Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОЧАКВА ЧИСТОТА

7. Дерайлиралата товарна кола. Защо?

Преживели сме не само положителни, но също и много отрицателни чудеса. Дълго време вратите са отворени за вярата. Но после, така ни се струва, Бог предизвиква спънки там, където такива няма. Той затваря врати, които са широко отворени за другите. Той издига препятствия.

Това е нещо, което преживяваме отново и отново до днес. Причината за това е, че тъй като Той ни обича, често желае да ни даде нещо по-велико от незабавното снабдяване на това, за което се молим. Бог иска да ни изпълни със Своята слава. Затова ни е създал и ни е изкупил. Това е най-великото проявление на Неговата Бащина любов, защото така ние можем отново да изявим Неговия образ. И така, Той трябва да ни дисциплинира, защото сме грешници. И това е част от ежедневните ни опитности. Сестрите, които работеха на строежа на църквата, разказват следната история: „Имахме тежка товарна кола, която се движеше по тесни релси. Един ден тя започна да подскача и да излиза от релсите, независимо че редовно се молехме в молитвената палатка Бог да благослови и направи успешна нашата строителна работа. Колата тежеше няколко стотин килограма. Отнемаше много време и сили на сестрите всеки път да я връщат в релсите. Това продължи да се случва, прекъсвайки работата и изцеждайки енергията на сестрите, докато накрая сестрата, която отговаряше, каза: „Не можем повече да продължаваме така. Хайде всички в молитвената палатка!”

В молитвената палатка ние се молихме заедно и искахме Бог да открие защо ни бе отнел благословението от труда ни през този ден. И тогава ни се откри, че… има сестра, която таи в сърцето си нещо спрямо друга сестра… а друга сестра се е разгневила на някоя от останалите сестри. Например, една работи по-бавно или много по-бързо от друга, или пък по невнимание е хвърлила пясък в очите на друга, или пък не е почистила машината, както трябва. Всичко това бе намерило място в сърцата и не беше очистено. Сестрите бяха допуснали гневни преценки и осъждения да проникнат и да създадат напрежение помежду ни. Тези грехове срещу любовта бяха застанали между нас и Бог и пречеха да получим отговорите на нашите молитви.

Мъчителната вина за тези осъждения – тези грехове против любовта – дойде върху нас. Ние си поискахме прошка една от друга. Застанахме като грешници пред Бога и получихме прясно опрощение от Него. Върнахме се на работа и колата никога повече не излезе от релсите!

Друг път бъркачката за цимент спря да работи. Не можехме да я накараме да заработи отново. Всичко, което опитахме, беше напразно, включително и усилията на тези, които разбираха нещо от машината. Ден и половина тя стоеше замряла. Господ ни беше открил колко е ценно времето за строежа на църквата – и всеки час беше от значение. Така ние разбрахме, че сигурно сме Го наскърбили и по тази причина не отговаря на молитвите ни за помощ. И тогава Той ни откри, че не се бяхме отнесли с любов към един човек, който временно работеше при нас. Всяка от нас се стараеше да избегне съвместната работа с него. Ние се помолихме заедно, изповядвайки греха и се молихме отново за помощ. И циментовата бъркачка заработи отново, без никаква външна намеса.

Осъзнахме, че основата за това – молитвите ни да бъдат чути от Бога, се крие в Словото: „Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва, но лицето на Господа е против онези, които вършат зло” (І Петрово 3:12).

Тази бащина дисциплина ни караше да се засрамим и да смирим себе си. Когато Бог не отговаряше на нашите молитви, цялото ни Сестринско общество се научи незабавно да Го пита в молитва: „Какво виждаш в нас, Господи, което препятства молитвите ни?”

Нашите молитви в молитвената палатка през ония дни бяха безплодни просто, защото не бяхме взели на сериозно това, което Исус казва за здравата основа на молитвата. И Той трябваше да ни научи от опит колко сериозно се отнася към Своето Слово. Той няма да приеме молитви от сърца, които не желаят да простят и да живеят в любов.

следваща глава БОГ ЧАКА ПОКАЯНИЕ