Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА НА СМИРЕНИЯ ПО ДУХ

26. Малки изпити на вярата – чрез една краставица и други неща…

Отначало ние приемахме гостите си в една малка къща под наем в града. Сестра Еулалия отговаряше за тази дейност. Тя разказва за млада жена, пристигнала там един съботен следобед: „Аз седнах с нея пред малката масичка и започнах да й разказвам за чудните опитности, които бяхме преживели по време на нашето строителство – как Бог чува молитви и прави невъзможното възможно. По-късно тя влезе в кухнята, за да помогне за приготвяне на вечерята. „Какво ще готвите?” – попита тя. И без да дочака отговора, тя отвори вратата на кухненския килер. Вътре видя една единствена краставица. Тя беше заделена за нашия неделен обяд. Тази жена обаче, беше с много импулсивен характер. Грабна я и започна веднага да я реже на кръгчета.

Наистина трябваше да си прехапя езика, за да не кажа нищо в този момент. Оскъдните средства за поддържане на нашето домакинство бяха изчерпани. Наистина средствата на нашето Сестринско общество бяха стопени, поради ежедневното им пълно изразходване за строителните операции. Всеки ден беше чудо да можем отново да сложим храна на масата ни. Бях много щастлива, че имаме тази голяма краставица, която бях заделила за неделното хранене. По онова време краставиците бяха деликатес за нас. Представете си ужаса, който преживях, гледайки как я нарязват пред очите ми. Това трябваше да бъде нещо изключително специално за неделя. Сега какво щях да сложа пред моите гости? За миг обаче, си помислих за това, което преди малко бях казала на тази млада жена: че Бог е нашият Баща, Който се грижи за нас и върши чудеса и днес. Така че, реших да не предприемам нищо с цел да спася краставицата. Заедно с моите помощнички в дома за гости се помолихме Бог да погледне на нас и да се погрижи за това малко затруднение. Не превърна ли Той липсата от вино на сватбата в Кана Галилейска в предмет на Своето първо чудо? В неделя сутрин ние тъкмо се приготвяхме да тръгнем за църква. Сърцата ни бяха леко свити, мислейки какво ще поднесем за обяд. И точно тогава едно момче с колело спря пред нас. То носеше кошница в ръка, която ни подаде. Кошницата беше пълна с пресен зелен фасул от градината на неговата майка. Беше невероятно вкусен. Ние имахме много подобни опитности и в дома, където живеехме. Веднъж подготвяхме голям празник, на който бяхме поканили 180 гости. Сестрите, работещи в кухнята, трябваше да приготвят сандвичи за тази огромна група хора. Но вечерта преди празника, все още нямахме сирене за сандвичите. Нямахме и пари, за да го купим, а това трябваше да бъде специален „празник на благодарността”. Желаехме да поднесем на нашите гости подаръци, които бяхме получили от ръката на Небесния Баща, като свидетелство на Неговата Бащина добрина. Сестрите от кухнята се обърнаха за помощ към останалите сестри. През целия ден те бяха отправяли целенасочени и усърдни молитви към Небето за липсващото сирене. Вече беше късно вечерта и положението изглеждаше наистина безнадеждно. И тогава пристигна един гост от Дания с голяма кутия датско сирене – от най-доброто качество!

Веднъж една от сестрите легна болна от тежка болест, при която беше изгубила напълно апетита си. Сестрата, която работеше в кухнята, нямаше пари, за да купи по-специална храна, но представи нуждата пред Небесния Баща. И същата вечер Той ни изпрати пресни домати, а беше сезон, когато е много трудно да се намерят. И от друго място Той добави и една малка опаковка деликатес от риба. „Вашият Баща знае от какво се нуждаете”. „Вашият Баща” – тези думи кънтяха в сърцата ни и ни правеха щастливи. Тези опитности ни даваха ново насърчение, за да продължим по нашия път, да се изправяме всеки ден пред нуждата от харна и да уповаваме единствено на молитвата и вярата. Разбира се, след такива опитности, ние се движехме по пътеката на вярата с голяма радост, защото всъщност опитвахме личната грижа и любов на Небесния Баща. И когато чуваме птичките да пеят навън, в сърцата ни отекват думите: „А вие сте много по-ценни от тях!

Да, след такива опитности, дори и птичките ни проповядват! Наистина, Бог е направил много повече за нас, отколкото за тях, тъй като ние имаме това голямо предимство – позволено ни е да се молим и да вярваме. И така, ние продължаваме щастливи по този път, като Негови благословени деца. Както небесните птички, ние живеем в ръката Му, доверявайки се единствено на Неговата Бащина любов и грижа.