Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ЧУВА МОЛИТВА, ПРИНЕСЕНА С ДОВЕРИЕ

9. Тази абсурдна вяра

Отново се нуждаехме от строителни камъни. Избените помещения се покриваха в момента и скоро щяхме да се нуждаем от блокове за външните стени на нашия дом. И както винаги нашата нужда се превърна в предмет на молитвите ни. Цялото ни Сестринско общество се молеше като един: „Отче, Ти, Който не даваш камък вместо хляб; няма да ни оставиш сега, когато се нуждаем от строителни камъни!” И Бог отговори. Един ден ни посети една жена и ни разказа, че се моли за нас от момента, в който за първи път чула за строителния ни проект. И в сърцето й се породила мисъл, че може би сестрите скоро ще се нуждаят от блокове, така ли е? Всичко съвпадаше. Беше тръгнала да посети своя приятелка, чийто съпруг имаше фирма за производство на такива плочи. Тя имаше намерение да го помоли за нас. Колко много се зарадвахме! Бог чува молитвите! И в този случай Той беше намерил инструмент за Своята цел! И действително, скоро след това научихме, че този собственик на фирма пожелал да ни подари част от плочите.

Ден след ден очаквахме блоковете да пристигнат. Изминаха много седмици, откакто се молихме да пристигнат навреме. Но сякаш молитвите ни бяха напразни. Дори и в деня, когато покриването на избените помещения завърши, и ние вече отчаяно се нуждаехме от плочите, те все още не бяха пристигнали. Сестрите, които работеха на строежа, и от първа ръка изпитаха тази крещяща нужда, разказаха: „Чакахме час след час. Един от зидарите, който ръководеше работата ни, ни каза: „Така става, когато не сте практични. Утре работата ще трябва да спре.” Една от сестрите, мобилизирайки цялата си вяра, му отвърна: „Помощта ни е във името на Господа – този път, също!” При тези думи работникът само се подсмихна. По обяд машините и всичкото оборудване бяха вече почистени и оставени настрана, тъй като работата не можеше да продължи без блоковете. Двамата зидари ни казаха, че „почивката” им утре ще е за наша сметка, тъй като те са готови и желаят да работят, но не им е осигурен материалът. Сърцата ни потънаха в отчаяние.

Нима Бог ще остави молитвите ни неотговорени и ще позволи името Му да се похули пред тези невярващи работници? Изведнъж чухме силен клаксон. Пристигаше голям камион и на него, разбира се, бяха натоварени нашите плочи! Ние всички го приветствахме с песни на хваление и благодарност: „Цялата слава на Тебе, Боже Всемогъщи…” огласи околността.

От дълбините на сърцата си ние изказвахме нашата благодарност към Бога. Той отново чу нашата молитва и разкри Себе Си като Господ – „Да и Амин”. Струпахме се около камиона, сякаш беше дългоочакван любим гост. Двамата строители стояха наблизо и ни наблюдаваха. Единият от тях, който бе напуснал църквата, гледаше малко объркано камъните – това велико Божие дело. „Вижте, човек може да научи нещо за вярата тук!” – промълви той. Защо Господ ни остави в това затруднение, в очакване на Неговата помощ, до последната минута? Защо не се намеси, докато работниците не прибраха оборудването? Тяхната реакция ни даде отговора. Бог се намеси в часа, когато всичко изглеждаше безнадеждно. И по този начин, пристигането на нашите блокове беше нещо повече от обичайна доставка на строителни материали. За тези строители това беше неопровержимо доказателство, че Бог беше подействал. Когато Бог действа в невъзможна ситуация, Той се изявява още по-велик пред нас. Колкото е по-невъзможна ситуацията, толкова по-голяма почит Му отдаваме. По този начин, независимо от силата на молитвата, Той често изчаква последната минута, преди да се намеси. Така ни учи да стоим „твърдо във вярата”.

През този особен ден сестрите на строежа и тези от нас, които бяхме в дома, трябваше още един път да устоим във вярата. Радостта на сестрите на строителната площадка изведнъж помръкна. Шофьорът на камиона бръкна в джоба си и подаде сметка за превоза на блоковете: 34 щ. долара. Сестрите знаеха, че когато сутринта тръгнаха към строежа, в касата бяха останали само 2 щ. долара. Но доверявайки се на Бога, Който върши чудеса, сестра Еулалия изпрати шофьора на мястото, където впоследствие се издигна нашия дом. Ние бяхме слисани, когато го видяхме и ни подаде сметката. Какво можехме да направим? През това време сестрите на строителната площадка се молеха на Бога, уверени, че Той никога не прави „наполовина чудо”.

Точно в този момент пристигна пощальонът с ежедневната поща, в която имаше и няколко парични дарения. Скупчихме се заедно и отброихме 34 щ. долара за шофьора, като остана по-малко от долар за нашата каса. Какъв Господ! Неговата помощ е съвършена. Никоя от добрините, които Той е обещал, не липсва. Невярващите работници постепенно се изпълваха с вяра в Бога и Неговите чудни дела. Те осъзнаха, че молитвата, принесена в молитвената палатка, движи ръката на Бога. Бог чува молбите на нуждаещия се. Той идва със Своята помощ и има невероятен усет за най-подходящото време! Да, Бог ни помага в невъзможните ситуации така, както никой човек не може да го направи.