Съдържание Цялата книга на една страница

МОЛИТВАТА С ВЯРА ДВИЖИ РЪКАТА НА БОГА

4. Дванадесет пълни коша!

Август, изгаряща горещина. Нашите сестри се върнаха от сметището на отломки от сгради, където градските власти им бяха разрешили да съберат камъни от бомбардирани къщи. Бях слисана от техния вид. Те не само физически бяха изтощени, но лицата им носеха отпечатък на сериозно обезсърчение. След търсене навсякъде, те бяха открили само една цяла тухла. В същото време аз знаех, че сестрите на строителния обект трескаво очакваха камъни, за да могат да продължат да изграждат стената. Какво да правим? Молих се и представих тази голяма нужда пред Небесния Баща. Архитектът настояваше да закупим строителните камъни наведнъж. Но ние нямахме пари. Независимо от голямото молитвено посвещение през тези дни, нищо не се появи. И на мен ми стана ясно, че Бог иска да ни помогне по друг начин. Той искаше да ни даде тухлите чрез специални начини и средства. Как щеше да го направи, аз не знаех. Но че ще го направи, бях сигурна. Защото след усърдна молитва към Небесния Баща да помогне на децата Си в това затруднение, аз получих следното Слово от Писанието: „И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа” (Лука 1:45). В Духа аз почувствах, че Той ни е благословил, започвайки да ни снабдява с тухли и че ще продължи, докато сградата бъде завършена. Голяма радост бликна от сърцето ми при това обещание от Неговото Слово, а с това и песен, която записах веднага и която след това се превърна в нашата ежедневна „строителна песен”: „Вярата е царска Божествена сила, тя прави песента на победата моя, пред нея камъните даже се преместват и врати се отварят пред мен с Бог няма нищо невъзможно.”

Сестрите, които събираха тухли, също бяха обзети от ново очакване, че Бог ще извърши чудо. Те получиха нова сила в молитвата, защото вече бяха водени от вярата, която премества планини, съгласно Исусовите думи. Няколко дни по-късно историята с нахранването на петте хиляди души попадна в ежедневния ни прочит от Библията – чудото на превръщане на малкото в много. Това предизвика голяма радост в сърцето ми и ново насърчение да вярвам с увереност, че ние ще опитаме такова увеличение на строителните камъни. Отидох до строителната площадка на обяд. Казах на сестрите, че имам голям подарък и ще го разтворя пред тях. Казах им да се опитат да познаят какво е. И една от тях наистина позна. Беше Словото: „И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша” (Матей 14:20). Казах им, че трябва да приложим същото с вяра относно строителните камъни и когато нашата църква бъде завършена, със сигурност също ще останат „пълни кошове”. В настоящата ситуация обаче, това изглеждаше невъзможно за сестрите. Със сигурност нямаше никакви изгледи да се появят от някъде строителни камъни. Въпреки това тяхната вяра и насърчение бяха укрепени от това Слово.

Никой не би могъл да си представи как този „дъжд от камъни”, това умножаване на тухлите ще стане. Но Бог винаги стои зад Словото Си, че няма нищо невъзможно за молитвата с вяра. Докато пътувах обратно към къщи с градския автобус, един човек „случайно” седна срещу мен. Той ме запита за сестрите, които работеха на строителния обект, и за цялата ни ситуация. Разказах му нашата история. Няколко дни по-късно телефонът звънна. Беше същият господин, който се представи за архитект. Той каза, че предния ден е имало съвещание в градската администрация и е било предложено някои обгорели военни казарми да бъдат съборени. И изведнъж мисълта изникнала в главата му: „Дайте тези казарми на сестринското общество „Мария” – те строят и със сигурност могат да оползотворят тези строителни материали.”

Предложението било прието. Разрешиха ни да съборим казармите и да запазим строителните материали. Намерихме някои много добри плочи за стените на църквата, а с останалото можахме да покрием подовете на всички мазета. Чрез този изпит Бог ни даде възможност да видим, че Той със сигурност отговаря на смелата молитва с вяра. Но нещо повече, Той задържа Словото Си на обещание, докато вярата наистина стане готова да „види” изпълнението. И така ние научихме, че тъй като Бог е велик Бог, Той изявява Себе Си по велики и чудесни начини. Нашите сърца трябва да виждат Неговото величие и да очакват велики неща от Него в молитва.

От тогава ние пеем с голяма ревност и увереност: „Вярата за Божие Слово се държи, десницата Му силна движи тя; пред Него се топят и нужди, и беди, тревожещи сърцата ни. Парите може да изчезнат и дните да изглеждат черни, но вярата с дръзновение ще отговори: С Бога няма нищо невъзможно!