Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ СЕ НАМЕСВА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

36. Не според нашите пътища

Гостите, които ни посещават и биват развеждани из земите ни, със сигурност някой ден ще дръпнат една от сестрите настрана и ще кажат: „Само между нас, сестра, кажете ми честно – вярно ли е, че средствата, от които се нуждаете, винаги са идвали на точното време… или някога се е случвало да е по-различно?” Тогава сестрата ще каже: „О, да, винаги! Но всъщност, веднъж беше по-различно… Но трябва да го чуете от устата на сестра Анита лично…”

„Това се случи, когато трима фермери едновременно обещаха да ни продадат земите си. Бяхме едновременно щастливи и загрижени. Особено, след като градската управа незабавно одобри договорите за покупко-продажба и ни ги върна обратно. Обичайно такава процедура отнемаше дълго време. За нас това означаваше, че първата вноска и към тримата продавачи трябваше да бъде платена наведнъж. Тя възлизаше на около хиляда долара общо. Нямахме никаква наличност в банковата си сметка. Парите ни в брой бяха достатъчни да покрият цялото плащане към един от фермерите, половината за втория и нищо за третия. Разбира се, ние събрахме всички в голямата зала за молитва. Изискахме от Бога да открие всички пречки, заради които не може да „отвори небесните съкровищници” и да снабди нуждата ни. Но нямаше отговор и ние изпаднахме в униние. В продължение на 10 години ние бяхме свидетели как Бог винаги се намесва, дори и в последния критичен момент. Беше съботен ден. За първи път трябваше да се заема с финансово дело, без изобщо да зная, какво ще мога да кажа. По време на дългите преговори, които бяхме водили за тези земи, ние бяхме подчертали, че фермерите ще си получат дължимите пари на часа, че Бог винаги е бил верен към нас в тези неща. За първия продавач аз имах цялата сума. Той не можеше да си представи колко свито беше сърцето ми, когато му отброявах парите на масата в дома му. Но какво да правя с втория фермер? Позвъних на вратата му, но никой не отговори. Съседката му ми каза, че той не си е вкъщи. Оставих бележка, че съм идвала и го помолих, когато се прибере, да се отбие при нас, за да си получи парите. Независимо от този неочакван „гратисен период”, който получих, сърцето ми продължаваше да бъде свито, докато наближавах къщата на третия фермер. Нямах представа как ще реагира, когато му дам само половината от дължимата сума. Но, чудо на чудесата – дори не можах да повярвам – той също беше излязъл през този следобед. Жена му ми каза, че той ще дойде при нас за парите в понеделник. Силно докосната от Божия начин на помагане и водителство, аз се отправих обратно към къщи. До понеделник дължимите средства към третия фермер бяха набавени. Когато и вторият продавач се завърна от пътуването си, няколко дни по-късно, ние бяхме в състояние да платим и на него.”

Защо Бог действа по такъв необичаен начин, така че парите бяха набавени дори след като „последният час” беше преминал? Той искаше да ни покаже, че има много различни начини за помагане. Не трябва да се обезсърчаваме, ако помощта не идва точно по начина, по който очакваме. Но преди всичко, Бог желаеше да изпита вярата ни. Тази вяра, както свидетелства от опит самият апостол Петър, е „по-скъпоценна от злато, което се изпитва чрез огън” (І Петрово 1:7).

И така, Божията любов стоеше зад това изпитание на нашата вяра. Поради Бащината Си загриженост, Той желаеше да ни води по този специфичен начин. бог копнееше нашата вяра да стане „скъпоценна” чрез нейното изпитване. Тогава нашата радост и нашата корона на небето ще бъдат още по-големи. Бог винаги има предвид нашата съдба през призмата на вечността. Той знае, че колкото повече нашата вяра е изпитана и доказана тук, толкова повече ще можем да видим там, горе. Вярата тук, на земята, директно кореспондира с това, което има във вечността.