Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА С ВЯРА

  1. Бог търси тези, които са готови да се молят – Църква от нищото! 

В град Дармщадт, на автомагистрала 3 между Франкфурт и Хайделберг, стои малка църква. Но тя е различна. Защо ли? От страната на магистралата в посока към църквата се вее голямо знаме, на което са изписани следните думи: „Построена единствено с помощта на Господа, Който е направил небето и земята, чрез вяра в Исуса Христа”. Виждате, че тази църква е построена в името на Господа, Който е наречен Чудесен! Тя не е построена по обичайните човешки начини на професионално договаряне и ясно предначертано финансиране. Тя е построена, напротив, съгласно пътищата на вяра и молитва. Това стана по следния начин: През месец май 1949 година Господ ми вложи вътрешно водителство, че трябва да се построи църква – църква за Негова слава, в която Той ще бъде издигнат и прославен. Каква странна идея! Не трябваше ли първо да помисля за някакъв начин, по който Сестринското общество „Мария” да получи дом! По това време 26 сестри живееха в еднофамилния дом на моите родители, заедно с родителите ми и много наематели, чиито домове бяха бомбардирани. Всяка педя от пода, включително и тавана, се използваше за разполагане на матраци и спални чували. Беше невъзможно да приемем нови сестри, поради крайна липса на жилищна площ. Но Господ не беше казал: „Поради вашето стеснено пространство и изглеждаща напълно безнадеждна ситуация, Аз ще ви помогна да построите вашия дом.” Не, ставаше въпрос не за нашия дом, а за Неговия дом. Той запали в сърцето ми болката на Своето сърце, че толкова малко са тези, които истински Му се покланят и Го славят.

Малко по-късно мисълта за строеж на църква дойде и от друга страна. М. Мартирия и аз поискахме Слово за потвърждение. Ние имаме колекция от около хиляда Библейски пасажа, напечатани на малки картички. След молитва, ние поотделно си изтеглихме по една картичка. Ето стиховете, които бяха записани на тези картички: „Внимавай сега, защото Господ избра тебе да построиш дом за светилище; бъди твърд и действай” (І Летописи 28:10). „И да Ми направят светилище, за да обитавам сред тях” (Изход 25:8). По този начин Бог ясно потвърди поръчението, което бяхме получили за построяване на църквата. Но копнежът по истинско поклонение и хваление на Господа едва-едва се разгаряше в нашето Сестринско общество. Това се видя много ясно на Рождество, 1949 година. Рождество със сигурност е време, когато нашите сърца трябва да бъдат разпалени и нашите езици – освободени, за да се присъединят към овчарите и мъдреците в едно безкрайно поклонение пред Детето в яслата. Но това Рождество беше тъжно. Бебето Исус напразно чакаше за поклонение. След като празникът свърши, голяма скръб обхвана сестрите. Колко апатични бяха те пред любовта на Детето Исус! И тогава, сред болката на покаянието, пламна молитвата: „Да бъде построена църквата!”

С горящ огън в сърцат ана всички ни, ние започнахме да се молим усърдно за църквата. Нашият първи предмет на молитвата беше, Господ да ни даде земята, където църквата трябва да се построи. Основно се молехме всички заедно – молитвата ни беше да получим парче земя, без да имаме каквито и да е перспективи за това. Колкото по-невъзможна изглеждаше ситуацията, толкова по-усърдно се молехме. И тогава, един предиобед, звънецът огласи къщата. М. Мартирия и аз се бяхме върнали от разходка и нашите момичета стояха около нас. Слънцето нахлу в стаята и под лъчите му големият метален ключ, който радостно размахах в ръката си, заблестя. „Ключ – ключ от какво?!” Едно от момичетата избликна: „За земя!” „Да, за земя!” И аз продължих да им разказвам: „Намира се на магистрала 3, покрай гориста местност. Близо е до града, но има поля и ниви наоколо. Около 7 декара е на площ – и ни беше дадена! Земята не е обработвана. Можем да засадим нещо. На нея вече има няколко плодни дръвчета и дори градинарска къща. От къде дойде ли? Бащата на една от нашите сестри я предостави на наше разположение.”

След седмици на молитва, отговорът беше дошъл. Парчето земя беше там. Изглежда Бог беше чакал, докато ние се запалим от копнеж да Му построим дом, където Той да бъде прославен и възхвален. Нашите хладки сърца трябваше да загорят с копнежа по Неговото Царство, защото само така нашата молитва може да бъде усърдна и резултатна. Ние стояхме там всички заедно, без да можем напълно да разберем Бога, Който се беше вслушал в молбата ни и бе докоснал сърцето на този баща, да ни даде земята, където да построим църквата. Преливащи от радост, ние запяхме: „Сега благодарим на Бога наш; ний със сърца, ръце и глас; на Този, Който прави чудеса, във Който радва се светът!” След това аз се помолих на Небесния Баща. След като Той ни е дал тази земя като обещание, че ние можем да строим на нея – без пари и без субсидия от какъвто и да е източник – сега би ли ни дал Слово от Писанието като потвърждение? Това би била солидна основа под краката ни, поет ангажимент, който можем да представим пред Него при всяка нужда и който Той трябва да изпълни. Аз изтеглих следния стих: „Помощта ми е в името на Господа, Който сътвори небето и земята” (Псалм 124:8). При тези думи ние избликнахме в нова песен на радост и хвала. Чрез това Писание Бог наистина ни даде обещание, което включваше всичко. То си заслужаваше много повече от парите. Нима е по-трудно за Бога да ни помогне да построим нашата църква и след това и нашия дом, отколкото да създаде небето и земята? Със сигурност не!

В този момент увереността пусна корени дълбоко в сърцата ни – колко лесно трябва да е за такъв Всемогъщ Бог, Бог, Който е направил небето и земята, да завърши тази сграда! За нас тя може да изглежда голяма, но за Него, колко е малка?! Наистина, насърчението от Неговото Слово така ни укрепи в този час, че почти не мислехме за състоянието на нашите финанси, които по онова време възлизаха само на 30 германски марки! Посредством този неочакван подарък земя, ние научихме, че Бог чува молитвите с вяра, когато са изказани с усърдие и дръзновение.