Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ЧУВА МОЛИТВАТА НА СМИРЕНИЯ ПО ДУХ

28. Бащината грижа в кухнята и дома

ВЕЛИКИЯТ ВСЕМОГЪЩ БОГ – не е ли прекалено за нас постоянно да Го безпокоим за нуждите в нашата кухня? Това не е ли всъщност изпитване на Бога – почти сякаш си правим експерименти със Святия? Често ни задават този въпрос. Със сигурност можем да се молим за чудо, когато сме в опасност или голямо затруднение, но да Го безпокоим за дребни неща, като сол или кимион? В нашата мисия ние наричаме всяка отделна работна група „малко семейство”.

Всяко такова малко семейство започва всекидневните си работи с кратка обща молитва. Всяка сестра може да спомене в тази молитва това, от което се нуждае за своята работа или някои особени затруднения, които трябва да бъдат преодолени. Една от младите сестри в кухнята се молеше непрестанно за подправки, тъй като изобщо нямахме такива. Сестра Аделхейд, която отговаряше за кухнята, си помисли, че това е малко прекалено; достатъчно беше да искаме от Бога най-необходимото, без да споменаваме неща като подправки например, без които можехме. Но не го направи на въпрос. Небесният Баща обаче, каза Своята Дума по въпроса. Една вечер получихме цял кашон с подправки от някого, който „просто почувствал, че трябва да ги изпрати”. И от този момент нататък ние никога не останахме без подправки в кухнята.

Малкото семейство, което отговаряше за прането, имаше пред себе си огромна купчина с дрехи за пране, но прахът за пране се беше свършил. Сестра Барбара остави дрехите така, както бяха струпани и започна да се моли усърдно, Бог да ги снабди с това, от което се нуждаеха. По онова време вече посрещахме гости в дома, наречен „Исусова радост”. Един от нашите гости беше минал през фабриката си, преди да тръгне за насам, чудейки се какво би могъл да ни донесе. Окото му се спряло на една кутия прах за пране и той я взел и сложил в колата си. Не бил напълно сигурен, че Бог го е водил по отношение на подаръка или дали нещо друго няма да бъде много по-нужно за нас. Колкото повече мислел за това, толкова повече му се струвало, че прахът за пране е много необичаен подарък. Когато пристигна и ни го подаде, ние всички се изпълнихме с благоговение – как Бог беше чул молитвите ни в тази специфична ситуация.

Бог ни показа, че когато Го наричаме „Отче”, това не са просто „нищо не означаващи звуци”. Това обръщение разкрива Неговата вътрешна същност на Баща, който се грижи и снабдява.

Представете си един изпълнителен директор в неговия офис: подписи, указания, телефонни разговори, контакти, всичко това ни убеждава в неговата интелигентност и способност да управлява даден бизнес. А сега си представете, че вратата внезапно се отваря и неговото малко момче влиза тичайки разтревожено от нещо или просто гладно. Сред всичките си важни бизнес ангажименти бащата отделя време на детето си. И тогава се убеждаваме в Неговото величие, защото виждаме, че е изпълнен с любов. Бихме имали погрешна представа за Бога, ако Го виждаме единствено и само като Създател и Господар на всемира. Бог е любов. Той е Баща, Който копнее Неговите деца да идват при Него и за най-дребните си нужди, защото преди и над всичко друго, Той е любов.