Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ЧАКА ПОКАЯНИЕ

8. Вина за дъжда

През есента на 1950 г., по средата на нашето строителство, валеше като из ведро всеки ден – истински порой. Никой не помнеше да е имало такава година преди. Дори и когато не валеше в близкия град, сякаш всички облаци изливаха съдържанието си върху нашата строителна площадка. Сестрите не само подгизваха целите, но и стените не можеха де се издигат. Тухлите се плъзгаха напред-назад по хоросана и нямаше никакъв напредък. Просветваше само през неделните дни. През следващите делнични дни поройните дъждове продължаваха с нова сила. М. Мартириа и аз се опитахме да накараме нашите духовни дъщери да стигнат до вътрешното убеждение, че това е Божие проявление. Но сестрите, които работеха на строежа, описват случая по следния начин:

„Ние единодушно не желаехме да го приемем по онова време. Не искахме да сме виновни за всичко. Обяснявахме дъжда с естествени разумни причини независимо, че Божието Слово на много места казва, че времето, облаците, вълните и бурите се управляват от Бога; че Той отваря и затваря небето, че Той дава или не дъжда на определената земя в зависимост от това, дали иска да я накаже или не. Естествено, нашите молитви за сухо време нямаха отговор поради тази нагласа на мислене. Един ден отново валеше силно и ние се скрихме в молитвената палатка и се помолихме заедно. тогава изведнъж една от сестрите изповяда греха си – недоволство спрямо Бога – и каза, че тя е виновна за дъжда. Други я последваха. Една след друга те коленичиха за покаяние и Божият Святи Дух изявяваше техните грехове. И ето, когато и последната сестра изповяда прегрешението си, дъждът спря. Впоследствие ние многократно сме преживявали същата опитност при различни обстоятелства. И така, опитахме от истината на Словото, което казва: „При това Аз удържах от вас и дъжда, когато оставаха още три месеца до жетва; дадох дъжд на един град, а на друг град не дадох дъжд; едно място се напои, а мястото, над което не валя дъжд, изсъхна” (Амос 4:7). „Ако ходите в повеленията Ми и пазите заповедите Ми, и ги изпълнявате, тогава ще ви дам дъждове навреме и земята ще даде рожбите си, и полските дървета ще дадат плода си” (Левит 26:3-4).

Господ ни даде повод за размисъл с тези дъждовни опитности. Само чисти ръце, само молитви от смирено и чисто сърце са приети от Бога и ще бъдат отговорени. Дали двамата зидари, които обучаваха сестрите в строителната работа, разбраха какво се случи? Задавахме си този въпрос. Поне нещо се зароди в тях, защото когато първите капки на следващия дъжд започваха да падат и сестрите изведнъж изчезваха в посока на молитвената палатка, те си казваха шеговито един на друг: „Спокойно. Щом сестрите се съберат в палатката, дъждът ще спре.”