Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА НА СМИРЕНИЯ ПО ДУХ

30. Как Небесният Баща обзавежда къща

Голямата нова сграда на дома „Исусова радост” в Ханаанската земя беше пред завършване. Но не се очертаваше никаква възможност за обзавеждането й. За нас двете с М. Мартириа беше напълно ясно, че трябва отново да заложим на нашия основен принцип. „Няма да купуваме мебели”, казахме ние. Небесният Баща ни беше поверил изграждането на тази сграда с нейните почти 60 стаи, големи зали и една малка църква. От Него зависеше да постави в дома това, което Той желаеше. Бяхме се преместили в нашия дом без нищо повече от едни сламени чували, дюшеци, картонени кутии, раници и мебели за не повече от 1-2 стаи – при условие, че 35 или 40 стаи ни чакаха, освен големите зали. И тогава нашият Небесен Баща започна да действа и да употребява хора. Без изобщо да знаят кога ще се местим, те ни предлагаха или направо ни изпращаха на точното време стари мебели. Трудно ни беше да осъзнаем скоростта, с която Бог действаше, защото за много кратко време всяка една от нас можа да постави чувала или дюшека си на истинско легло. Когато и втората сграда беше завършена, стана абсолютно същото. Ние изнесохме всички мебели, подходящи за гости от нашите собствени стаи и обзаведохме 15 стаи за гости. А ние самите се върнахме към стария си начин на спане – на пода. В разстояние на 14 дни Небето замени всички липсващи мебели, без ние изобщо да сме обявявали кога ще се местим.

Понякога това се проявява почти като принцип, че трябва да се стремим да станем „бедни” в материалните неща, имайки Баща, Който бърза да ни даде всяко добро. Успоредно с продължителната ни строителна програма това действаше повече или по-малко автоматично.

След като тези 15 стаи бяха обзаведени, не ни беше трудно да си представим от къде щеше да дойде и останалото. С радост казах на сестрите: „Нетърпелива съм да видя, дали Бог ще допусне да осветим дома през юни, без всички стаи да са напълно обзаведени. Не вярвам, че Той ще разреши това да стане. Но ние трябва да се молим за всяка отделна част от мебелировката.”

И така, докато с вълнение очаквахме да видим как Бог ще ни помогне в тази ситуация, продължавахме усърдно да се молим. Постепенно стаите се напълниха с необходимите мебели. Доставките идваха от всички посоки – и отново без никаква обява от наша страна за времето на преместването. Последното легло пристигна в деня, преди освещението на дома. Не може да се опише радостта и благодарността, с която посрещахме всяко легло, всяка малка масичка, всеки стол. Защото всеки от тях беше отговор на молитва. Това, което получаваме като отговор на молитва, носи специална радост. То е поздрав от Небесния Баща; показва ни, че Той мисли за нас, че внимава за нашите нужди и чува нашите молитви. И така, за нас беше голяма радост, че нямахме възможност да купим мебели за дома „Исусова радост”, но трябваше да очакваме всичко необходимо да дойде чрез молитва. Защото сега целият дом се беше превърнал в свидетел за Неговата Бащина доброта. Стая след стая бяха изпълнени с подаръци от любов, за които Сам Бог беше подбудил сърцата на тези, които даваха. И струва ми се, няма стил за обзавеждане, от който и да е период, който дори да се доближава по своя уют и красота до „стилът на Божията любов”.

следваща глава ЛЮБОВТА НАМИРА ПЪТ