Съдържание Цялата книга на една страница

ВТОРИ ПРЕДГОВОР

Днес живеем във време, каквото никога преди не е имало. Светът върви с бързи темпове към върховната точка на технологичното развитие. Във всички области човек се стреми да овладее и използва оръдия на сила и контрол. И същевременно ние летим главоломно към невъобразима катастрофа. Страх и ужас от това, което предстои, може би до известна степен несъзнателно е обхванал човешкия род. Заплахата от атомна война е разпростряла парализиращ страх над неизброими множества от хора. Човекът стои пред лицето на бъдещето без отговор. Какво или кой ще му помогне, когато настъпи катастрофа? Учени и политици не дават отговор.

Но за християните мрачната нощ на бъдещето е огрята от ярка звезда – Добротата на Бога Отца. Всред това време на нарастващ страх и несигурност се чуваст странно контрастиращи думи, принадлежащи на християнина: „Радвайте се в Господа! Винаги се радвайте!” Да, радвайте се, вие, които вярвате в Живия Бог, Който е наш Отец, в Господа Исуса Христа. Защото в нашето време Бог, като истински Баща, ще ни изяви Своята помощ и Своите чудеса, както никога преди – ако Го призовем в най-голяма нужда, ако Му се доверим и в молитва наистина разчитаме на Неговата помощ. Защото Той е винаги готов да помага на тези, които вярват в любовта Му, които наистина вярват, че Той и днес върши чудеса. В ден на катастрофа Той може да ни запази. Той може да ни пренесе през ужасите на една война. Когато наистина уповаваме на Всемогъщия Бог, Отец на любовта, дори и сред страха ще бъдем изпълнени със сила и благодат.

Ние наистина сме опитали любовта и силата на Бога, Който върши чудеса. Ние сме малко общество в Германия. Бяхме създадени вследствие преживяната война и наказанието над нашата нация, особено след ужасните бомбардировки над нашия град Дармщадт през 1944 г. Реалността на Бога в Неговата святост, а така също и Неговата опрощаваща любов, зароди дух на покаяние и съживление сред Библейските класове за момичета, които създадохме по онова време. През следващите три години това доведе до основаването на Сестринското общество „Мария”.

От самото начало Бог ни даде възможност да преживеем Неговите чудеса. Той го правеше, като ни водеше вътрешно и чрез външни обстоятелства до предела на това, което беше възможно по човешки. Той ни научи да чакаме търпеливо от Него с увереност, че колкото по-трудни са времената и по-голяма е нуждата, толкова по-чуден е начинът, по който Той ще изяви Своята любов и сила. Никога няма да ни омръзне да Го хвалим и прославяме за Неговите чудни дела сред нас. Ето защо тази книга не се занимава с теоретичната идея за Бог, Който върши чудеса.

Тази книга е един фактологически доклад за онова, което Живият Бог наистина е направил. Тя разказва кога и как Бог е отговорил на молитвите ни, как „ни е водил през дълбоките води”, как ни е спасявал и запазвал, как се е намесвал в невъзможни ситуации, как е променял човешки решения, обстоятелства и взаимоотношения в отговор на молитва. Тя свидетелства не само за отговорени молитви в общи, ежедневни ситуации, но също така изявява Божието чудотворно действие във време на криза и нарастващи бедствия, като някои официални решения на високопоставени обществени инстанции, чрез които сякаш се затваря всяка врата пред нужните проекти за служението ни в Божието Царство. Или отново ни разказва за чудесата в нашите бизнес дела, нещо, което би объркало всяка една нормална счетоводна система! Целият комплект от сгради в земята на Сестринското общество „Мария” стоят днес като свидетели за това, колко реална бе Божията помощ в нашите бизнес дела, как буквално Той отговаряше на молитвите. Тези сгради струват огромни суми пари. Ние нямахме спестявания, нито получихме някаква субсидия от официални източници. Те бяха построени и изплатени единствено и само чрез молитва и вяра в Божията помощ. И така, през цялата книга звучи следната тема: „Имаме Бог, Който прави чудеса, Бог, Който помага!” (Псалм 68:20, 72:18).

Изпълнени с радост и благодарност, ние споделяме вестта: Този, Който уповава на Бога, е независим от политическите и икономическите промени или от настъпваща катастрофа. Неговото бъдеще зависи единствено от Бога, в Чиито ръце е всичко, Който изрича Слово и разбива на прах заплахата от нещастие, която е надвиснала над нас по човешки. Да, дори и посевите, и водата да бъдат отровени, ние можем буквално да уповаваме на Неговите Думи: „И ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди” (Марко 16:18). Такава е „Песента на песните”, която пеем в тази книга – живот, зависим от Небесния Баща, живот, лишен от сигурностите на този свят, но привързан към Бога с детско доверие, живот, абсолютно зависим от молитвата.

Докато събирах тези истории за печат, отново ме обзе чувството, колко сигурен и защитен е такъв живот, независимо от всички битки и трудности по време на продължителните строителни проекти, проблемите за осигуряване на ежедневните нужди на много хора и установяването и поддържането на разновидностите на нашата работа, без каквато и да е финансова осигуреност. Тези истински истории и случки от нашия собствен живот потвърждават, че Бог продължава да стои зад Словото, което е казал преди хиляди години: Никой, който чака Бога, няма да се посрами; на този, който търси първо Царството Божие и Неговата Правда, ще му се прибавят всички останали неща; който дава, ще има в изобилие. Накратко, тези истории ни говорят, че който възлага всичко на Бога и се доверява напълно на Неговата любов и сила, ще има наследство. Още тук на земята такава вяра ще наследи всичко – вяра, дисциплинирана чрез послушание, вяра, която представя пред Бога нещо скъпо, а после е в състояние да се откаже от него и да го принесе изцяло на Бога. Във време на нужда вие ще преживеете липсата на много добри неща. Вие сте като дете, напълно зависимо от своя Баща, напълно уповаващо на Него – и всичко, от което се нуждаете, ви се прибавя. Защото Бог състрадава на малките и нуждаещите се. Като истински Баща, Той поема техните нужди. И така, темата на тази книга всъщност е „Слава на Бога!” Нека тя да предаде на всички, които я четат куража да станат истински Божии деца, защото на такива е Небесното царство. Децата вярват в това, за което се молят, защото имат доверие в Своя Баща. Децата нямат друга мисъл в сърцата си, освен тази, че Той ги обича – и по тази причина разбира се, ги обучава и дисциплинира като истински Баща, но и винаги изпраща помощ и отговаря на техните молитви. И така, децата от опит познават, че Бог е любов, истинска любов и че Той прави добро на тези, които Го чакат. На децата им е позволено да опитат Неговите чудеса. Божите деца, тук на земята, буквално преживяват и предвкусват Небето.