискват се само няколко мерки от Небето за да излезеш извън главата си, и изведнъж откриваш себе си плуващ. Въобще не отнема много за да осъзнаеш, че тази река няма граници, няма ограничения, и че ние едва започваме да изследваме нейната необятност.

Едно отношение на самодоволство по отношение на духовните въпроси подсказва, че човека, в действителност, едва започва да познава Божията река. Той все още е в първоначалните етапи. Той е във водата само до глезени или до колене или може би до кръста. Ако беше някъде по-надълбоко, той със сигурност щеше да осъзнава, че едва започва да преживява необятността на Божиите води. Въпреки че това е само малка стъпка в Духа от „води…до кръста“ до „непроходима река,“ ние можем да докоснем само повърхността до тук, и имаме да извървим много дълъг път. Тази река е необятна.

Когато моята по-голяма сестра Бети била все още малко момиче, тя посетила с нашия чичо Бил и баба Уърд областта на остров Роде. Тя никога не била виждала океана, така че чичо Бил я завел на бреговете на Атлантическия океан и й позволил да по шляпа наоколо за малко. Когато се върнала в неговия дом, тя изтичала при баба си и казала, „Бабо, аз преплувах океана днес.“ В нейната детска наивност, нейното преживяване този ден й изглеждало необятно. Някои от нас са по същия начин. Ние си мислим, че сме преплували реката на Бог когато истината е, че все още не сме мръднали много далеч от бреговата линия.

Има обширност на тази река, която никой от нас все още не е схванал, а ние можем да я схванем само когато позволим на Бог да ни заведе в нея. Съдействай Му. Водите на Неговата река се покачват. Позволи на реката да те заведе в нейните дълбочини.

Както казах, някои намират необятността на тази река за плашеща, но защо да се страхуваме от Божия Дух? Той винаги ни води с голяма нежност. Нищо, което Бог има за нас не трябва да ни кара да се страхуваме. Ние трябва да виждаме Божията река като вълнуващо предизвикателство. Нейната необятност ни осигурява постоянно нови преживявания в Святия Дух. Ние неправилно сме ограничавали Бог до определени преживявания.

Понеже тази река е безгранична, ние не можем да я пренебрегнем. Ние трябва да дойдем в съгласие с нея, и не можем да я избегнем, така че дори не се опитвай. Бог няма да ти позволи да подскачаш около тази река. Водите се покачват, и ти трябва да решиш, че ще действаш с тях.

Никой пастор в Америка да не си позволява да пренебрегва тази река. Невъзможно е просто да позволяваме на нещата да продължават така както са си били в нашите църкви. Реката тече. Скачай и открий необятността на Реката на Славата.