Съдържание Цялата книга на една страница

С БОГА НЯМА НИЩО НЕВЪЗМОЖНО

39. Законът на бензиностанциите

Църквата „Призивът на Исус” беше обект на нашите молитви дълго време. Макетът и всички планове бяха успешно завършени от архитекта. Част от строителните материали вече бяха в очакване. Строителният кран можеше да бъде доставен всеки момент. Но все още не можехме да започнем работа. точно до нашата собственост имаше широк парцел. Той принадлежеше на един бизнесмен и граничеше директно с магистралата.

По това време собственикът не искаше нито да го продава, нито да го заменя. Той беше в процес на преговори с голяма петролна компания, която желаеше да наеме земята на лизинг. Планираха да построят бензиностанция с гаражи, ресторант, автомивка и т. н. Малко необичайно, но строителната администрация в града не им беше издала разрешение за строеж. Не горяха от желание да видят бензиностанция и църква, издигнати само на 180 метра една от друга. Докато ситуацията не се изяснеше, ние не можехме да започнем нашите строителни работи. Другият човек не бързаше, но ние от своя страна, нямахме повече време за губене.

Собственикът на парцела подаде тъжба срещу градската управа, с цел да получи разрешение за строежа на бензиностанция. Градските власти осъзнаха, че молбата му ще бъде удовлетворена, тъй като техните възражения не бяха достатъчно силни. Наши близки приятели, които имаха опит с подобни юридически казуси, ни казаха, че положението е безнадеждно. Нямаше надежда за решение в полза на църквата „Призивът на Исуса”.

В своето отчаяние ние викахме към Господа денем и нощем. Предприемачът беше готов да изтегли машините си от нашия обект и да започне друг строеж. Можеше да се върне вероятно след половин година, ако междувременно всичко се уредеше. Знаехме, че липсата на покаяние у нас със сигурност беше причината Бог отново да изложи на риск Своята църква. Огромна бензиностанция точно посред нашия „Ханаан” за цялото време напред – това би бил паметник на нашите грехове. Ние не можехме дори да си представим някакво решение. И Бог мълчеше.

Междувременно, тъжбата на собственика на съседния парцел влезе в календара на съда. И тогава правителството на областта, в която живеем, прокара и гласува закон, в който се казваше, че „в областта не могат да се строят повече бензиностанции”. По-късно научихме, че този закон е бил подготвян в продължение на години, но не е бил официално прокаран. И „съвсем случайно”, той става валиден един ден преди съдебното заседание. В резултат, тъжбата беше анулирана и вече нищо не стоеше като препятствие пред строежа на църквата „Призивът на Исуса”.

Три години по-късно ние можахме да закупим този съседен парцел от собственика. Беше чудо, че нямаше нарушени взаимоотношения, нито някой беше засегнат. Чрез тази опитност Бог ни научи на нещо ново: за да следваме пътя, начертан в Проповедта на планината, ние трябва да се откажем от юридическите права и ползването на сила; никога не трябва да инициираме тъжба в съда. И всъщност, на всеки наблюдател на тази особена ситуация му беше ясно, че ние по никакъв начин нямаше да можем да получим тази земя посредством законови процедури или прилагане на силови методи. Ние я получихме единствено и само, понеже нашият Помощник, Ходатай, Господар, Баща и Съветник е Сам Всемогъщият Бог.